Войната за спасяването на Земята

Кипящите от новини за атентати и бомбардировки медии, някак изтласкаха в страни една друга война, засягаща ни не по-малко – войната за климатичното спасяване на Земята. На методичността, с която убиваме зелената планета, сигурно биха завидели и най-опитните терористи. Лъч светлина в тунела беше климатичната среща в Париж. Представителите на 195 държави приеха на 12-ти декември първото глобално споразумение за борба срещу покачването на световната температура, което е източник на растящи заплахи за човека и природата. „Сред участниците на конференцията няма никакви възражения. Парижкото споразумение за климата е прието“, обяви председателят на конференцията на ООН за борба с климатичните промени – френският външен министър Лоран Фабиюс. Някои делегати се просълзиха, а други се прегърнаха. С приемането на документа от 31 страници страните се задължават да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Необходимо е да се намалят емисиите на парников газ (GES) с 40 до 70% до 2050 г.,за да се надяваме да останем под 2°C, и да се съкратят със 70 до 95%, за да останем под 1,5°C – това са изчислили експертите от междуправителствената група за климата (Giec). С това споразумение за пръв път се иска от всички страни да ограничат своите емисии парникови газове. По него се водеха преговори в продължение на четири години, след като предишни опити за постигането му не успяха. Текстът предвижда преглед на всеки пет години на националните планове за ограничаване на затоплянето. Определен е таван от 100 милиарда долара финансиране за развиващите се страни до 2020 г. От друга страна на срещата в Париж Бил Гейтс обяви, че ще основе мултимилиарден фонд за зелена енергия. По думите му това ще бъде най-големият екофонд в историята. Той ще финансира проучвания и разработка на нови технологии в сферата, както и нови източници на енергия. Във фонда ще участват и други милиардери, филантропи и организации.
Въпреки оптимистичните нагласи след подписването на споразумението във френската столица, то най-вероятно ще се окаже поредният несполучлив опит да бъде променено към добро бъдещето на Земята. Учените от своя страна твърдят, че независимо от афишираната „загриженост” на световните лидери, времето не работи за положителните климатични промени. В момента на планетата има такова огромно количество въглеродни емисии – под формата на изгорели газове от работещите с въглища електроцентрали, от автомобилите, горските пожари и т.н., че атмосферата няма да може да ги абсорбира, преди да се стигне до трайни последствия за планетата, цели региони от която могат да станат потенциално необитаеми. Затоплянето на Земята е недвусмислено констатирано на всички континенти и е трайна тенденция от 80-те години насам. Доклад на британската Метеорологична служба сочи, че 2016 г. ще бъде по-гореща от 2015 г., която вече отбеляза рекорд. Средните температури догодина ще бъдат с между 0.72 и 0.96 градуса по Целзий по-високи от средната температура за периода 1961 – 1990 г., която беше 14 градуса. До края на 2016 г. ще сме преживели три поредни години, които или са били рекордни по отношение на температурите. 15-те най-горещи години за последните 150 г. са регистрирани през последните 2 десетилетия. За 40 г. средната температура на Земята се е повишила с 1 градус, а нивото на световния океан – с 10 сантиметра. Прогнозите на учените са, че до края на столетието средната температура на планетата може да се покачи с до 6 градуса, а водното равнище – с до 10 метра. Върху повишаването на температурите и климатичните катаклизми голямо влияние оказва и явлението „Ел Ниньо“. Неговата циĸличнocт e мeждy двe и oceм гoдини. To пpeдcтaвлявa зaтoплянe нa вoдaтa в изтoчнaтa eĸвaтopиaлнa чacт нa Tиxия oĸeaн, „Eл Hиньo” пpeдизвиĸвa oт cтpaxoвити бypи и нaвoднeния дo cyшa в paзличнитe чacти пo cвeтa. Явлението вече пpичини нaй-тeжĸия зимeн ceзoн в иcтopиятa нa Beлиĸoбpитaния пpeди шecт гoдини. САЩ cъщo ca в oчaĸвaнe нa cepиoзни пpoблeми. Замърсяването на въздуха е не по-малко тревожно. От началото на индустриалната ера до 2015 г. количеството въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 40%. Това не се е случвало от 800 000 години. За първи път в историята на човечеството през миналата година концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на Земята e надхвърлила равнището от 400 части на милион. Климатичните бедствия са се повишили с 60% след 1987 г. Тайфуните, ураганите, цунами, наводненията, засушаването зачестяват по цял свят. В световен мащаб от климатичните промени най-засегнати са екосистемите и биоразнообразието – 2/3 от флората и фауната са в риск от изчезване. 160 млн. души в момента са климатични емигранти заради недостига на вода и ресурси за изхранване. Само в Етиопия 4.5 млн. души се нуждаят от хранителни помощи. Ако не бъдат взети спешни мерки, броят на климатичните емигранти може да достигне 2.2 милиарда в следващите десетилетия, алармират експертите.
В Париж богатите държави обявиха, че ще отделят 100 млрд. долара за справянето с климатичните промени до 2020 г. Какво обаче могат да направят бедните държави? Анализите на Международния институт за околна среда и развитие, сочат, че 48-те най-бедни страни в света ще трябва да съберат 1 трилион долара между 2020 г. и 2030 г. , за да изпълнят поставените цели за борба срещу изменението на климата. За всички е ясно, че за тях това е непосилна задача. Изчисленията показват, че за да има шанс да бъде спасена планетата, до 2050 г. въглеродните емисии трябва да намалеят с 80%. Един от главните начини е при производството на ток да се повиши драстично делът на възобновяемите енергийни източници и да се вземат спешни мерки за енергийна ефективност. Проблемът с климатичните промени може да бъде овладян единствено, ако държавите отделят за борба с тях между 1 и 3% от брутния си вътрешен продукт . Ако не го направят сега, след 50 години ще трябва да отделят 20% от БВП за същата цел. В момента Индия, Китай и САЩ инвестират най-много, а Европейският съюз забавя ръста на инвестициите. САЩ, Европа, Китай и Индия са най-големите източници на въглероден диоксид. На срещата в Париж Германия и Франция си измиха ръцете, заявявайки, че ще отделят по 3 милиарда евро годишно за страните от Африка за развитие на възобновяемите енергийни източници в периода 2016 г. – 2020 г.
Докато във френската столица световните лидери се надпреварват кой колко дълбоко ще се бръкне в джоба за да „спасява” Земята, в България джобовете ни са отдавна празни. Още през ноември 2013 г. Европейската комисия съобщи, че ни спира плащания на стойност 900 млн. евро по оперативна програма „Околна среда“. Причината за това са открити проблеми при системата за обществени поръчки и контрола върху тях. Напук на рестрикциите се оказва, че страната ни дори ще бъде на печалба от еко проблемите. „Глобалното затопляне може да се окаже добра новина за летния туризъм и да удължи активния сезон”, заяви министърът на околната среда Ивелина Василева, с нея се съгласи и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева. И всичко това на фона на продължаващото незаконно застрояване по българското Черноморие и решението ва Административния съд във Варна да разреши строителството в Карадере. Едва ли министър Василева мисли за всичко това докато чопли семки в кабинета си. Тук идват въпросите: защо човек завършил английска филология е назначен на длъжността – министър на околната среда? Навярно дългогодишният опит на Василева като дистрибутор на мобилните телефони Ериксон е наклонил везната в нейна полза. Или е била предпочетена защото е изпълнявала проекти във ВиК ЕАД. Очевидно е, че за Василева “няма” тайни в опазването на околната среда. В свое изказване тя твърди, че България е територия с умерена уязвимост към климатичните промени. Истината обаче е съвсем друга. Страната ни попада в най-рисковата зона – на държавите, най-силно засегнати от промените на климата. Изследванията сочат, че в близко бъдеще от тях ще пострада до голяма степен земеделието ни. От друга страна България е една от малкото страни в Централна и Източна Европа, в която горските територии намаляват с обезпокоителни темпове. Унищожаването им е сред най-значимите екологични проблеми. Всеки ден в България се изсича гора с площ от 100 футболни игрища. Само в периода от 1992 г. до 2005 г. площта на горите е намаляла с приблизително 15 %. Годишно се изсичат над 6.5 млн. куб м дървесина за огрев. Около 1/3 – 2 млн куб. м., се добиват незаконно. Над 50% от естествените гори в страната не попадат в защитени територии, което означава, че те не се ползват с висока степен на закрила и всеки ден биват унищожавани. Загубите на горски фонд неминуемо води до климатични промени. От 80-те години насам тенденцията към покачване на температурите на въздуха е ясно изразена и у нас. 18 от най-горещите години в България са регистрирани след 1989 г. Т.нар. горещи вълни с температури от 32 до 38 градуса стават все по-чести. По замърсяване на въздуха също държим челните места в ЕС. Актуалните данни от Националния доклад за състоянието на околната среда, сочат, че над 90 на сто от населението на България е засегнато от замърсяването на въздуха с фини прахови частици над допустимите норми, което е четири пъти повече в сравнение с средни нива за Европа – 22%. България е с ограничени водни ресурси, които са крайно неравномерно разпределени. На човек от населението се пада средно по 2100 куб. м. В категорията – силно замърсени, вече влизат почти всички големи наши реки – Огоста, Искър, Вит, Тунджа, Марица, Янтра, Камчия и Арда. Същевременно за последните 10 г. валежите в равнините са намалели с 30 – 40%, което автоматично води до спад на речния отток. При липсата на достатъчно подхранване на реките ще бъдем изправени пред криза в напояването и воден режим, оттам земеделието попада в сериозен риск. В момента най-засегнати от засушаването са териториите на север от Стара планина, които бавно започват да опустиняват, докато климатът южно от нея става все по-средиземноморски. Това от друга страна създава предпоставки за възникването на горски пожари. През последните години в България се наблюдават все по-дълги периоди на засушаване, следвани от бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Може би всичко изброено дотук не е от съществено значение за министъра на околната среда Ивелина Василева, навярно това са прекрасни новини за летния ни туризъм и ще удължат активния сезон. А докато чакаме това да се случи, защо всички вие от уважаемото еко министерство не сторите едно добро дело и не си подадете вкупом оставките?

Един коментар

  • Деница Карапетрова

    Бях чувала че има кремълски тролове, но за еко тролове не бях, явно Kostadin Yanakiev е точно от тях

*