Иво Христов: Воев искаше да живеем достойно и работеше за това

50 г. от рождението на Димитър Воев, какво трябва да преосмислим на тази годишнина?

Това, което трябва да преосмисляме често и не само на тази годишнина, е отношението ни към несправедливостта, пошлостта, злобата и отчуждението. Дали имаме чувство за непримиримост и срам. И престанали ли сме да вярваме в доброто.

Били сте близки приятели с Митко, какви спомени остават в теб за него?

Той присъства и е съществена част в моя живот – един истински приятел, учител и вдъхновител.

Какво не успя в краткият си живот да свърши той, което ние е нужно да продължим?

Воев свърши това, което много други въпреки дългия си живот не успяха. Той ни остави музика и стихове. Ние сме тези, от които зависи дали ще направим тъмната земя около нас по-светла и чиста – такава, в кавато той би искал да живеят децата му.

Защо младите хора е добре да познават творчеството и живота му?

Будните млади хора добре знаят кой е Воев и познават много добре творчеството му. Времето е това, което ще накара останалите да го открият.

Има ли аспекти, в които е подценявано неговото творчество?

Не мисля – може и да има хора в литературните кръгове, които смятат творчеството му за незначимо, но това не би го засегнало. Той стоеше много високо над дребните неща и дребните хора. Стиховете му са доказателство за това.

Срещу какво се бунтуваше Димитър Воев?

Воев искаше да живеем достойно и работеше за това. Неговия бунт е творчеството му.

Има ли дефицит на личности като Воев в днешните времена? Виждаш ли негови продължители?

Да, има дефицит на личности и за съжаление не откривам истински негов продължител.

С какво според теб би се занимавал Митко през 2015г.?

С това, което обичаше да прави – да пише стихове, да създава музика, да рисува. Нормалното адекватно поведение за всеки артист.

Какво трябва да направи държавата за да бъде опазено културното наследство на личности като Воев? Прави ли изобщо нещо?

Държавата като администрация не обича да прави неща за хора като Воев. Гражданите в нея са тези, от които зависи запазването на културното наследство, както и на неговата памет.

Ти беше един от организаторите на изложбата по случай 50 г. от рождението на Димитър Воев, разкажи ми повече за това. Как се стигна до идеята, доволен ли си от резултата?

За мен бе по-скоро организиране на празник на скъп приятел и ние трябваше да се погрижим за гостите. Една лична среща, в която да се опитам да поставя комуникацията по начин, където зрителя да не забележи неговото отсъствие, и същевременно да се забавлява. Затова обсъдих идеята с Албена Баева – един изключителен визуален артист, чието име няма аналог в съвременното българско изкуство. Така чрез интерактивните инсталации на Албена и фотографиите на Нели Воева за около месец приключихме с реализацията и успяхме да осъществим проекта “Само двама”. Това, което използвахме беше архивен видео-материал, малко известни интервюта, ръкописи и фотографии – изходна точка, за създаването на една лична среща. Сигурен съм, че Воев го е харесал.

Какво предстои оттук нататък?

Има идея да покажем изложбата в други градове и в момента работим по реализацията. Освен това вероятно ще издадем и луксозно издание с част от творчеството на Воев. И както се казва във филма, който показахме на изложбата: Революцията продължава! Завинаги!

Иво Христов е част от историята на българския музикален бизнес през последните 20 години. Дизайнер, собственик е на бутиковия лейбъл „Кукер Мюзик“. С „Кукер“ издава 10 албума без нито един спонсор, като този на Иво Папазов, печели наградата на БиБиСи за уърлд  мюзик албум на годината – в конкуренцията на Gotan Project, Ojos de Brujo и много други.

Концерт на Нова Генерация във Варна:

Video No Found

 

Няма коментари

*