Правото на щастие

Понякога ме гложди подозрението, че много от проблемите, които ни застигат – имам предвид кризата на ценностите, капитулирането пред прелъстителната реклама, нуждата да се покажем по телевизията, загубата на историческа и индивидуална памет, накратко, всички неща, от които често се жалваме се дължат на злополучната формулировка в американската Декларация за независимост от 4 юли 1776-а, в която с масонска вяра в „прекрасната съдба и в прогреса“1 създателите постановяват, че на всички хора се признава „правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие“. Често се споменава, че тук за пръв път в историята на основните закони на държавите се утвърждава правото на щастие вместо дълга за подчинение или други строги изисквания от този род, и на пръв поглед наистина става дума за революционна декларация. Но тя предизвиква недоразумения по – осмелявам се да ги нарека така – семиотични причини. Безбройни са литературните произведения за щастието, като започнем от Епикур, може би и отпреди това, ала в името на здравомислието, струва ми се, че никой от нас не може да каже какво е щастие. Ако се има предвид постоянно състояние, то представата за живот, през който човек е неизменно щастлив и не познава съмнения, болка, кризи, такъв живот прилича на живота на идиота или в най-добрия случай на някой, дето живее изолиран от света, лишен от аспирации към нещо повече от живот без сътресения, и тук ми идват на ума Филемон и Бавкида. Но и те, като оставим настрана поетичната част, все някой проблем са имали – ако не друго, то ли грип, то ли зъбобол. Въпросът е, че щастието като абсолютна пълнота, бих казал опиянение, докосване на небето с пръст, е много преходно състояние, епизодично и кратковременно: радост от раждането на дете, от откритието, че любимият или любимата откликва на нашите чувства, може би свръхвъзбуда заради печалба от лотарията, постигане на дадена цел („Оскар“, шампионска купа), дори един миг от разходка сред природата, но това са все преходни мигове, последвани от страх, трепет, болка, грижа или поне притеснение. Освен това представата за щастие винаги е свързана с личното ни щастие, рядко с щастието на човешкия род, и дори много често сме склонни изобщо да не се интересуваме от щастието на другите, за да преследваме своето собствено. Даже любовното щастие понякога върви редом с нещастието на някой отблъснат, което никак не ни тревожи, докато се радваме на завоеванието си. Тази представа за щастието присъства в света на рекламата и консумизма, в който всяко предложение звучи като призив за щастлив живот – кремът за стягане на лицето, прахът за пране, най-после премахващ всички петна, диванът на половин цена, амарото за пиене след буря, месото в консерва, около която се събира цялото щастливо семейство, красивата и икономична кола и дамската превръзка, благодарение на която ще влизате в асансьора, без да се притеснявате, че някой ще ви надуши. Рядко се случва да мислим за щастието, докато гласуваме или изпращаме детето си на училище, а само когато купуваме ненужни вещи и смятаме, че така сме упражнили правото си на стремеж към щастие. Кога се случва обратното – понеже не сме безсърдечни зверове, – да се загрижим за щастието на другите? Когато масмедиите ни покажат чуждото нещастие, негърчета, умиращи от глад и целите наядени от мухи, болни от нелечими болести, население, пострадало от цунами. Тогава дори сме склонни да направим някое подаяние, а в най-добрия случай – да пуснем в действие квотата „пет на хиляда“2. Просто Декларацията за независимост трябваше да постанови, че на всички хора се признава правото дълг да намалят дела на нещастието в света, включително и на нашето, естествено, и така много американци щяха да разберат, че не бива да се противопоставят на безплатното медицинско обслужване, а те се противопоставят, защото им се струва, че тази странна идея е в ущърб на личното им право на лично фискално щастие.

2014 г.

1 Стих от италианския поет Джакомо Леопарди (1798–1837). –

Б. р.

2 Квота от подоходния данък на физически лица за финанси-

ране на неправителствени организации и общественополезни

дейности на италианската държава. – Б. пр.

 

 

Из книгата „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество”, Умберто Еко, изд. „Колибри”, 2020 г., превод: Вера Петрова

Няма коментари

*