Ерик Кантона – живот с високо вдигната яка

Да носиш високо вдигната яката си не е просто мода, това е начин на живот. Това е да не се примиряваш с порядките и установените правила, да ги нарушваш за да създеш свои собствени. Ерик Кантона го направи във футбола, доказвайки, че всеки човек може да го поститне стига да тръгне по пътя на смелостта. „Аз не играя срещу конкретния отбор. Играя, за да се боря срещу загубата”, след тези думи няма как да не бъдете на негова страна.

От пещерата до зелената трева

Ерик Кантона е роден на 24 май 1966 г. в Марсилия. Израства в квартал, намиращ се до планински масив. Къщата му някога е била пещера в подножието на масива. По време на Втората световна война нацистите са я превърнали в база. През 1955 г. дядото на Кантона пристига от Сардиния и преустройва пещерата в дом. В последствие около пространството е построена къща. Ерик живее живот на момче, което тича из планините и преследва кокошки. Кантона започва футболната си кариера в SO Caillolais, неговия местен отбор. Първоначално Кантона започва да върви по стъпките на баща си и често играе като вратар, но неговите креативни инстинкти се проявяват и той започва да играе по-често на предни позиции. Кантона изиграва повече от 200 мача за SO Callioais. Със своите 188 см. и завидни технически способности, той става юноша на прочутата футболна академия на „Оксер“. Дебютира за първия отбор през 1983 г. и до 1988 г. записва 82 мача и 23 гола там, като през сезон 1985/86 е под наем в „Мартиг“ (15 срещи и 4 попадения).  През 1988 г. преминава в гранда „Олимпик“ (Марсилия) за рекордна за времето си трансферна сума от 22 милиона френски франка. След като се забърква в няколко скандала, е преотстъпен първо на „Бордо“ (11 мача/6 гола), а след това на „Монпелие“ (33/10). По време на благотворителен мач между „Олимпик“ Марсилия и „Торпедо“ Москва през 1989 г. Кантона подивява, заради това, че треньорът го е сменил. Той изритва топката в публиката, след което символично захвърля и фланелката на „Олимпик“ на земята.  Кантона вбесява ръководството на клуба. Той бива отстранен от отбора за месец, след което е отдаден под наем в „Монпелие“. Там пък хвърля обувка в лицето на свой съотборник, който се осмелява да го критикува след един мач. През 1990 г. се завръща в родния си град и помага за спечелването на титлата, но постоянно се кара с треньора Раймонд Гьоталс и президента Бернар Тапи, така че в крайна сметка е трансфериран в „Ним“. В „Олимпик“ общо записва 40 мача и 13 гола и два пъти става шампион (1989 и 1991).  Като играч на „Ним“ има 16 срещи и 2 попадения. През декември 1991 г. в един мач на отбора хвърля топката по съдията и е привикан на среща с Дисциплинарната комисия на Френската футболна федерация, където е наказан да не играе един месец. Реакцията на футболиста е да отиде до всеки от членовете на комисията и в лицето да го нарече „идиот“. Тогава санкцията е удължена на два месеца. По време на своето наказание Кантона се откъсва напълно от футбола. Вместо да тренира той предпочита да се разхожда по плажа и да рисува. Ерик обявява оттеглянето си от състезателна дейност на 25-годишна възраст. Националният треньор по това време Мишел Платини успява да го убеди да преосмисли решението си, а по съвет на тогавашния помощник на селекционера Жерар Улие и на своя психоаналитик Кантона решава да заиграе в Англия.

Един луд французин на Албиона

През 1992 г. Кантона отива на проби в „Шефийлд Уензди“. В един приятелски мач той вкарва три гола за победата на своя отбор с 4:3. Французинът очаква моментален договор, но мениджърът Тревор Френсис решава, че трябва да го наблюдава още, за да му предложи договор. Естествено Кантона няма никакво намерение да се доказва допълнително на някого и в крайна сметка преминава още същата година в „Лийдс“. Докато играе в отбора Кантона живее в малка къща в краен квартал заедно със своята съпруга и 5-годишния си син. Повечето му съседи са индийци, пакистанци и имигранти. Кантона обаче споделя, че всеки един от тях е бил много топъл човек, винаги проявяващ уважение към него: „Домът ми определено не беше луксозен. Съседите ми обаче бяха топли и щедри хора. И до днес бих предпочел онази малка къщичка с хубава градина, пред онези огромни викториански имения, които сигурно бързо щяха да ми омръзнат“. В „Лийдс“ той допринася за титлата на отбора преди всичко с асистенциите си към голмайстора Лий Чапман, но отбелязва и два хеттрика – при победата с 4:3 срещу „Ливърпул“ за трофея „Чарити Шийлд“ и за разгрома над „Тотнъм“ с 5:0 в първенството. Общо за „Лийдс“ прави 35 мача с 13 гола.

Ерата Юнайтед

Кантона пристига в Юнайтед през 1992 г., а тогава ситуацията в клуба не е никак лека. „Червените дяволи“ са на 9-то място в таблицата, а нападателят Дион Дъблин, който Алекс Фъргюсън е купил през лятото си чупи крака. Мениджърът иска да привлече Алън Шиърър, но той отказва. По време на един разговор между Фъргюсън и директорът на клуба Мартин Едуардс, в председателския офис се обажда представител на Лийдс, който пита за евентуален трансфер на Денис Ъруин. Едуардс контрира с въпрос за евентуален трансфер на нападателя на Лийдс Лий Чапман. Фъргюсан обаче написва на една салфетка друго име, за което кара директорът да попита. Става въпрос за Кантона. След един час сделката вече е уговорена и французинът отива на „Олд Трафорд“ за сума от 1,2 млн. паунда и се превръща в една от най-големите легенди на клуба за всички времена. За „червените дяволи“ той записва общо 185 мача и 82 гола във всички турнири, печели 4 титли във Висшата лига (1993, 1994, 1996, 1997), 2 Купи на ФА (1994, 1996) и 3 трофея „Чарити шийлд“ (1993, 1994, 1996). Рой Кийн разказва интересна история за времето си с Кантона в Манчестър Юнайтед. Преди всеки играч е получавал чек по 800 паунда за работата си с клубната телевизия и клубното списание. Футболистите имали традиция в края на месеца да пускат всички чекове в една шапка и да разиграват томбола. Състезателят чийто чек бъде изтеглен последен прибира всички пари. В играта не участвали повечето от юношите на клуба, сред които Дейвид Бекъм и братята Невил, които не можели да си позволят да загубят парите. Веднъж Кантона спечелил 16 000 паунда. Той обаче не ги прибрал за себе си, а веднага ги разделил с Ники Бът и Поул Скоулс, поздравявайки ги за това, че се осмелили да участват в играта, въпреки, че към онзи момент не са можели да си го позволят. Бляскавата кариера на Кантона в Юнайтед е частично помрачена от инцидента на 25 януари 1995 г., когато със скок изрита псуващ го фен на „Кристъл Палас“ на стадион „Селхърст Парк“, за което е наказан да не играе 8 месеца, а граждански съд го осъжда на две седмици поправителен труд. Кантона шокира всички като вместо да се извини, заявява, че съжелява, че не е ударил привърженика на „Кристъл Палас“ по-силно. По-късно футболистът признава, че никога не е съжалявал за стореното и че този ритник е бил от най-щастливите моменти в живота му. „След мача стана страшно около дома ми. Навсякъде имаше журналисти.Направиха голяма драма, а аз бях актьорът в нея. Не мисля, че е станало кой знае какво. Исках да го направя и го направих. Не се смятам за модел за подражание. Не съм добър пример и го знам. Животът е цирк и всеки прави каквото си иска“, твърди французинът. След изтичане на санкцията, Кантона се въръща и помага за поредната титла на „Манчестър Юнайтед“.

Сбогом на футбола

На 18-ти май, 1997 г. точно седмица, след като е спечелил своята 5-та титла на Англия, Кантона обявява, че възнамерява да се оттегли от футбола. Тогава е на 30 години. Това е края на една звездна спортна кариера, пълна с мрачни периоди и моменти на огромен триумф. „Топката е като жената — обича ласките”, твърди Ерик и с тази своя мисъл остава в сърцата на феновете си. Кантона постига огромни успехи на клубно ниво, но не така стоят нещата с националния отбор на Франция. За страната си французинът има 45 мача и 20 гола в периода 1987 – 1995, но никога не успява да участва на Световно първенство. Последната му среща с екипа на „петлите“ е прочутата загуба от България с 1:2 в квалификациите за САЩ’94. Въпреки всичко, Пеле включва Кантона в своя списък с най-великите 100 футболисти на всички времена.

Кръвта вода не става

Независимо, че Кантона напуска демонстративно футбола, той не остава далече от великата игра. Плажният футбол бързо обзема живота на французина. Само месец, след като се оттегля от професионалния футбол, неговият брат го подтиква да поиграе професионално малко плажен футбол. Впоследствие той става треньор и през 2005 г. извежда националния отбор по плажен футбол на Франция до световната титла. Това е едва втория случай, в който тя се печели от отбор, различен от Бразилия. Според него плажният футбол е начин, подценявани професионални футболисти да покажат реалния си потенциал. „Това са атлети от най-високо ниво. Те идват от футболните академии и за тях плажният футбол е начин да поправят грешките, които са допуснали като футболисти“ . През 2010 г. Кантона се завръща в света на футбола, поемайки поста футболен директор във възродения „Ню Йорк Космос“.

Да слушаш сърцето си

През годините, Ерик Кантона при всеки удобен случай показва, че не го е страх от това да изказва своите твърди политически позиции, така често влиза в полезрението на медиите. Както той самият обича да казва “Когато хората говорят за теб, това значи, че съществуваш”. Кантона не се свени да критикува банките, ФИФА и държавите с ниски нива на спазване на човешките права. Ерик дори обмисля да се кандидатира за президент на Франция през 2012 г., след като участва в кампания за хвърляне на светлина върху живота на бездомниците. Доста често работи и с „Амнести Интернешънал“. Кантона атакува и организацията около Световното първенство във Бразилия, като заяви, че е било по-честно всички милиарди за нови стадиони да бъдат дадени за училища и болници. Решението на ФИФА Световното първенство по футбол през 2022 г.. да се проведе в Катар той определя по следния начин: „Когато дадоха Световното първенство на Катар, те показаха на света , че не им пука особено за спорта“. В края на 2013 г. Кантона заявява, че не би работил като селекционер на френския национален отбор по футбол. „Да стана треньор на Франция? Не, благодаря! Трудно се ръководят футболисти, които се събират само веднъж за една седмица на два месеца и не играят в един отбор. В този план е понятна силата на Испания – в отбора на тази страна има осем футболисти на Барселона, които тренират заедно през цялата година. Ако говоря за работа в големия футбол, то аз с радост бих поработил в някой малък клуб. Например в „Сент Етиен“, шеговито отбелязва Кантона. В същото време, той не оставя далече и от събитията, които се случват в неговата родина.  По повод терористичната атака в хумористичното издание „Шарли Ебдо“, Кантона призова хората да не се настройват срещу мюсюлманите. „Това, което стана преди дни, не трябва да бъде използвано срещу исляма. Мюсюлманите са хора като нас, а фанатици има във всяка религия. Трябва да се мисли дългосрочно по тези въпроси, а не да се съдят група хора. Те може да са провокатори, но не трябва всички да страдат заради тях. Всичко е икономически проблем. Знаете ли каква криза е имало преди Хитлер да вземе властта? Хората изпадат в отчаяние, когато животът им е труден. Тъжно е, че някои намират надежда в това, но тези хора не са виновни. Ако в обществото има повече примери за подражание, младите няма да си мислят за такива лоши неща“, коментира Кантона.

Като на кино

Паралелно с футболната си кариера, Кантона проявява голям интерес към реализирането си като актьор. След като приключва с футбола той играе ролята на френски посланик в историческата сага „Елизабет“, а след това се снима във френския екшън „Муки“. Впоследствие се отчита с различни роли в разнообразни филми и сериали.„Чувствам се наистина щастлив в света на въображението. Може би така усещам по-добре и реалността. Според мен футболът, киното и фотографията винаги са представлявали начини, по които мога да изразя себе си. Важно е да научиш различните техники, но не смятам, че те са най-важни. По някога е добре, когато нещо не е чак толкова перфектно. Като красотата е. Когато нещо е твърде перфектно, то престава да е красиво“. В края на март 2015 г., стана ясно, че Кантона, изявяващ се през последните години като актьор, ще играе в комедия, озаглавена The Mermaid Man (Мъжът русалка). Британският филм ще разказва за приключенията на мъжки отбор по синхронно плуване (каквато дисциплина за мъже всъщност няма). Героят на Кантона е вдовец, който събира няколко безработни несретници и сформира отбор, за да се яви на международно състезание в Лондон. Той прави това в памет на починалата си съпруга, приживе шампионка в дисциплината. Както си му е реда, мъжете русалки в крайна сметка ще оберат аплодисментите на публиката и ще получат признание от съдийското жури. Действието се развива през 80-те години на XX век във Великобритания, когато в резултат на новата икономическа политика на Маргарет Тачър много британци загубват работата си. Малко или много, всеки може да си направи сам сметката, от 1997 до 2015 г. Кантона е участвал като актьор или режисьор в 30 филма. Кой футболист би се похвалил с това?

Интелигентният бунтар

Легендарният футболист изпитва необяснима любов към книгите и това едва ли някога ще се промени. Любимите му книги са „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд и „Нарцис и Голдмунд“ от Херман Хесе. „Това са книги за желанията и малките гласове в нас, които ни казват да не ги следваме. Това са историите за битката между личностите, които се борят вътре в нас. Целият ми живот представлява това. Наистина обичам дебелите класически книги. Дориан Грей може да е и забавен“, заявава с усмивка интелигентният бунтар.

Головете на Ерик Кантона за Манчестър Юнайтед:

Video No Found

Няма коментари

*