Аврам Ноам Чомски е роден на 7 декември 1928 г. във Филаделфия, Пенсилвания, син е на еврейския учен Уилям Зеев Владимир Хомский (роден в Украйна) и Елси Хомская-Симоновская (еврейка от Беларус). Чомски е лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист. Той е институтен професор и професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Известен е в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. След 60-те на 20 век се изявява като политически дисидент и анархист и се описва като либертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медиите.
Всички предишни форми на медии – телевизия, радио и вестници са монополизирани от корпорации. Изглежда обаче, че те не могат да монополизират интернет. Мислите ли, че това ще има значение социологически?
На първо място, исторически погледнато, това не е съвсем вярно. Не знам за други държави, но историята на медиите в модерността – последните два века – е изучавана отблизо в Англия и САЩ и периодът, през който пресата е била най-свободна най-вероятно е бил XIX’ти век. През 19ти век е имало много съществена преса и тя е била най-разнообразна. Имало е преса на работническата класа, етническа преса и т.н., с много участие и ангажираност. Достигала е страшно много хора и е представяла многообразие от мнения и гледни точки.
С времето това се е променило. В действителност е имало опит, първо в Англия, да се цензурира независимия печат чрез различни правителствени мерки като данъци и други. Това не е сработило, тъй като е имало твърде много начини да се заобиколят. В крайна сметка става ясно, че чрез силите на концентриране на капитал и като се разчита на реклама, независимата преса просто ще ерозира докато вече не е способна да получи подкрепа от бизнеса, дали под формата на капиталова инвестиция или реклама. И с течение на времето пресата е намаляла много рязко в действителност. В САЩ например, през 50те години, са съществували около 800 работнически вестника, които са достигали до може би 30 милиона души на седмица. Разбира се, това напълно е изчезнало. Ако се върнем към ранната част на века, преди около столетие, популярни, както бихме ги нарекли, ляво-ориентирани издания са имали мащаба на комерсиална преса, а същото важи и за Англия. Така че не е напълно вярно, че пресата винаги е била монополизирана, това е процес, който се осъществява чрез натрупване на капитал и разчита на реклама. Интернет е много важен случай. Както повечето от модерните икономики, той е разработен в държаваната система и за около 30 години е част от Пентагона или Националната научна фондация. Приватизиран е в средата на 90те години и оттогава се е променил. Досега не е било възможно реално да бъде контролиран, така че ако хората искат да го използват за собствени цели, могат да го направят. Но има огромни усилия от страна на корпоративните собственици и рекламодатели да придадат форма на Интернет, така че да бъде ползван главно за реклама, търговия, развлечение и т.н. Така на тези, които искат да го използват за информация, политическо организиране и други подобни дейности, ще им е доста трудно. Все пак, това още не се е случило и е поле за борба. Но това, което се случва с Интернет, в някои отношения е подобно на случилото се в ранните дни на печатната преса, по-късното радио, до някаква степен телевизията.
Какъв ефект според Вас има Интернет върху политиката? Мислите ли, че е средство за подобряване на човешките права и демокрацията?
Появяването на Интернет има огромен ефект. Една голяма част от различни организации и активисти през последните десет години използват основано Интернет. Все пак, това е вярно за определени държави. Така например, свалянето на диктатурата в Индонезия до голяма степен беше улеснено от Интернет-контакт между хора, много от които студенти, които успяха да се организират и да отхвърлят диктатурата. Това видяхме и в Южна Корея. Като всеки важен елемент от капиталистическото общество, медиите са много концентрирани и обвързани с бизнеса. Но Южна Корея има най-развитите интернет-комуникации в света и чрез употребата на Интернет беше възможно да се развие нещо равнозначно на алтернативни, независими медии. Те бяха основен фактор в политическата победа на настоящия президент, който е реформист – партия, която получи много подкрепа и успя да се организира чрез Интернет- базирани медии. Това важи и генерално погледнато. Така например международното организиране, което блокира многостранното споразумение за инвестиции беше извършено изцяло по Интернет. Медиите просто не отразиха случая. Групи като например Световният Обществен Форум, който сега е огромна организация, стотици хиляди хора посещават срещите и много участват от целия свят – те са изцяло Интернет- организирани. Масмедиите не биха позволили да се появи информация за тях. Има и много други примери.
Мислите ли, че отбелязваме прогрес по отношение на човешките права и демокрацията?
Има както прогрес така и регрес, така че е трудно да се проследи. Като цяло, по отношение на правата на човека, мисля, че има забележителен напредък. Що се отнася до демокрацията, тук е по-сложно. Формалната демокрация се увеличава. От друга страна, бариерите за ефективно използване на демократичните права също се увеличават. Ето защо скептицизмът и разочарованието от демокрацията растат значително в голяма част от света, включително САЩ. Така в САЩ например, едно от най-свободните и демократични общества, около три четвърти от населението разглежда президентските избори като фарс – просто игра, играна от богати дарители и от средата на международните отношения, които правят така, че кандидатите да казват неща, които не мислят и не разбират. И тези тенденции се увеличават. Същото се случва в Латинска Америка и в голяма част от света. Така че формалната демокрацията определено се увеличава, но по отношение на действителната демокрация не мисля, че може лесно се направи този извод.
Какво мислите може да се направи, за да бъде допринесено за демокрацията в Америка и по света?
Големият американски социален философ на ХХ’ти век, Джон Дюи е казал – Мисля, че политиката е сянката, паднала над обществото от големия бизнес. Това което иска да каже е, че стига да имате концентрация на частна власт и богатство, ще има и диктаторски системи в рамките на икономиката. Една фирма е в основата си диктатура, със заповеди, идващи от горните етажи до ниските. Докато това явление продължава, демокрацията ще бъде много ограничена. Начинът да се разрастне демокрацията е да се преодолее тази масивна концентрация на власт и богатство и да се въведат демократични процедури във всички институции – това което Дюи нарича преминаване от индустриалния феодализъм към индустриалната демокрация. И не само в промишлеността, но и във всяка друга институция.
Работата ви с лингвистиката доведе ли ви до мисълта, че има нещо като универсален морал, подобен на универсална граматика, който е присъщ на хората?
Работата ми с лингвистиката не е довела до това, но мисля, че е правилно. В действителност, прозрението датира далеч отвъд появата на съвременната лингвистика. Британският философ от XVIII’ти век Дейвид Хюм посочва, че броят на моралните задължения е безкраен.Това значи, че ние имаме представа за това, което трябва да направим при безброй обстоятелства, много от тях необикновени. И това може да се случи само ако съществуват някакви установени принципи на човешката природа, от които ние да извлечем разбиране за това, какви са нашите морални отговорности. И това очевидно ни е дадено, както казва Хюм през XVIII’ти век, “от природата”. Така че ти и аз, например, може в момента да формираме изрази, които нито един от нас не е чувал през живота си, но ние ги разбираме, защото имаме установена природа, която осигурява изчислителните и интерпретативни механизми за използване и разбиране. Така че в този смисъл има прилика, но изглежда наблюдението на Хюм е правилно, без значение дали знаете нещо за езика или не.
Как смятате вродената структура на съзнанието ни налага ограничения върху нашето разбиране?
Нашите вродени характеристики дават възможности за нашето развитие, както и ограничения. Фактът, че имам човешки гени, а не гени на мишка е определил, че аз ще стана човешко същество, и не съм можел да се превърна в мишка. Същото трябва да важи и за нашите познавателни възможности. Така че каквато и да е генетичната основа за нашия мисловен капацитет, тя явно разполага с много опции. Но тя също трябва да осигури ограничения върху тези опции. Те са логично свързани – ако има познаватели възможности, има и познавателни граници, точно както с физическите възможности.
Как мислите езикът влияе върху съзнанието и това, което преживяваме като реалност?
Вашето предположение е толкова добро, колкото и на някой друг. Искам да кажа, че това което знаем идва най-вече от самоанализ. Ако внимавате през следващите няколко часа, вие ще откриете, че постоянно говорите на себе си. Почти невъзможно е да има един момент от време без вътрешен диалог, и това е огромна част от нашето съзнание. То се състои от език, голямата част от него, поне тази част, която е достъпна за нашето съзнание. Как това се отразява на нашата мисъл и съзнание е доста трудно да се каже. Работата е там, ние нямаме реален достъп до мисълта или съзнанието, освен чрез езика. Така че е трудно да си зададем въпроса.
Като оставим настрана езика на тялото и феромоните, мислите ли, че езикът обяснява човешкото общуване? Приемате ли идеята, че телепатичното, или други средства за комуникация, непризнати в момента от конвенционалната наука, могат да играят роля?
На първо място, езикът по никакъв начин не изчерпва човешкото общуване.Ние общуваме по най-различни начини – чрез жестове, чрез дрехите, които носим, чрез нашите прически. Всички видове взаимодействия са комуникативни. Езикът е просто един от многото видове комуникация. Но за неща като телепатичното, аз не разполагам с никаква причина да вярвам в съществуването им. Не мога да докажа със сигурност, че те не съществуват, но имаме нужда от някои доказателства. Това изглежда много малко вероятно, тъй като би било в противоречие с разбирането за същността на физическата реалност. Това не доказва, че е погрешно, а само това, че е малко вероятно.
Какво според вас се случва със съзнанието след смъртта?
Предполагам, че това е краят.
Свършено е? Това е краят?
Това е краят. Смъртта е края на организма, и края на всичко, свързано с него.
Каква според вас е най-голямата заплаха за човешкия вид и какво мислите, че можем да направим за да се избегне?
Най-голямата непосредствена заплаха, предполагам, е ядрена война, която не е далеч. Били сме близо до ядрена война няколко пъти. Чудо е, че сме я избегнали. И тези заплахи нарастват. Например, развитието и експанзията на военните системи в космоса – със силно разрушителни космически базирани офанзивни оръжия, е почти гаранция за опустошение, дори и само по случайност. Това са много непосредствени заплахи и те са се увеличили, като същото се отнася и за други оръжия за масово унищожение. За момента, ядрените оръжия са най-разрушителните, но биологичните оръжия също се разпространяват. Неуспехът да се разработи договор за биологичните оръжия е сериозна опасност. Всъщност САЩ са начело при блокирането на всяка имплементация на договори за биологични оръжия. В действителност, те просто подкопават последния договор за биологични оръжия, и са всъщност и на предните линии при развитието на нови ядрени оръжия и милитаризацията на космоса. Това са огромни опасности. В действителност, един разумен човек би бил изумен, че видът ни е оцелял толкова дълго и няма да влага големи надежди за бъдещето. Освен това има и много други опасности. Искам да кажа, никой не разбира много за заплахите на околната среда, но има един много широк консенсус сред учените, че те са сериозни.
Смятате ли, че човешкият вид ще оцелее, или че сме се запътили към изчезване?
Зависи дали можем да поемем контрола над собствените си съдби. Разполагаме със средствата да го направим. Няма закон на природата, който да казва, че трябва да има разрушителни оръжия в космическото пространство или че трябва да се разруши околната среда чрез свръхпотреблението на въглеводороди. Това са възможности за избор.
