Царството на безчовечността
Писателят Виктор Ерофеев разсъждава върху причините на възникване и начините за лекуване на болестта, с която е заразена огромна част от населението на Русия Нашето време ще остане в историята като времето на безчовечността. Година след година смъкват дрехите от гърба на човека и ето го – гол пред държавата, която...
ощеФрагменти от един морал
Злото, доброто Моралът се занимава с доброто и злото. Но какво са те? Бих искал вместо от дефиниции, да тръгна от някои реминисценции, които, както забелязвам, подхранват моите реакции. За мен, както и за мнозина други, най-чистото олицетворение на злото е страданието на децата. Всички знаем пламенните думи на Иван Карамазов по...
ощеЛюбов в Гулаг
Иванна, затворник 108 от Гулаг, разказва за епистоларната си връзка с друг затворник оттам, Владимир. Двамата били осъдени на десет години тежък труд и си кореспондирали тайно, без да могат да се срещат. В един студен ден през 1953 г. Иванна Мащак, на 28 години тогава, се разхождала из сибирския трудов лагер, в който излежавала...
ощеВладимир Буковски – непремълчаващият човек
“Новият” политически елит, който се появи, не бе нищо друго освен старата номенклатура, своевременно пригодила се към новите условия. Оттук нататък този елит не се нуждаеше от социални реформи, както и от старата идеология, защото той държеше в ръцете си и търговските структури, и собствеността, и фиктивните партии, и...
ощеПреходът България 30 години по-късно
Идеята на настоящото издание е да представи вижданията на подбрани от редакцията български общественици, изявени в различни области – и познати на всички наши сънародници, които все още гледат телевизия, – за това, което се случи в България през последните трийсет години. Така Александър Андреев, журналист, писател и...
ощеАртистът не е самотен остров
ВЪПРЕКИ ВСИЧКО* Quousque tandem? (Докога най-сетне?) Цицерон, Първа реч срещу Катилина, I, 1, 1 ЗА РАЗЛИКА ОТ предишното десетилетие през 80-те години печатните медии в България са с една-две идеи по-дръзки, доколкото това е възможно и доколкото автори и редактори са склонни да поемат риска от наказание или уволнение. Съветските...
ощеЕдно лято, когато си мислехме, че имаме правителство
28 окт. 2012 Лятото на 1992 г. бе последното без взривени, поразени от снайперисти или разстреляни от упор яки момчета. Но спокойствието бе само на повърхността. Под нея, в жегите, най-заетите бяха мутрите, ченгетата, „Труд“-оваците и синдикалистите. А президентът Желев – с програма, по-натоварена от тази на Нейно Величество...
ощеЕлфите са били гадни копелета
Наричат ме автор на фентъзи, но започвам да мразя това определение. Защо? Защото онова, което може да бъде страшно добро, често е страшно зле. Защото там съществува толкова много боклук, толкова много опулено преклонение пред митове, от които ти изтръпва мозъкът, толкова безсмислено...
ощеСистема за ранно предупреждение
Периодично в медийното пространство се появяват материали, свързани с нуждата от система за ранно предупреждение при цунами. Има доста противоречия по темата и дори се говори за това, че не е възможно да бъде създаден такъв механизъм. Възможно ли е обаче ние да разполагаме с такъв инструмент, но не за предупреждение при...
ощеХората, които изчезват
В Чечения хората продължават да изчезват безследно и никой не носи отговорност за това. Представете си как група от неидентифицирани мъже във военни униформи нахлуват в дома ви, измъкват любимия ви и… И това е. Това е краят: имаше човек – няма човек. Изобщо го няма. Сякаш е изтрит от живота – като тебеширено човече от...
още
