Мотото на Бразилският флаг гласи „РЕД И ПРОГРЕС”, но сега всички на улицата носим плакати в които изискваме „РЕД В ПРОГРЕСА”

Дона Пиедад е бразилска бизнес дама, която работи за популяризиране на местното изкуство и култура. Виден патриот и защитник на каузи за социално равенство и справедливост, тя е също адвокат и продуцент, ПР специалист, актриса и писател. Разностранните дейности позволяват на Дона да циркулира във всички прослойки на обществото и да усети актуалните социални пейзажи. Настоящият материал представя безпристрастен оглед на революцията в Бразилия и изтъква причините, довели до публичните демонстрации от последните няколко седмици.

 

Всичко започна с протеста на младите хора от Сао Пауло, които излязоха на улицата срещу привидно незначителното увеличение на билетите за обществения транспорт с 20 цента, когато полицията използва физическо насилие и сълзотворен газ, за да ограничи манифестациите, атакувайки журналисти и мирно протестиращи граждани.

Инцидентът предизвика широко обществено възмущение сред бразилците, лишени от свободно слово, с перманентно потъпквани социални права. Бързо прерастна в общонародна борба за социална справедливост, изкарвайки все повече хора навън, които се идентифицираха с онеправдания социален субект. Протестите стартираха по улиците на Сао Пауло и Рио Де Женейро, и бързо обхванаха цялата страна.

В момента, в който хората декларираха, че това не е просто изолиран протест срещу 20-центовото увеличение на билетите, а възставане срещу дълго премълчаваната практика на потъпкване на социалните им права, протестите взеха застрашителни пропорции и предизвикаха явно безпокойство сред политици и управници. Ескалиралото обществено недоволство насочи вниманието към наболели въпроси и изрази несъгласие за неоправданите разходи по подготовката за домакинство на Световното първенство по футбол догодина, както и за корупцията, политическата и икономическа кризи в страната и опита за приемане на поправка в конституцията, известна като „37ми Законопроект за Конституционно Изменение” (37 ЗКИ), забраняваща на федералното управление да провежда криминални разследвания.

Ако 37 ЗКИ бъде приет, това означава, че адвокатите на правителството могат да обжалват и дори да търсят оправдателни присъди по законови процеси в ход и дори такива, осъдили вече по федералното право в корупция някои политически партии.

„Масово пробуждане” беше изписано на плакати в цяла Бразилия. Социалните мрежи оповестиха, че бразилските граждани най-накрая реагират. Без протестите 37 ЗКИ, известен като „Закона за безнаказаността” вероятно щеше да бъде приет.

Общественият натиск даде резултат. Сблъсъците между полицията и протестиращите бяха предотвратени и президентът на Бразилия Дилма Русев (Дилма Русев е с български произход – б.а.) излезе с историческо обръщение към нацията по националната телевизия. В него тя изтъкна необходимостта от незабавни мерки за овладяване на общественото недоволство между които: разрешение за работа на чуждестранните медицински кадри в сферата на Бразилското здравеопазване с цел овладяване на дефицита; свикване на общо събрание и последващ национален референдум за широки обществени и политически реформи.

Общественият натиск продължава и въпроси, като: „Защо са ни чуждестранни лекари, когато ни липсват болници, легла и медикаменти?” биват ежедневно задавани от бразилските граждани.

Към настоящия момент протестите продължават предимно мирно, като акцентите са определят от про-национално настроение и апели към традиционни ценности и социална справедливост. Някои от протестиращите избраха поведение на крайна демонстрация на неподчинение под предтекст – привличане  вниманието на медиите, като осъществиха актове на палежи, унищожаване на паметници и конфронтации с полицията. Лично аз не се гордея с тези действия и не ги приемам.

Усещането е, че цялата страна подкрепя протестите. Голяма част от международната общност се идентифицира с исканията на движението в Бразилия, предимно в контекста на колективното съзнание и универсалното разбиране за справедливост и застава срещу статуквото на системата, превърнала се от гарант за права и свободи в инструмент за лична облага.

Бях подкрепена от много чужденци, живеещи в Сао Пауло. Те излязоха с мен на улицата и заявиха своя протест срещу глобалната практика на управляващите по света да нарушават Обществения договор в своя полза. Тъй като „PROVO” e българска онлайн платформа, трябва да спомена името на моята скъпа приятелка – артиста Вероника Вапирова, която също беше до мен на улицата.

Гордея се, че съм бразилка и участвам в тази революция, която по същество представлява еволюция на съзнанието. Сега, повече от всякога, можем да разберем, че обединени в исканията си, ние сме значими и този факт е само началото.

Мотото на Бразилският флаг гласи „РЕД И ПРОГРЕС”, но сега всички на улицата носим плакати в които изискваме „РЕД В ПРОГРЕСА”.

 

 

 

Няма коментари

*