Свободата като цел
Адам Михник: “Все някой ден Русия ще стане част от Евросъюза” Какво ще стане с всички нас? Полша, Русия, Европа, Америка… Адам Михник — Виктор Ерофеев, двуезична беседа, основана на лично приятелство. Свободата е къде-къде по-интересна като цел, отколкото като постигната всекидневна даденост. Но когато тази даденост се окаже...
ощеМоят личен бунт
Векове наред съдбоносни правила са предопределяли начина на живот, бита, съществуванието и битието на рода homo, към чийто вид sapiens спадаме и ние – живеещите в зората на третото хилядолетие от т.нар. нова ера. Тези съдбоносни правила, облечени в най-различни наименования като „традиция“, „обичай“, „морал“, „религия“,...
ощеМоят личен бунт
Отдавна в българското общество, особено сред младите хора, не се гледа с добро око на четящите деца от страна на техните връстници. Много често такива деца са нарочвани и тормозени. Обвинявани са, че се имат за нещо повече от другите, защото те се отличават от тълпата и това е видимо. Четящият човек е като свещ, която гори в...
ощеПътуване – от нормалността към себе си
„След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“ На всички нас, oще от много малки, са ни казвали, че за да живеем добре, да имаме много приятели и да бъдем щастливи, трябва да сме „като нормалните хора“. Трябва да правим неща „като хората“, да говорим „като нормален човек“ и общо взето – да...
ощеМладостта като проблем и диагноза
Карловска бивша учителка пита: „Докога в България младите ще бъдат пренебрегвани?! Понякога се питаме: „До каква степен младите учители намират стимул за оставане в образователната система на България?“. Катастрофалните последици от демографската криза в страната ни създават депресиращо чувство, че всеки млад човек с...
ощеУютът на тълпата
Усещате ли нещо общо между прокурорската атака срещу Радев, демонстративното вседържавно разфасоване на Божков и случая на наплютото от цял клас дете? И трите теми илюстрираха с мъчителна яркост факта, че нашето общество не може да разговаря за принципи и не изглежда да има належаща нужда от тях. Ако кажеш, че прокуратурата...
ощеНевидимите хора на България
Играя си на криеница с Живеенето, но никой не ме търси. Защо ли? На 18 юли отбелязахме 181 годишнина от рождението на Апостола. В поздравителните си слова властимащите цитираха думите на Апостола, казаха за пореден път, че не са забравили „това що ни е рекъл Апостола“.“ Апостоле, ти си нашата мяра, мярата ни за време, мярата ни...
ощеЦарството на безчовечността
Писателят Виктор Ерофеев разсъждава върху причините на възникване и начините за лекуване на болестта, с която е заразена огромна част от населението на Русия Нашето време ще остане в историята като времето на безчовечността. Година след година смъкват дрехите от гърба на човека и ето го – гол пред държавата, която...
ощеФрагменти от един морал
Злото, доброто Моралът се занимава с доброто и злото. Но какво са те? Бих искал вместо от дефиниции, да тръгна от някои реминисценции, които, както забелязвам, подхранват моите реакции. За мен, както и за мнозина други, най-чистото олицетворение на злото е страданието на децата. Всички знаем пламенните думи на Иван Карамазов по...
ощеЛюбов в Гулаг
Иванна, затворник 108 от Гулаг, разказва за епистоларната си връзка с друг затворник оттам, Владимир. Двамата били осъдени на десет години тежък труд и си кореспондирали тайно, без да могат да се срещат. В един студен ден през 1953 г. Иванна Мащак, на 28 години тогава, се разхождала из сибирския трудов лагер, в който излежавала...
още
