Теория на баничарското изкуство
Много е тъжно. Човек вече да го е страх да е отчаян, че и за това ще го изядат с парцалите. Виждам го на примера с Босия. Комунизмът беше кофти гавра. Комунизмът си отиде, гаврата остана. Дойдоха едни гарнитури от нафталина. Вторa ръка комунисти от скамейките с резервите, онеправданите мрънкала модел Желю Желев, Петър Берон, Фори...
ощеНякои размисли за медийната среда и хибридната война
През изминалите няколко седмици, на пръв поглед няколко, нямащи връзка помежду си събития, успяха да възпалят общественото съзнание в България и да катализират множество разнопосочни реакции в публичното пространство и най-вече в социалните мрежи. Кои са тези събития? На първо място дезинформацията (или по-скоро лошата...
ощеСвещената крава на българското образование
Нашето образование има една свещена крава. Това е фиксираното учебно съдържание, определяно, одобрявано, разпределяно по класове и фиксирано по брой часове и предмети от МОН. Говори се за всякакви проблеми, но не и за този, от който зависят останалите проблеми, а именно че системата е изградена около учебното съдържание....
ощеЗа Кольо
Искам Босия да живее. Всеки, който го познава, иска това. За тези, които не го познават – Николай Колев-Босия е един от малкото истински дисиденти в България. В края на осемдесетте е хвърлен в затвора по политически причини и без обвинения. Просто много е говорел против режима. По това време още няма полиция дори само формално. Тя...
ощеЗа грамотността в по-широк смисъл
Преди няколко дни споделих във “Фейсбук” фалшива новина, свързана с това, че българите сме неграмотни. Съвестни мои приятели веднага ми писаха, че е фалшива, и аз я изтрих. Но други написаха на стените си, а аз трябваше да се досетя, че е за мен, че им е писнало от постоянно мрънкащи хора, които само пишат колко сме зле. Та, реших...
ощеСбогом на съчувствието
Всеки ден някой известен, овластен или просто самозабравил се българин се поддава на непреодолимата съблазън да излее насъбралото се у него отвращение към ближния. Понякога е вицепремиер, друг път е съпруга на вицепремиер, недоуволнен шеф на отдел в министерство, дъщеря на някогашни величия, детска учителка, лекар…...
ощеНадежда в корема
Вече почти два месеца бях част от нея, а тя продължаваше ежеседмично с народните танци, без да подозира, че не е сама. А аз съм вече цели 12 мм. и не след дълго ще забие и сърчицето ми, но тя все още не знае. Kогато си твърде млад и хормоните ти, така или иначе, са неспокойни, не е лесно да установиш промяната, безвъзвратно настъпваща...
ощеАз не съм моята инвалидна количка
Мислиш, че мечтите са трудно нещо? Опитай да ги сбъдваш без да си усещал земя под краката си… Когато заспивам все ми се присънва трибагреник…вдигам го толкова високо, че чак Господ го вижда. Тогава няма никакво значение дали съм срещала някога родителите си и дали те искат да ме познават… Така се събуждам с новия...
ощеТя не е по-добра
- Отидете да видите умиращата жена. Забележете повърхностното й дишане. Сърдечната й дейност е много отслабена и ще бъде цяло чудо, ако изкара нощта. – с тези думи ни посрещна лекарят-асистент в реанимацията. Една много намръщена сестра ни подвикна: - Какво чакате, 3/2, гледайте и си тръгвайте, че и без вас имаме страшно...
ощеНевидимият мост
„Животът е мост. Премини го, но не строй къща върху него“ Индийска поговорка На всеки някога през живота си му се налага да прекоси някой мост, независимо дали това му харесва или не. В случая колата ми с австрийски регистрационни номера преминава през разбития Дунав мост. Отсреща вече се виждат покривите, антените и комините...
още
