Едно лято, когато си мислехме, че имаме правителство
28 окт. 2012 Лятото на 1992 г. бе последното без взривени, поразени от снайперисти или разстреляни от упор яки момчета. Но спокойствието бе само на повърхността. Под нея, в жегите, най-заетите бяха мутрите, ченгетата, „Труд“-оваците и синдикалистите. А президентът Желев – с програма, по-натоварена от тази на Нейно Величество...
ощеЕлфите са били гадни копелета
Наричат ме автор на фентъзи, но започвам да мразя това определение. Защо? Защото онова, което може да бъде страшно добро, често е страшно зле. Защото там съществува толкова много боклук, толкова много опулено преклонение пред митове, от които ти изтръпва мозъкът, толкова безсмислено...
ощеСистема за ранно предупреждение
Периодично в медийното пространство се появяват материали, свързани с нуждата от система за ранно предупреждение при цунами. Има доста противоречия по темата и дори се говори за това, че не е възможно да бъде създаден такъв механизъм. Възможно ли е обаче ние да разполагаме с такъв инструмент, но не за предупреждение при...
ощеХората, които изчезват
В Чечения хората продължават да изчезват безследно и никой не носи отговорност за това. Представете си как група от неидентифицирани мъже във военни униформи нахлуват в дома ви, измъкват любимия ви и… И това е. Това е краят: имаше човек – няма човек. Изобщо го няма. Сякаш е изтрит от живота – като тебеширено човече от...
ощеВивиан Уестуд: Единственото, в което наистина вярвам, е културата
„Единственото, в което наистина вярвам, е културата. Никога не е имало епоха, в която хората така малко да са тачили миналото“, Вивиан Уестуд Легендата на Вивиан Уестуд се състои от три части. Едната е пънкът. Другата, особено напоследък, е активизмът. А между тях има нещо напълно изключително, но също и основно за разбиране на...
още111
Едно време това беше номерът на автобуса, с който ходех на даскало. Днес е номерът на България в един списък. Става въпрос за годишната класация на „Репортери без граници“. Ами, хубаво. Трябва ли ни нечия класация, за да провидим, че в България има не толкова свобода на пресата, колкото свобода на репресията? Не. Plus ça...
ощеАндрей Тарковски – „Уловеното време“
Втора глава Из ИЗКУСТВОТО Е ТЪГА ПО ИДЕАЛА Веднага трябва да спомена един проблем, свързан със спецификата на киноизкуството. Защо съществува изкуството? На кого му трябва? И въобще то трябва ли някому? Тези въпроси си задава не само поетът, но и този, който възприема изкуството, или както казват днес, го „потребява“, като...
ощеСлънцето на нашата улица
Говорили сме си с приятели художници, че изкуството вирее там, където има пари. В богатите градове, сред хората с възможности. Ако има политика, създаваща възможности за живота и работата на артистите, един град би могъл да привлича не само туристи, а и лица от световно значение. При икономически подем сме наблюдавали и...
ощеВечният „Параграф 22“
20 години след смъртта на един от най-значимите писатели на 20-ти век – Джоузеф Хелър, неговата знакова творба „Параграф 22“ е по-актуална от всякога. Абсурдите с които сме заобиколени са на всяка крачка и някак неусетно започнахме да ги приемаме като даденост. До кога ще продължи това пагубно спускане към дъното? Има ли...
ощеБлизки в различията
Стефан Цвайг е сред големите интелектуалци и мислители на XX век. Още през 30-те години той вече е най-превежданият писател в света. Неговите творби завладяват и бързо се превръщат в любими четива. Есеистичното майсторство на Стефан Цвайг му донася слава, която – по думите на Томас Ман – „достига до последното кътче на...
още
