Блиц. Епизод 1. Портрет на Милена Михайлова

Милена Михайлова е родена на 16.07.1985 г. Магистър по мениджмънт от Икономически Университет – Варна. Професионално се занимава с франчайзинг и онлайн бизнес. Понастоящем специализира докторантура и провежда изследване в областта на франчайзинга в Columbia University в Ню Йорк.

1.Какво знае Гугъл за теб?

В Гугъл за мен може да се открият няколко неща: Милена Михайлова от Варна, завършила френска езикова гимназия, магистър по мениджмънт и настоящ докторант, с професионално развитие в областта на франчайзинга, собственик на малък онлайн бизнес.Ако можех да изтрия информацията от Гугъл и да напиша нещо за себе си, далеч нямаше да звучи толкова суховато и ПРО. Щях да напиша, че Милена Михайлова е просто един обикновен човек с всички свои добри и лоши страни, която се опитва да живее в хармония според простите закони на собственото си светоусещане.

2.Кой би могъл да ни каже останалото?

Всеки, който някога е контактувал с мен, защото се стремя да съм максимално открита. Интересно ми е колко цветен става пъзелът, когато парчетата от информация се съберат. За колегите ми може би съм напориста и педантично ориентирана към постигане на цели, за приятелите сигурно съм онази, която постоянно ги ръчка да излизаме в търсене на бохемски удоволствия, за семейството си все още съм малкото момиче на мама и татко, за някой мъж може би съм абсолютен инвалид в кухнята, но пък страхотен партньор в живота…

3. Колко често се поглеждаш през очите на другите?

Не обичам да го правя, така или иначе нито искам, нито мога да се харесам на всички. Намирам за твърде изморително да
живея съобразно критериите на някой друг и досегашният ми житейски опит ми е доказал многократно, че това ограбва
най-ценния ми и невъзобновим ресурс – времето! Но нищо човешко не ми е чуждо и ми става приятно, когато чуя отнякъде нещо хубаво за себе си или обратното, което за мое щастие се случва рядко.

4. Какво се вижда от твоята „камбанария“?

От моята камбанария небето е по-синьо и безоблачно и дъждът не мокри, а те кара да излезеш и да танцуваш в локвите.
По природа съм непоправим оптимист и се мъча вместо да се ядосвам на гюрултията от чуждите камбанарии, да се старая
моята винаги да е изметена, камбаната да е лъсната, акордите да не са в дисонанс и да бие всеки ден, подобрена от
вчерашната мелодия. Не ме притеснява фактът, че понякога моята камбана не бие в съзвучие с останалите, щом винаги бие в тон с пулса ми и ме ПРОВОкира да продължавам да търся и чувам музиката.

5. Ако има смисъл в нещо, то е…?

Да спреш да търсиш смисъл винаги и навсякъде. Нещата ПРОсто трябва да се случват със или без смисъл. Единствено намирам смисъл в това нещата, които мисля, които казвам и които правя, да са едно и също нещо. Оттам насетне не е важно дали има смисъл или не.

6. Най-дразнещото за теб е…?

До преди няколко години много се дразнех. В България винаги има за какво да се дразниш, стига да имаш достатъчно време, което да изгубиш в подобно настроение: на чистотата, на предразсъдъците, на омразата, на властта, на съседката, която си изтърсваше покривката на терасата ми, на съседа, който ми разваляше вечеринките на терасата с любимите си фолк ритми и голо шкембе. В един момент достигнах до абсолютната градация да се дразня на цялата система и направих заключението, че е време да се издразня на себе си, че толкова много се дразня. Оттогава се опитвам да запълня вакуума на дразненето с моменти, гледки и хора, на които можеш да се възхищаваш: да вдигна чужд боклук на улицата и да ПРОВОкирам учудени погледи, да се усмихна на непознат и да ПРОВОкирам любопитството му, да ПРОВОкирам гълъбите да ядат трохите на съседката и да заглуша фолк ритмите с по-високи децибели, ПРОВОкирайки всички съседи да си направим караоке. Някакси нещата сработват!

7. Кое би променила в себе си?

Да не съм толкова припряна и прибързана, да натискам паузата на дистанционното по-често, за да мога да се насладя и на
миниатюрните детайли. Опитвам се всячески да тренирам търпение: редя кубчето на Рубик, чистя фуги в банята плочка по плочка, бих ПРОшила и гоблени сигурно… До момента, в който не се появи резен диня на масата, който трябва да се
унищожи преди другите да посегнат към него или не си купя дреха, която да облека още от съблекалнята в магазина с
етикета. Имам цяла торба с недостатъци и странности. Но освен върху търпението, работя върху това съм по фокусирана, да не съдя хората, а да се опитвам да ги разбирам и това да не давам съвети, ако не ми бъдат изрично поискани.

8. А в другите?

Нищо не искам да променям в никого. Всъщност не вярвам, че хората се променят, освен ако нямат дълбок стимул или вътрешна мотивация да го направят. Отказала съм се наивно да вярвам, че хората се променят заради някого или нещо. Подобни промени са или мимолетни, ала „докато ти замажа очите”, или инертни: винаги избиват – или след време, или в друга посока (разбирай нежелана). Така че всеки да си живее живота, както намира за добре. Ще ми се понякога обаче, хората да виждат света от малко по-високи камбанарии. Но това го могат само ПРОфесионалистите!

9. Колко често казваш: Не мога?

Не съм съвършена, не съм и машина; случва ми се понякога да кажа: „Не мога да огрея навсякъде”, „Не мога да спра да се
хиля”, „Не мога да бия бекхенд като хората”, „Не мога и една мусака да направя, ама знам едно страхотно място, където да
те заведа да ядем”, „Не мога да чопля семки, това е храна за животни и е против аристократичните ми обноски”.

10. Кое е най-провокативното нещо, което си правила?

Преди 2 години имах отчайващата нужда от свеж рестарт в живота си: нещо което да ме накара не да презаредя батериите, а да мина на съвсем ново захранване. Реших да замина за Китай за половин година, намерих си работа и тръгнах сама. Събрах всичко стойностно в куфар, който така и не пристигна (да са живи и здрави Катарските авиолинии). Озовах се сама сред милионите диаметрално различни от мен хора, с няколкото книги от ръчния ми багаж и достатъчно време да ПРОВОкирам всичко, което бях научила за живота дотук и да ПРОпътувам най-дългия път – към себе си.

11. Каква е най-голямата провокация, спрямо теб?

Да се опитвам да надскоча себе си. Никой друг не може да ме провокира толкова добре, колкото отражението в огледалото. Никога не съм страдала от нереализираните амбиции на родителите си или от състезателната завист към приятел или познат. Имам един дългогодишен ритуал, който спазвам винаги в периода между Коледа и Нова година от 2002 насам. Взимам един лист А4 и от едната му страна правя равносметка на всичко значимо за изминалата година, а на другата страна си поставям цели за следващата. Накрая на годината преглеждам какво съм постигнала и какво съм пропуснала. Радвам се, че всяка година надминавам очакванията си, така отказах цигарите, купих си кола, научих се да карам ски и сърф, спечелих тази невероятна стипендия за Ню Йорк, както и много други прости малки човешки победи.

12. И какво направи?

Резултатът от всички ПРОВОкации, които си отправям е, че никога не се отказвам да отговоря на предизвикателството и да вдигна ръкавицата – тогава, когато преценя, че усилията си заслужават и няма да пожертвам себе си. Не знам дали се
превръщам в по-добрата си бета версия, но смело и убедително мога да твърдя, че съм един щастлив и реализиран човек.

13. Ти си ПРО…

ПРОсто щастлива и непоправимо влюбена в живота.

Един коментар

  • Страшна.. Както винаги:) от думите директно се усеща емоцията й все едно говори пред нас:) супер си, Миленка!

*