На 25 септември Мария Каракушева празнува 25 години от първото й стъпване на концертната сцена. На същата дата навършва 30 и ще отпразнува тези два повода с концерт, но за разлика от дебюта й на 5 годинки, сега ще предложи солов концерт и изцяло премиерна програма. Тя включва световна премиера на изключително виртуозния Концерт за пиано и оркестър No.1 на Ференц Лист, но с нов аранжимент, подарък от полския композитор Якоб Ковалевски. В новата си версия, красивият концерт е адаптиран за пиано и струнен секстет, което ще е дебют за произведението в този формат. За първи път ще изпълни и авторски композиции, които са повлияни от стила на гениалния съвременен френски композитор – минималист Ян Тиерсен. Приятна изненада е красивата концертна Зала 4 в Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), която за първи път след основния си ремонт ще приеме концерт. Мястото е ул. Раковски 108, до пресечката с ул. Гурко, а входът за залата е срещу бившата сладкарница “Прага”.
Мария, ти ли избра музиката или музиката избра теб?
Взаимно се избрахме, а моята майка ни запозна. Беше вечна любов от пръв поглед.
Какво е за теб Музиката?
Любов, красота, смисъл, щастие, емоции, мечти, вдъхновение, живот.
Кой е любимият ти тон?
Верният. Този, който дава начало и създава хармония.
А коя е мелодията на живота ти?
Предстои да я създам, рано ме питате.
Спомените ти от 25 септември 1990?
Записаха ме на уроци по пиано в читалището, защото по онова време преди да навършиш 5 не разрешаваха. Бях много развълнувана, че вече съм „голяма“ и ще свиря на сцена.
А какви са очакванията ти – 25 години по-късно?
Все същият мечтател и идеалист съм си. И няма да спра да бъда.
Неизменният въпрос към всеки творец – откъде черпиш вдъхновение?
От въображението си. Понякога е провокирано от красива гледка, нов град, а понякога от силна емоция или изживяване. Вдъхновението е навсякъде около нас, но за разлика от децата, ние преставаме да му обръщаме внимание с времето.
Разкажи ни за проектите си “Classic In The House”, “Classic In The Jazz” и “Grace On Air”?
Те са естественият ми стремеж да предлагам на публиката интересни симбиози между различни стилове. Резултатите са изненадващи, приятни за слушане и лесни за възприемане, дори и при неангажиращо слушане.
Как музиката докосва хората днес?
Все по-трудно. Живеем във време, в което всеки бърза, пренатоварен е с информация и не може да се отпусне. Музиката е терапия, но трябва да бъде пожелана, а не наложена на сила. Това не означава, че ако някой не поиска, не трябва да се създава, а напротив – трябва да се възпитава и развива вкусът на хората към добрата музика. Радвам се, когато успявам да повлияя положително и да променя представите на хората.
Каква музика слушаш? Кои са предпочитаните ти изпълнители?
Слушам всякаква музика, която е красива, създадена с любов и специално отношение. Предпочитам творчеството на откровените и независими (доколкото могат) артисти, тъй като музикалната индустрия вкарва в тежки формати поп изпълнителите, което ги обезличава, но там целта е една единствена: генериране на повече приходи.
Класиката или джаза?
Ако попитате един спринтьор – 100 метра или 40 км., ще отговори първото. Голям ценител съм на джаза и не случайно създадох Classic In The Jazz, но нещото, с което съм напълно свързана и го чувствам най-близко е класическата музика.
Колко време отделяш за да се упражняваш?
Времето, което отделям за композиране и свирене варира от няколко часа до 16-17 на ден. Понякога ми се иска денонощието да се разтегне или времето да спре, за да успея да свърша всичко.
Критична ли си към свиренето си?
Не съм критична, а самоунищожителна. Никога не ми е достатъчно и никога не съм напълно доволна. Знам, че това не е много здравословно, но се уча да бъда по-добра със себе си.
Не може да се харесаш на всички, защото правиш/свириш различна музика. Имаш ли собствена философия, която ти помага да приемаш критиката и да не се разстройваш от реакциите на хората, които не харесват музиката ти?
Не съм от изпълнителите, които предизвикват остри негативни реакции. Може би се дължи на това, че музиката ми е основно инструментална и стилът е по-изискан. Не правя компромиси и създавам само произведения, които харесвам и намирам за стойностни.
Според теб с какво се отличава добрият пианист?
На първо място да е добър човек и след това талантлив и много работлив. Публиката усеща малодушието и лицемерието, затова трябва да си напълно искрен с нея, да поднесеш убедително творбите си и да я обичаш, а тя от своя страна ще ти отвърне със същото. В крайна сметка артистите правим всичко, за да получим тази безценна обратна връзка.
Свириш, но и композираш, къде се чувстваш по-удобно?
Композирането е естествен резултат от желанието ми да се изразявам. Като изпълнител имам голям опит и съм се доказвала многократно, а в композирането тепърва откривам себе си. Интересно ми е и ме провокира да развивам потенциала си.
Къде си свирила по света и има ли разлика в отношението към класическия музикант в чужбина и у нас?
Изнасяла съм концерти на много и различни места, но не искам да сравнявам публиката, защото всякакво обобщение би било неточно. Вярвам, че няма значение къде си роден и на каква възраст си, ако сетивата ти са отворени за да усетиш музиката.
Мислила ли си да търсиш професионална реализация извън България?
Естествено, че съм. Истината е, че всеки талантлив музикант би могъл да се реализира много по-лесно и по-достойно в много други държави. Но ако всички следваме тази логика, България много бързо ще се превърне в държава без изкуства.
Може ли класическата музика да носи посланието на бунта, както рока, например?
За разлика от останалите стилове музика, в концертите, които аз изпълнявам няма текст, което прави посланието малко по-абстрактно, от думите в някой припев, например. Но биографичните познания за композитора и неговия живот към момента на създаването на произведението винаги помагат да разберем какво е изразявал той.
Кое е най-немузикалното ти амплоа?
Играя плажен тенис, което е един нов и много забавен спорт. Отскоро ходя по турнири и без да се вживявам прекалено си прекарвам страхотно в коренно различна от музикантската среда.
В България сме свикнали с нагласата, да чакаме някой от някъде да дойде и да ни „оправи“, на какво мислиш се дължи това?
Винаги съм казвала, че разделям хората на два типа: такива, които чакат нещо да им се случи и такива, които запретват ръкави и сами си го случват. Не смятам, че „чакаме някой да ни оправи“, по-скоро сме непрестанни жертви на медийни манипулации и ни е трудно да разберем какво ни се случва всъщност.
Реформи в какви посоки би направила, ако си Министър на културата?
Много подвеждащ въпрос, защото веднага ми идва да започна да разказвам за реформите в образованието, повишаването на културата, навлизането на изкуствата в ежедневието на по-широк кръг публика, насърчаването на всякакви проекти и събития, но истината е, че всичко това означава отделяне на средства, които, предполагам, министърът на културата няма власт да преразпределя. И когато се окаже, че има недостиг на средства, най-вероятно ще се наложи да избирам между съкращаване на служители в музеи, театри или опери, което няма как да бъде лесно.
От друга страна – наблюдавайки някои от министрите ни се съмнявам, че някога бих имала нещо общо с тях – безкрайно различни сме, според мен.
Доколко важно е образованието според теб (не само музикалното) и притеснява ли те факта, че в в Топ500 няма български университет?
Това е все едно да ме попитате дали водата е важна за растенията.
Нямам представа на каква база се правят тези класации, но всичко е свързано. Притеснявам се за корупцията във ВУЗ-овете, за унизително ниското заплащане на повечето преподаватели и за проявите на неуважение на децата и към учебните институции.
Какво се вижда от твоята камбанария?
Вселената.
За какво мечтае Мария Каракушева?
Успях да сбъдна детската си мечта и това ме прави уверена, че ще успявам с всяка следваща. Ще бъде хубаво, ако имаме повече време, защото само безмилостното му изтичане е истинската причина да не успяваме да сбъднем всичките си мечти.
Мария Каракушева e родена е на 25.09.1985. Започва да свири на пиано на 5 годишна при проф. Милена Куртева, а на 9 г. печели първата си награда на международния конкурс за млади пианисти UFAM във Франция. Концертира в България и Гърция още от 11 годишна, а първият и самостоятелен солов концерт е в зала България през 1997, когато е на 12. На 16 става лауреат на международен музикален фестивал в Белария, Италия, на 17 печели първа награда на международните конкурси за пианисти “Колд Кан” и “Монтини ЛеБретон” във Франция.
На кандидат-студентския конкурс в Национална Музикална Академия се класира на първо място и става първият самостоятелен ученик на Гл. Ас. Илия Чернаев, който най-силно повлия на стила и развитието й като пианист. Ежегодно концертира със солови и концерти с оркестър. В репертоара и влизат произведения от Рамо, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шопен, Лист, Менделсон, Равел, Дебюси, Сен-Санс, Рахманинов, Чайковски, Прокофиев, Шостакович и други. През 2010 Мария създава проекта Classic In The House, в който заедно с DJ продуцент смесва класическа музика с хаус. Целта й е да привлече вниманието на младите хора към класическите произведения чрез модерно звучене в авангарден формат. От тогава ежемесечно добавя нови произведения към проекта и го изпълнява на живо на различни видове събития в клубове и концертни зали. През 2011 продължава с развитието на Classic In The House в посоката на навлизане в поп-културата, живи участия на церемонии по връчване на награди, частни приеми на големи компании и участия по покана на известни нощни клубове. Същата година заснема първия си музикален видео клип – “Harmony”, режисиран от Александър Моллов. През 2012 тя стартира нов акустичен проект, наречен Classic In The Jazz, в който с джаз пианист изпълнява интерпретации за две пиана на легендарни произведения от най-изтъкнатите представители на двата жанра. Форматът на шоуто е динамичен и театрален, с вербален и музикален диалог между тях и с резки промени на ритъма и настроението.
