Кажете си
Списание PROVO е открита, свободна и независима медия.
Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание.
Подкрепяме добрите каузи и новите идеи, даваме гласност на истински значимите прояви и креативните личности.
Даваме Ви възможност да бъдете част от PROVO!
„Излезте“, „покажете се“!
Пишете ни, споделяйте ни, материалите Ви ще бъдат преглеждани от Редакцията и най-добрите ще бъдат публикувани ТУК!
Очакваме Ви!
PROVO редакция
Здравейте! Казвам се Кирил Бъчваров и се занимавам с подводна портретистика.
Здравейте, Кирил Бъчваров,
Вие сте първият читател, който ни пише в тази рубрика, ще се радваме да ни изпратите Ваши фотографии, както и малко повече инфо за подводната портретистика
Здрасти
Много готино е станало!
Благодаря ви за супер четивото на Български.
След бума на всякакви евтини новинарски сайтове,
най-сетне нещо истинско.
Всичко е тип топ, даже повече топ!
Бих искал обаче да попитам дали ще има синтезирано списанието
в PDF формат което да може да се тегли от хората и да се чете на компютър или рийдър или в някакъв смартфон app формат.
А може би съм просто фен на старомодния формат
Благодаря и весела вечер!
Цецо
Здравейте, Цветан
Художествените ни редактори в момента се трудят над PDF’a
Очаквайте го скоро!
Както и мобилната версия…
Хубава вечер!
Здравейте,
Поддържам един личен блог, който все още е малко бебнце и е предимно насочен към сферата на дизайна… но имам една статия(блога е на английски + превод на български) която може и да ви заинтересова. Текста на български е в края на статията.
Поздрави от Лондон xxx
Изпратих ви линк но не разбрах дали успях да го изпратя. Ако е там сори за повторението. Линка е към статия от личен блог. тъй като блога е на английски с превод на български… ако ви хареса може да публикувате само българската версия. Тя е в края на статията.
Здравейте, видяхме статията ви, ще публикуваме българската версия
Здравейте
Имате страхотна страница! От известно време я следя, но сега събрах смелост да ви пиша, защото прочетох поста за Митропанос. Аз също много го харесвам и му се възхищавам и мислех да пиша статия за него за сайта си на 17.04, но в крайна сметка не ми стигна времето… Много неща ме свързват с Гърция. Изживях 2 незабравими години в Атина, но се върнах в България, защото реших, че е хубаво младите хора да останат тук, да развиват идеите си и да помагат на другите да се развиват. Наскоро създадох свой център за гръцки език и култура – АРИСТЕА. Ако погледнете страницата ми във фейсбук, ще видите, че явно споделяме подобни идеи 
Мислих си, дали може да публикуваме и при вас някаква статия за впечатленията ми от южните ни съседи? 
Благодаря много за отделеното време! Поздрави и хубав уикенд!
Здравейте, Петя
Благодарим
Поздравления за Връщането и за Центъра, разбира се, че ще можем да публикуваме
По всяка вероятност една от темите в следващите броеве ще е много походяща за такова включване
Материал посветен на Димитрис Митропанос, ще спомогне повече хора да имат възможността да разберат и да се докоснат до този изключителен Човек.
Личност, която трябва да е еталон за много хора, не само слушащи музиката му…
Хубав уикенд и на теб!
Магията на Дряновския манастир
Това е история за едно пътуване към себе си, за красотата и величието, за тишината и времето, за представата за миналото, настоящето и бъдещето, които напълно се оплитат и не можеш да разплетеш нишките им. Мирис на зеленина и хлад. Водна стихия и пречистване. Екзотика и спокойствие и някаква странна магия във въздуха. Балкана пее и разказва приказки…за приказната клисура с древна история сгушила в пазвите си Дряновския манастир. Поглъщаме думите му и мълчим…
Манастирът е основан през XII век и пази спомена за много превратности от историята на българския народ. От XVII до XVIII век тук е имало килийно училище, което получило особено развитие по времето на просвете¬ния игумен Рафаил. Той обогатил дотолкова манастирската библиотека, че според Пахомий през 1876 година изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи. Дряновските монаси самоотвержено участвали и в революционните бор¬би на българския народ за освобождение от турско иго. Осо¬бено активна дейност развил игумена йеромонах Пахомий Стоянов от с. Каломен. Той бил член на революционния ко¬митет. В манастира се намирала една от главните тайни квартири на БРЦК в Търново. Тук често пъти пребивава¬ли Васил Левски, Матей Преображенски, Георги Измирлиев.
От огнище за запазване на българщината по-късно Дряновският манастир се превръща в убежище на борците за национално освобождение и народни правдини. В манастира и неговите околности е записана една от най-славните страници от борбата на българския народ за национална свобода и политическа независимост.
По време на Априлското въстание малобройната чета на Поп Харитон и даскал Бачо Киро намира закрила зад яките каменни стени на манастира. Девет дни, от 30 април до 8 май 1876 г., продължила героичната съпротива на шепата въстаници срещу пълчищата от башибозуци и черкези. В епичната битка с редовната турска войска, командвана от Фазлъ паша, от 200 души въстанници оцелели едва 47, а ма¬настирът бил опожарен до основи.
Нашето пътуване не беше просто екскурзия, а пътуване-поклонение. Поклонение пред паметта и героичния подвиг на въстаниците, загинали за свободата на България.
Влизаме в двора на Дряновския манастир. Усещаме някаква силна енергия, различна от тази в другите манастири. Енергия, която не идва от този свят и която ни поглъща до такава степен, че запалва вярата в душите ни, чувстваме се малки и незначителни пред лицето на онова другото, по-висшето. Някаква магнетична сила даваща вяра на хората. Долавяме приглушения шум на реката. Дълбоко вдишваме и издишваме. Да задържим малко потока на живота си, да се огледаме, да се ослушаме и някак по новому да се ориентираме. Незнаехме дали това усещане е предизвикано от величествените скали, които са сгушили и защитили манастира или от вековните дървета, които полюшвани от полъха на вятъра тайнствено привеждаха върхове си като исполински привидения, а може би обичта към Родината и огъня от сърцата на въстаниците пречупени през призмата на времето все още са някъде там….. да ни напомнят за делата си.
Изживяването ни даде нова надежда, надежда, че ще я има България, докато има хора като нас, които искат да запазят жарта в огнището за запазване на българщината.
Здравейте.
Искам да Ви попитам, бихте ли обмислили идеята за включване и на секция „литература“ към списанието, по-скоро кратки разкази или микроразкази?
Винаги ми е харесвала идеята за ежеседмичните американски списания и вестници, преди ерата на „телевизията“, където са се публикували разкази и хората са очаквали с нетърпение тези късчета проза.
Не зная, дали от носталгия по това време, в което не съм живял, но някак милея за идеята писменото слово отново да запълни човешките мисли и въображение и да изплува над статичната „риалити“ действителност.
Една щипка проза би били поредната глътка въздух.
Поздрави,
Геро.
Здравейте! Следя сайта Ви откакто взех участие в конкурса Ви „Срещу стената“ и бях отличена от Вас в него. Впечатлена съм от темите, които се разработват тук и истински се възхищавам на различния, нестандартния подход към някои от тях. За мен би било чест да стана част от екпа на PROVO и да Ви представя част от материалите си – както стари, така и нови. Също така съм готова да пиша по зададена от Вас тема. В момента съм начинаещ журналист и подкрепата на авторитетно списание като вашето би ми била от голяма полза. Благодаря предварително!