Цензурирай това

На 29 октомври 26-годишен мъж от столичния квартал „Надежда“ уби майката на детето си и собственото си момиченце. Този акт не е единичен, а се превръща в симптоматика в страната. От Българския фонд за жените обявиха и шокираща статистика – от началото на годината 22 жени са убити от своите бивши или настоящи партньори, а три деца са загинали от собствените си бащи. По този повод живеещата в Берлин – Радина Ралчева (експерт публични комуникации), написа в своя личен фейсбук профил:

“Значи можете да крещите нон стоп против майките на деца с увреждания, против ИК, против Северин, циганите, арабите, евреите, помаците, турците, бежанците, либералите, гейовете, лудите, възрастните и т.н, можете да пребивате бездомници и клошари, можете да мъчите животни, можете да клеймите всеки различен от тъпия ви стереотип, можете да сте “велики” борци за националното, православното, традициите, можете да разкъсвате всеки мислещ прогресивно и извън схемите, можете да обличате носии, да друсате хора като малоумни на произволни места, можете да правите бдения да запазване на семейните ценности, да организирате ракиени контрапротести, да громите еврогейството, да организирате групови кръщенета, сватби и т.н, да размахвате знамена и татуировки на национални герои, с които нямате дори една допирна точка, можете да обвинявате всички и всичко за собствената си безпомощност и неудовлетвореност, можете да псувате ощетените и да ритате слабите, можете да чертаете разделителни линии и да вдигате стени от омраза и агресия. Това можете. А сега сте тихи. Мнооого тихи. Ето ви го. Убиец. На жена си, на невръстното си дете, на себе си.Точно във вашия калъп е. Бял, българин, левент, патриот, православен, навлечен в носия и посаден в църква, представящ традицонните български ценности и семейство. Тихи сте. Не ви чуваааааам.”

Статусът й беше изтрит от администраторите на фейсбук, а Радина беше заплашвана от десетки „истински българи”, голяма част от които тролове с фалшиви профили. Радина им отговори със следния коментар:

„След поредния случай на убити жена и дете от съпруга / бащата, можех да напиша ред-два, че това е трагедия и толкова. Обаче аз взех, че написах дълъг пост по този въпрос, тъй като дълбоко ме вълнува. Хубав, лош, мой пост, на моята стена, с моите изразни средства и по моя начин. И настанаха пунически войни. Без преувеличение. Отнякъде се появиха някакви профили, които не знаех, че съществуват и упорито започнаха да бълват потресаващи неща. Напълно бях същисана от това развитие. И имам някои изводи за споделяне. Не гарантирам, че ще ви харесат.

1. В България няма общество. Има фрагментирани групи от хора, които нямат съзнание за взаимовръзки, цялост, взаимодействие, съпричастност и др. обществени атрибути.
2. В България няма средно положение, разговор, диалог, балансна точка. Или е Осанна, или е Разпни го.
3. Много хора са неспособни да мислят отвъд буквалното. Просто приемат всичко абсолютно буквално. Има и хора, които също така или са неспособни да мислят, или пък са избрали да не мислят. Резултатите са едни и същи.
4. Хората не правят разлика между аргументи и квалификации.
5. Ако хората видят елемент от цялото, който им е близък, те се фиксират само върху него и изобщо забравят за цялото.
6. Явно масово битува разбирането, че ако всички си мълчат за един проблем, проблем няма.
7. Агресията масово е почти естествена реакция на всичко, с което хората не са съгласни.

Вероятно и още изводи могат да се направят, обаче и тези стигат. Е, без да искам днес направих дисекция на родината. И се очертаха безпощадни разделения. Накрая ме докладваха и постът ми беше свален. Но междувременно получих тонове заплахи, обиди и всякакви гадости по свой адрес, вкл. от хора, които са публични фигури. На тези хора имам да кажа нещо. Всички имате право на мнение. Може да не ме понасяте. Може да ме смятате за всякаква. Обаче не може да ме обиждате и заплашвате. Аз не се държа така с вас. И вие не може да се държите така нито с мен, нито с който и да е произволно избран друг човек. Защото в нормална държава за такова поведение ще си имате неприятности с органите на реда. Но най-вече защото нормалните хора не правят така. А, и още нещо. Не знам как ви го кажа, без да прозвучи пренебрежително, обаче с покруса ви известявам, че не ме вълнува какво мислите за мен. И не можете да ме уплашите. Всъщност агресията ви постига обратен ефект, а вие едва ли искате това.

И още няколко неща, докато сме на темата. При това убийство не става дума за изолиран случай, нито за изключение. Става дума за гигантски системен проблем, който е облечен едва ли не в недосегаемост заради криворазбрани норми, религия, патриотизъм, традиции и какви ли още не извинения. Става дума за гигантски провал на всички нива. Можете да блокирате постове, да хулите хората, които говорят директно за това и т.н, но това не променя реалността. И тя всеки път ще се връща с все по-брутални напомняния и трагедии. Блокираният пост заживя свой живот, благодарение на десетки познати и непознати хора, които решиха да го споделят. Заради правото на глас. Някои не бяха съгласни с него, но го споделиха именно заради принципа. Много хора ми писаха добри думи. Много нови хора пожелаха да ми станат приятели. Благодаря от сърце на всички тях за океана от подкрепа. Искам да е ясно едно. Не ме вълнуват лайкове и популярност и никога не са ме вълнували. Винаги пиша само за неща, които ме интересуват лично. И само по собствено желание. Който и друг човек да е написал нещо по темата, е толкова важно, ако не и по-важно от моя пост. Дори да не ви харесва кой какво казва, мислете какво казва преди да скачате в крайности. Не знам тоталният антагонизъм някога да е решил дори и един проблем. И последно – благодаря на всички, които ме обиждаха, хулеха и заплашваха. Просто ми показвате какво не искам да виждам и ми помагате да държа осевата линия. А иначе за една жена и едно дете нищо от това вече няма значение. Поне да има поука в този ужас, ми се иска.”

Случаите на изтрити от администраторите на фейсбук постове, вече не са нещо ново. През последните години се трият всички статуси, разкриващи неприятни истини за управляващите и състоянието на държавата. Това ясно показва, че социалните мрежи цензурират „непокорните” си потребители под диригентската палка на властта. Преди броени дни и трите профила на Манол Глишев бяха безвъзвратно изтрити от фейсбук. Профилите на журналистката Капка Тодорова и на още много други „инакомислещи” са редовно блокирани за цели месеци. Цензурата едва ли ще уплаши тези хора, но тя ражда усещането, че живеем във времената от преди 89-та година. Всъщност, дали това е само усещане или се е превърнало в действителност?

 

Няма коментари

*