Психологът Яна Монева: Всяка криза е шанс

На 4 април психолозите в България отбелязват своя професионален празник. Денят на психолога се чества от 1995 година. По време на глобална пандемия и социална изолация се сблъскваме с много от страховете си. Какви рискове за психиката ни крие всичко това? Срещаме ви с психолога Яна Монева. В момента тя е лице и координатор на проекта „Грижа за теб“, посветен на подкрепата на лекарите в борбата с коронавирус в България.

Беше ли готово психически човечеството за пандемия с такива големи размери?

Човекът винаги е бил уязвим, но чисто психологически и икономически беше отишъл твърде далеч в това да си повярва, че контролира природата на нещата, а не тя него. Бяхме стигнали до една психологическа инфлация, която със случващото се започна да се разпада. Човекът вярваше, че е велик, но забравяше от къде е произлязъл и че е едно цяло, че съществуват едни колективни процеси, в които всички сме едно. Ако погледна на случващото се юнгиански, сякаш отново сме в хаоса и в архитипа на мита за Кронос, който поглъща децата си.

Как се справяме ние българите в тази извънредна ситуация, съпоставяйки ни с други народи?

Като цяло бързо влязохме в режим на изолация, но това, което виждам е, че отново съществува механизма на разцепването. Едната половина от хората, приеха правилата и някак емпатично преживяват случващото се в света и се вълнуват. Другата половина са в отричането и висшата конспирация. Сякаш докато не се случи нещастието на някой, който познават или на тях самите, това не е възможно. Напоследък си мисля, че там където съществува висшата конспирация е защото е изместен Бога. Там където правилата владеят е също опита да се намери регулация отвън. Мисля, че всяка криза е и шанс. Дуалността е в това, че сега всички стоим сами в домовете си и все повече разбираме колко сме свързани.

Какви рискове за психичното здраве крие живота в социална изолация?

Това, което забелязвам е, че тревожните хора стават по-тревожни. Граничните и невротичните пациенти обратно сякаш неочаквано се мобилизираха. Депресивните потънаха малко повече в размисли за смисъла или липсата на такъв.

Струва ми се, че тепърва ще разбираме и анализираме последствията. Сега имаме да мислим да живота само в настоящето му и това е важен фокус.

Имам своята добра и лоша хипотеза за нещата, но вярвам че всичко е индивидуално и всеки ще го пречупи през себе си, а това има значение в какви колективни процеси ще влезем.

Един вирус в момента внася тежка регулация, но и щети. Един Кронос изяжда децата си иска да бъде спрян. Помните мита и какво става там? Прочетете го.

Лошия вариант на алиенацията по време на епидемии, че хората стават недоверчиви към другия. Другият човек като носител на заразата започва да предизвиква страх и това нанася щети. Хората стават по-самотни.

Добрата прогноза е че човек неизбежно е заставен да се обърне навътре и да види какво има в него и в неговия живот, на какво и на кого разчита докато е тичал да прави кариера и пари.Това може да отключи едно дълбоко свързване.

В момента, обаче повечето хора са мобилизирани да посрещнат вълната. Най-тежко ще бъде сега за лекарите като стрес преумора и среща с болката и смъртта. Струва ми се важно да помислим за тях, защото те ще са на първа линия. Истински ще разберем за щетите и последствията от пандемията след като отмине. Тогава аз очаквам бум на посттравматичните психични кризи и състояния.

Пред кои предизвикателства са изправени семейните двойки при продължително живеене в затворени пространства?

Тук отново има възможности и опасности – това е основата на всяка криза и всяко затваряне в едно пространство.

Някой отношения, които са се държали на навика и са се крили, и поддържали от различни фалшиви избори, ще се разпаднат и ще бъде трудно, но неизбежно видимо, че ще трябва да продължат после сами.

Очаквам обаче и да се преоткрият партньорите.

Ценността на това да имаш постоянен партньор да стане видимо голяма. Ценността на семейството да стане видим потенциал. Децата и родителите ще прекарат повече време заедно, повече от когато и да било и ще имат възможност да се опознаят и да създадат плътни спомени. Вероятно ще има и напрежение, но тези които се научат да го преодоляват после ще функционират страхотно.

Първите ти съвети за справяне при поява на раздразнение у партньорите?

Конфликтите винаги съдържат енергия да се мине на ново ниво или да се разпадне нещо. Да се научим да преодоляваме конфликтите в себе си и с другия, това е най-големият урок. Няма еднозначни правила, но има една сигурна посока, когато се отлее малко емоцията от някаква ситуация, човек добронамерено да се опита да разбере раздразнението провокирано в него от другия. Ако е много силно е важно да се запитаме  кой друг и кога го е карал да се чувства по подобен начин, защото често прехвърляме болезнено стария си опит в новите ситуации. Разбирането на себе си и поставянето на мястото на другия като ежедневна практика е сякаш най-семплото нещо, което помага.

Очакваш ли ръст на домашното насилие и други девиантни прояви?

За съжаление да. Агресията затворена в едно пространство става винаги по-голяма и това е едно от нещата, за което много се говори в социалните мрежи напоследък и трябва да се намери някакво социално правило и решение.

Децата също са потърпевши от социалната изолация, кой е правилният и адекватен подход към тях?

Често се питам напоследък какви спомени от детството ще им създаде този период? Еднозначно не знам, струва ми се че пак в зависимост какво се случва в домовете им това няма да е общо за всички деца. Като цяло децата са най-адаптивни с природата на случващото им се. Има значение как във фантазията на всяко едно дете стои темата за вируса, какво фантазират, колко и за какво се страхуват, и за това трябва да се говори с тях от родителите.

Една част от населението нарушава предписаните разпоредби, това проява на безразсъдство ли е или е компенсаторна реакция на голям вътрешен страх?

Вероятно и двете. Вероятно е бунт и реакция, все пак не забравяйте, че едно от основните права и усещания на човека е да е свободен и всеки реагира на атаката към свободата му спрямо случилото се в неговия живот. Ние имаме спойката на едно време в което каквото и да се каже то може да бъде нарушавано и заобикаляно и това стои като модел в много хора.

Аз мисля обаче, че отброяването на жертвите трябва да спре, защото предизвиква вече много стрес. Някой трябва да се изправи психологически срещу страхът от Коронавирус и да признае, че иска да се погрижи за населението и че се прави това, което е възможно.

Хората вече имат нужда от надежда – реална и семпла надежда. Да контролираш през страха започва да става садистично.

Възрастните хора са сред най-застрашените от коронавирус слоеве на обществото, в същото време те са и най-психически лабилни. Какво можем да направим за тях?

Това, че те са най-застрашени е особено и макар вече да започна да става спорно, това може да ни замисли, до колко сме обръщали внимание на това поколение до сега. Всеки сякаш може да загуби себе си и близките си. Възрастните хора, обаче са най-самотни и бедни материално и със своите хронични проблеми стоят много рисково. Нека не забравяме обаче, че те са богати на едно духовно ниво и също могат да се доверят на близките си, като да им доверят посланията си за живеенето. Всички ние сега трябва да направим своите ретроспекции, рефлексии и да изведем важното, което искаме да предадем нататък. Възрастните хора имат богатството на опита и живота си, да ги пазим означава да се свържем с това и да им го признаем под някаква форма. Темата за смъртта винаги внася темата и за смисъла. Какъв е смисъла? Какво остава? Екзистенциални и тежки въпроси, които преди можеше да пропуснем.

Мястото на българските психолози по време на подобни пандемии? Включва ли се активно вашето съсловие и с какви конкретни прояви?

Нашето съсловие реагира мисля, че много бързо и адекватно. Въпреки, че ние като свободни професии в тази криза също сме уязвени и държавата не е помислила за това.

Много колеги се организираха в нашата психотерапевтична и психоаналитична школа БОАП „К.Г.Юнг“ разписахме един специален проект „Да подадем ръка на медицинските работници, които се борят с covid19 – Грижа за теб“ .

Нарекохме го така, защото искаме и ще даваме систематична безплатна грижа, подкрепа и кризисна интервенция на работещите в болници. Вдъхнових се от едно писмо, което получих по пощата от наши италиански колеги. Стъпихме върху тяхната идея и опит и заедно с нашата юнгианска терапевтична общност разписахме и организирахме това като проект, абсолютно с идеята безвъзмездно да бъдем полезни.

Те могат да ни пишат за да се заявят на мейл lekari2020@gmail.com  или направо да прочетат или да си изберат и да се свържат с терапевт на страница https://jungbg.org/. След това ще имат нужните ясно фиксиран брой безплатни сесии и проследяване за да се съберат и подпомогнем работата им и това да не прегорят.

Впечатлена съм колко много хора ми писаха и как в инициативата се включиха и терапевти от други модалности. В момента имаме един екип от опитни терапевти, с който стартираме.

Яна Монева е дългогодишен психолог и юнгиански психотерапевт, рутер в програмата на IAAP “C.G.Jung”за аналитици. Обича сънища, поезия, кино. Вярва в смисъла и силата думите и символите. Работи на частна практика. В момента е лице и координатор на проекта „Грижа за теб“ посветен на подкрепата на лекарите в борбата с коронавирус в България.

Няма коментари

*