ОценЗурляването на България

Годината е 1791-ва. Във Франция от ръка на ръка се разпространява карикатура на Луи XVI, на която кралят е изобразен със свинска опашка и тяло на прасе. Само след две години, по време на революцията, той е арестуван и отстранен от власт. Съден е от Народното събрание, признат за виновен в измяна и екзекутиран. Ако приемем, че свинските опашки са предвестник на падането на една власт, то би трябвало съвсем закономерно да очакваме българският народ да отстрани от власт управляващите. Дотук добре. Нека обаче не забравяме една съществена подробност – става въпрос за България, а не за Франция. У нас изменниците на родината са не само модел за подражание, но народът постоянно ги избира, за да го управляват. В такава среда появата на патрули от мутри, които „пазят” границите ни от мигранти и ги връзват със свински опашки, е нещо съвсем нормално. В реда на нещата е и министър-председателят да ги похвали за действията им. Те все пак са от неговата кръвна група, „мъжки момчета”, спортни натури, говорят на същия език, ежедневният им костюм е облеклото на успяващата класа в страната – анцугът. Динковците са носители на новия национален идеал. Освен, че карат скъпи коли, те са хора на действието, антипод на инертното общество. Правят неща, които много хора си мислят, но никой не си позволява и автоматично печелят народната любов. Моделът „Динко” има и политическо бъдеще, тази народна любов сама ще поиска своята практическа реализация. Динко е подобрената версия на Бойко Борисов. В случай, че ямболкият бабаит и приятелите му регистрират партия, без съмнение на изборите ще минат от раз четирипроцентната бариера. Как премиерът да не потупа по рамото тези “пазители” на границите, тези “българи юнаци”? Да, но на подобни потупвания Европа не гледа с добро око и българският министър-председател, заедно със свинските опашки, влязоха в новините на международните агенции. Още по-лошо, попаднаха в полезрението на българските карикатуристи. В тази жанр свинската опашка има многогодишна история. През 1968г. излиза скандалната за времето си книга „Люти чушки“ с епиграми на Радой Ралин, гарнирана с карикатурите на Борис Димовски. Към текста „Сит търбух за наука глух“ художникът е изобразил прасе, чиято опашка всъщност е подписа на Тодор Живков. Книгата бива веднага цензурирана, тиражът й иззет от книжарниците и унищожен. 48 години по-късно, бодигардът на Тодор Живков и настоящ министър-председател, Бойко Борисов, е изобразен от карикатуриста Чавдар Николов като предводител на група мутри, развяващ знаме със свинска опашка. Видеото „Свинска опашка vs Конска опашка“, излъчено по Нова телевизия, беше веднага цензурирано и премахнато. Освен това 90 карикатури на Николов са заличени от сайтовете на „Нова броудкастинг груп“ и „Нет инфо“. Всичко това, разбира се, не беше достатъчно и шефовете на Нова телевизия – Силва Зурлева и Дидие Щосел прекратиха договора си с карикатуриста. Чиста работа, изцяло в добрите традиции на тоталитарната цензура. От своя страна, попитан за случилото се, премиерът „най-чистосърдечно” заяви: „ Аз имам предположение, но ще си го запазя за мен. Искам с ръка на сърцето да кажа: Нито съм звънял в Нова телевизия, нито съм им се сърдил, толерирам ги и като знак на солидарност с карикатуристите, ако Чавдар Николов продължи да си пуска карикатурите във вестниците, ще си ги слагам на моя Фейсбук”. Трудно е да не се разридае от умиление човек при проявата на такава емпатия. Погледнато извън комизма, който струи от изказването на премиера, случващото е много лош знак за връщането на похвати типични за тоталитарните режими. В такива моменти е редно да се запитаме какво точно в свободата на словото и на изявата на творците се е променило по време на прехода? Мисля си, че не само не се е променило, но и са се развили нови форми на цензура. Цензурата на партията-майка е разнообразена с много други видове и подвидове – да му е драго на човек да каже някоя истина против управляващите. Веднага ще му бъде предложен цял пакет от цензурни „услуги” с бонус екскурзия за Великден до Гърция. Цензурата ни е жизненоважна, за да оцелеем като народ. Може да звучи парадоксално, но се оказва, че ние нямаме нужда от свобода на словото и себеизразяването. Казусът със свинските опашки въвежда едно ново понятие, ние минахме отвъд цензурата и навлязохме в ценЗурлата. Това е фазата на тоталното цензурно освинване, груба, директна и непризнаваща никакви аргументи цензура. Нека не бъдем лоши пророци. Нека приемем, че шумът и активността в социалните мрежи покрай случая с Чавдар Николов са предпоставки за положителна промяна в мисленето. Пропуснахме ли нещо в този шум? Ирина Бокова изнесе реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк като кандидат за генерален секретар на организацията. Да, същата Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков, убиецът на карикатуриста Райко Алексиев. През март 1945 г. майсторът на шаржа е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т. нар. „Народен съд“. Кандидатурата на Бокова е подкрепена от правителството и лично от министър – председателя на страната. Сигурен съм, че никой от управляващите няма да бъде осъден за „антибългарска” пропаганда. На нас „Народен съд” не ни трябва, стига ни, че сме българи.

Няма коментари

*