Как мислите, може ли Земята да се завладее с лира, а не с меч?
Най-вероятно е Земята да се завладее с меч. Въпросът е обаче дали това завладяване има смисъл. Ако владението е буквално притежание на материално имущество, то рано или късно притежателят разбира, че не владее нищо съществено. И тогава се обръща към лирата, защото тя му дава това, от което наистина има нужда. Лирата му казва, че само духовните притежания не могат да бъдат отнети и най-добре е да не надценява силата на меча.
“Изкуството може да умре, само когато умре човечеството”, в този ред на мисли възможно ли е изкуството да се възприема като мяра за нравственост?
Можем да погледнем на изкуството като на най-чиста проява на човечността, на човешкото. С изкуството човек се отличава от останалите живи същества. Неговата изключителност се състои в безкористното творчество, доколкото истинските артистични творби не преследват строго прагматична цел, а в тях битието проговаря по начин, който може да бъде чут от всеки. Това води до лична и обща хармония, поражда съгласие, грижовност, възхищение и смирение. Изкуството съхранява тези ценности и така съхранява самия живот. Това е неговата нравствена роля.
“Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.” – тежък ли е кръста, с който Брехт натоварва творците?
Брехт само напомня това, което всеки истински творец знае, ако е творец. Творческата мисия е органично присъща, вътрешно потребна и нейната тежест не е тема, която занимава артиста. Той е роден да носи този кръст, както всеки човек е роден на носи своя. По-скоро, ако поетите мълчат, значи не са поети.
„Свободата, Санчо…“ – половин хилядолетие по-късно, още ли е на върха на копието или „колкото повече знае човек, толкова повече се объркват нещата“?
Самата свобода е едно от най-обърканите и объркващите понятия. Неговото тълкуване остава противоречиво във всички времена, а проявите на свобода продължават да предизвикват колкото поощрение толкова и резерви. Какво е свободата, какво означава да си свободен? Произвол ли е, съобразяване ли е, празник ли е, присъда ли е, безумие ли е, разум ли е, сън ли е, реалност ли е? На върха на копието всъщност стоят тези въпроси и освободен е този, който може да си ги задава и да не бърза да отговори еднозначно като по команда. Тогава и знанието се превръща в свобода – свободата да приемеш объркването като истина.
„Вяра в любовта, тъй дефицитна във време на омраза; любовта, която пречиства душите, която е бога на всяко творчество…“? Ще се съгласите ли, че тя „Движи нашето слънце и другите звезди“?
Ще се съглася с това, което се казва в един от Платоновите диалози. Ерос е самата възможност, самото условие светът да съществува, защото съществуването е съчетание на елементи, а те няма как да се съчетаят, ако не се обичат. А условие за Ероса е красотата, защото Еросът ражда в красивото. Затова и изкуството е негов проводник.
„Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това, което могат да станат.“, могат ли да бъдат съотнесени тези думи на Сартр към новия Ви моноспектакъл “Ария на съперницата”?
Сартр казва, че няма есенция преди екзистенцията, че няма предопределеност, а човек е това, което реши да бъде. В “Ария на съперницата” на Ерик-Еманюел Шмит, който също е възпитаник на френската философска школа, ние изследваме пътя, по който човек стига от оправданията с това, което му причиняват другите, до признанието, че всеки сам избира дали да се сравнява, състезава и изтезава, или да се предаде на любовта.
Биляна Петринска е Карлота Берлуми – съперницата на Мария Калас, в „Ария на съперницата“, Народен театър „Иван Вазов“ с премиерни дати 29 и 30 април 2026 г. Романът на Шмит „Съперницата“, преведен и на български, излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на Мария Калас, а превода на драматизацията на постановката е на Снежина Русинова-Здравкова.
Стоян Радев е български театрален и филмов режисьор. От 1990 г. до 1993 г. следва английска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Завършва НАТФИЗ през 1998 г. в класа на проф. Красимир Спасов. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“), “Монолози за вагината” от Ева Енслър, “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан и др. Носител на награда на Асоциацията на европейските телевизии CIRCOM за сериала „Четвърта власт“ в категорията „Най-добър игрален филм“, 2014; Награда за най-добър режисьор „Аскеер“ за „Кой се бои от Вирджиния Улф“ и „Плач на ангел“, 2021; Награда на публиката за най-добър спектакъл ИКАР на САБ за „Ива е онлайн“, 2022; Награда за най-добър спектакъл на международния фестивал на монодрамата SOLO ACT за „Плач на ангел“ 2022; Награда за най-добър режисьор „Златен кукерикон“ за „Монолози за вагината“ 2024; Награда “Аскеер“ за най-добър моноспектакъл за „Рожденият ден на Рупърт“ 2025; Награда за най-добър режисьор и най-добър спектакъл ИКАР на САБ за „Берлин, Берлин“, 2026.
