PROVO Magazine

175 $

Късна есен,

нейде от далеч долитат

окапали листа.

Шики

В японския квартал валеше проливен дъжд. Проливен дъжд валеше и в испанския, и в руския, и в италианския квартал. Но този дъжд и тази история конкретно се отнасят за японския квартал.

Слик имаше среща с Мартин. Точно в 14 часа следобед, точно под стряхата на Ресторант ”Хирошима”, точно там, където се срещаха винаги.

Зад запотените стъкла на ресторанта проблясваха дракони, водорасли танцуваха азиатско танго, а сервитьори, готвачи и клиенти ,очакваха есенните мигове на меланхолията и спокойствието. И нищо необичайно не предвещаваше този тих и приветлив кът на големия град. Просто нещата бяха такива, каквито повечето жители на земното кълбо биха искали да бъдат.

Слик погледна часовника и осъзна, че е станало 14:30. Не бе усетил как е преминал този половин час в чакане. Усмихна се и си помисли, че ще удържи процент от 175-те долара, които имаше да връща на Мартин. Мобилните телефони отдавна не бяха на мода, така че ще спестя описанието на тази вещ. И така той извади от жакета си телефона и набра Мартин. След седмото повторение на свободния сигнал в главата на Слик се образува следната притча: „Ни повей, ни век, ни стон Мартински, ни човек. Само свободно бълбука телефонният звук…” …и тогава той прекъсна тези стихотворни розовини и реши да изчака Мартин в Азиатския „Мак Доналдс”, наречен „Макуа Дуан Дълдс”.

Поръча си соева бира и чийзбургер със змийски хапки. Бирата „Хин Кай Ники Ен” съдържаше ниско количество алкохол и не беше много калорична, така че Слик спокойно можеше да изпие три и пак да не го хване следобедната дрямка. В ъгъла, зад барплота барманът обясняваше на барманката, че ако имали един ден дете, то нямало да се казва Дракон, а може би Орхидея, защото най–вероятно щяло да бъде момиченце. Възрастен японец пееше някаква песен за това как самураите са липсвали много във Втората световна война, и ако ги е имало, със сигурност щели да вземат нещата в своите ръце и мечове и щели да помогнат. По радиото обявиха точно време 15 часа.

„Мартин изгоря с още пет долара” помисли си отново Слик и си поръча четвърта соева бира. В закусвалнята влезе рижав младеж и кой знае защо веднага се насочи към Слик. Младежът предложи на Слик уникална колекция от книги на Харуки Мураками, включваща допълнително издание с живота му в Япония и извън нея. Комплектът струваше само 16 долара, така че Слик не се поколеба и веднага си го купи. Той остави на младежа 4 долара отгоре и взе пакета с книги. Момчето му благодари и излезе отново под дъжда.

Когато Слик разгърна страниците от първата книга от колекцията „Кафка на плажа”, телефонът му иззвъня . Беше Мартин.

– Слик, съжалявам. Забавиха ме в работата. Някаква сделка от Токио. Ще почерпя. Този път успях. Ало, Ало… нещо прекъсва. Може би е от дъжда. Ало, идвам… изчакай още половин час. Ало, не те чувам, Слик идвам….Там ли си – и връзката прекъсна. Може би от дъжда.

Слик глътна последната глътка от бирата, отброи 10 долара, подаде ги на девойката която стоеше на касата, пожела приятен ден на персонала и излезе навън. Застана пак под същата стряха на ресторант „Хирошима”, докато реши накъде да поеме. Загледа се в запотените стъкла на ресторанта и видя плакат на който пишеше: „Само тази седмица, всеки ден от 11 до 19 часа, специално художествено изложение в трите най-големи зали на Японския културен център”. И Слик разбра, че ще прекара останалия половин час там. Отправи се към сградата, която беше съвсем наблизо, влезе във фоайето и разгледа проспектите. Реши да посети първо фотографската изложба на тема „Никога повече атомна война, нека технологиите бъдат за добро! Роботи и мир! Мир и софтуерен напредък!”

– Господине – поздрави приближилият се към него салонен управител, – Радвам се от името на цялата наша нация, че посетихте това изложение. Идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. В тази зала вие може да оставите средства, които ще спомогнат развитието на компютърния напредък. Всеки оставен цент е крачка към кибер-революционния напредък. Всеки долар – Роботизиран Рай. Всяка стодоларова банкнота – О, да! Всяка стодоларова банкнота – сюрреален океан. Вие как мислите, господин…?

– Слик Мортън. Приятно ми е.

– Вие как мислите, господин Слик Мортън?

– Звучи убедително.

– Благодаря, че се съгласихте и навлязохте на дълбоко в идеята на това изложение!

– О, за нищо – усмихна се Слик и остави 30 долара в касичката за благотворителна цел. После разгледа спокойно изложбата, кимна за довиждане и се качи във втората зала. Там имаше изложение на детски рисунки на тема ”Моят личен айпод – Ах какъв домашен любимец”.

– Господине – поздрави приближилата се към него салонна управителка. Дамата бе на около двайсет, изискано облечена и с изтънчен вкус, – радвам се от името на цялата наша нация, че посетихте това изложение. Идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. В тази зала вие може да закупите детска рисунка и средствата ще спомогнат развитието на художествения напредък.

– Разбира се – усмихна се Слик, – защо не. Мисля да закупя тази рисунка – „Потъналият лаптоп край Пърл Харбър”. Също и тази с изписаното върху нея модерно хайку. Доколкото виждам, двете струват 45 долара, но аз ще оставя 60. Все пак идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. А аз ще се радвам от името на цялата наша нация и от мое име да подпомогна вашата нация. Между другото, много ми е приятно, казвам се Слик Мортън.

– На мен също много ми е приятно, господин Слик. Казвам се Ишаки Мураками, но нямам нищо общо с Харуки Мураками.

– Е, аз пък имам, – кимна Слик – преди час си купих цялата колекция от книгите му.

– Прекрасно, господин Мортън, нека ви покажа и останалата част от изложбата.

– С удоволствие, госпожице Мураками.

И те разгледаха обстойно цялата изложба и се оказа, че бе станало 17:30. Слик се извини, извади телефона си и написа съобщение на Мартин, че го чака в Японския културен център. После понечи да се сбогува с младата дама, но тя го прекъсна.

– Аз приключвам за днес. Бихте ли желали да изпием по нещо в Галерията – Бар на приземния етаж. Там може да видите и последното изложение от чаши за саке.

– С удоволствие, госпожице Мураками, – отвърна Слик и тя облече палтото си, хвана Слик под ръка и го поведе към Галерията – Бар.

Пиха първо чай, после хапнаха оризов чипс и накрая решиха да пият по едно саке.

– Господине – обърна се любезно сервитьорът към Слик, – ако поръчате три вида саке за двама на стойност 55 долара, ще спечелите 6 чаши за саке в различни цветове.

– Защо не! – отвърна Слик и на масата се появи подаръкът – кутия с чаши за саке и три вида саке за двама.

– Наздраве, госпожице Мураками.

– Наздраве, Слик – отвърна Ишаки и целуна Слик по бузата. И телефонът иззвъня. Беше Мартин.

– Ало, Слик, във фоайето съм. Най–накрая пристигнах.

– Слез на приземния етаж, аз съм в Галерията–бар, отговори Слик и целуна Ишаки по бузата. След секунда Мартин влезе при тях, запозна се с Ишаки и седна на масата.

– Господине – обърна се любезно сервитьорът към Мартин, – ако поръчате три вида саке за двама, ще спечелите 6 чаши за саке в различни цветове.

– Защо не – отвърна Мартин, – и без това днес е Свети Мартин – добър повод да се почерпим!

– Мартин, честит имен ден, приятелю! – поздрави го Слик. Бъдете здрав и усмихнат, Мартин – пожела на именника госпожица Мураками.

– Мерси, мерси. Наздраве! – вдигна тост Мартин.

– Мартин – сподели Слик, – междувременно докато те чаках, изхарчих парите, които имах да ти връщам.

– Ха-ха – засмя се Мартин и вдигна наздравица, – нали затова са приятелите, да закъсняват и да харчат парите, които имат да връщат на приятелите си. Ах, тази Япония! Обичам я! Вие кога ще се жените? Мартин погледна едновременно и Слик, и Ишаки.

– Утре – отвърна Слик.

– Утре – отвърна Ишаки.

Собственикът на галерията включи осветлението на стената с изрисуванa вишневa градина. Някакъв старец запя песента за големия Буда и малката яребица.

В японския квартал продължаваше да вали проливен дъжд. Проливен дъжд валеше и в испанския, и в руския, и в италианския квартал. Но този дъжд бе посветен на тази японска история.

Facebook Comments

Автор и гост

Споделете публикацията:
Avatar

Provo Magazine

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *