Андрей Тарковски – „Уловеното време“
Втора глава Из ИЗКУСТВОТО Е ТЪГА ПО ИДЕАЛА Веднага трябва да спомена един проблем, свързан със спецификата на киноизкуството. Защо съществува изкуството? На кого му трябва? И въобще то трябва ли някому? Тези въпроси си задава не само поетът, но и този, който възприема изкуството, или както казват днес, го „потребява“, като...
ощеСлънцето на нашата улица
Говорили сме си с приятели художници, че изкуството вирее там, където има пари. В богатите градове, сред хората с възможности. Ако има политика, създаваща възможности за живота и работата на артистите, един град би могъл да привлича не само туристи, а и лица от световно значение. При икономически подем сме наблюдавали и...
ощеВечният „Параграф 22“
20 години след смъртта на един от най-значимите писатели на 20-ти век – Джоузеф Хелър, неговата знакова творба „Параграф 22“ е по-актуална от всякога. Абсурдите с които сме заобиколени са на всяка крачка и някак неусетно започнахме да ги приемаме като даденост. До кога ще продължи това пагубно спускане към дъното? Има ли...
ощеБлизки в различията
Стефан Цвайг е сред големите интелектуалци и мислители на XX век. Още през 30-те години той вече е най-превежданият писател в света. Неговите творби завладяват и бързо се превръщат в любими четива. Есеистичното майсторство на Стефан Цвайг му донася слава, която – по думите на Томас Ман – „достига до последното кътче на...
ощеПост скриптум
Мастилото едва ли беше изсъхнало върху страниците на гореписаното, и образованият свят беше потресен от новината за убийството на Стамболов. Съмнително е дали друга някоя новина в настоящия век, с изключение на убийството на цар Александър II, е произвела такова всеобщо впечатление на ужас, отвращение и презрение към...
ощеРазмисли за световната икономическа криза
Ако има нещо, което може да даде на лаика в сферата на икономиката кураж да изрази своето мнение за същността на тревожните икономически трудности на днешния ден, това е безнадеждното объркване в мненията на експертите. Това, което аз имам да казвам, не е ново и не претендирам да е нещо повече от мнението на независим и честен...
ощеНа повратки в София
Тази вечер се върнах с кола от Виена. Пътуването (малко повече от 1000 км – 11 часа с почивките) беше по-леко отколкото очаквах. Но последният час, от границата до София (60 км, взети за час и половина) ме изпълни с депресия. Влизайки от запад в България, след като се е движил по ярко осветени прекрасни магистрали от Виена, или от...
ощеОсвен това рисувам
Когато наближава повратната за всеки човек трийсета година от живота си, Леонардо да Винчи пише до владетеля на Милано писмо, в което изброява причините, поради които заслужава да получи работа при него. До момента той е относително успешен художник във Флоренция, но среща трудности със завършването на някои поръчки и търси...
ощеЦинкови момчета
Дъщеря ми си идва от училище и казва: – Мамо, никой не вярва, че си била в Афганистан. – Защо? Питат: – Кой е пратил майка ти там? А аз още не съм свикнала с цивилния живот… Наслаждавам му се… Не съм свикнала да не стрелят, да не те обстрелват, можеш да пуснеш чешмата и да изпиеш чаша вода, която не дъхти на хлор. Там хлябът е...
ощеДипломатическата детска градина
Руснаците твърдят, че душата им е широка като степ. Има в нея място за всички. И нас обичат, както се обича непослушно дете. Затова и ни подаряват разни неща. Свобода, елхи – каквото е на мода в епохата… Видях елхата до църквата „Света Неделя“, подарена от Москва на София. „И стало беспощадно ясно“* – гавра е това...
още
