Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат: „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014). Член e на международната организация „The Haiku Foundation“. Носител е на първи награди от конкурсите: за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), националния конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс „Cherry blossom“ (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и мн. др, част са от международни антологии и сборници. Текстове на Владислав Христов са превеждани на английски, немски, френски, холандски, испански, италиански, японски, руски, хърватски, иврит, арабски, турски, полски, чешки и унгарски езици. Организатор е на много инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Не мога да се дефинирам като фотограф или артист, самонадеяно е да определям и  личността си като креативна . Снимам в свободното си време, наблюдавам, изучавам, медитирам, пътувам неуморно и документирам за да не забравям.  Ако можех да пиша, нямаше да снимам…PROVO – защото искам да съм в мир със себе си…

Баща, колекционер на плочи, блогър, диджей, автор и водещ на радиопредаването „45 оборота в минута“ с екзотичната за България специалност „Книгоиздаване“, продължавам по пътя с магистърска програма в Шуменския университет. Pro, защото е не анти Anti. Още от дете моментът, в който два магнита се слепват, ми е харесвал много повече от този, в който се отблъскват. Чувството е подобно на това, което изпитвам, когато парчето от картонения пъзел застане на правилното място. PROVO е едно от хилядите парченца в живота ми, залепнали на точното място.

Животът ни е по истински случай. Да живеем или да съществуваме е въпрос на личен избор, макар и изтъркан. Няма как да избягаме от тази отговорност. Всичко изглежда безсмислено, но може би точно там е уловката. “Безсмислието на живота принуждава човекa да създаде своя собствен смисъл.”, е казал Стенли Кубрик. И ето, ние се учим да създаваме. Но не за да оставим следа, това е суета. Създаваме, защото нищо друго не ни остана. Нищо друго, освен да се сдобрим със самите нас, такива каквито трябва и искаме да бъдем!

Вярвам, че всички сме несъбудени таланти!
С работата си ще Ви показвам, че петелът е навсякъде.
Обичам да работя за каузи и проекти, които помагат на обществото да се пробужда мисловно, културно и духовно. 
Фотографията за мен е преди всичко философия и начин да ПРОВОкирам.

www.3inSpirit.com

За мен културата и медиите са огледало на гражданското общество и развитието му до голяма степен е свързано с тях. PROVO се роди от будния дух на шепа хора като онлайн платформа за българска гражданска журналистика, за публицистика без цензура, манипулации и фалшификации. Като неподсказана форма на гражданска активност. Имаме да правим толкова много неща… Надявам се да ни чуят, да ни разберат, да ни повярват и да ни подкрепят. Искаме да ПРОменим света и започваме от себе си