През лятото на 2010 г. Юрий Андрухович провокира скандал. В едно интервю писателят казва, че ако на власт отново дойдат “оранжевите”, на Крим и на Донбас трябва да се даде възможност да се отделят. Тогава значителна част от обществото възприема тези предложения негативно и ги оценява като призив за разкола на страната. През пролетта на 2014 г. думите на Андрухович се превръщат в мрачна действителност.
– След анексирането на Крим и началото на въоръженото противостояние в Донбас почувствахте ли се пророк?
– Думата пророк навярно е твърде гръмка. Струва ми се, че съм казал достатъчно очевидни за мнозина неща. Тоест нищо изключително. Тогавашната бурна реакция към моето изказване беше изключителна и доста неочаквана за мене. Наскоро ми обясниха защо е била толкова бурна. Понеже аз на глас съм бил изразил необходимостта от много болезнен избор, пред който сме можели да се изправим: или териториална цялост с цената на “вечен Янукович”, или сваляне на Янукович с цената на териториални загуби.
– Променили ли сте си мнението? Не съжалявате ли за загубата на Крим? Загубата му за Украйна национална травма ли е?
– Фактът, че Крим ни бе отнет със сила, е международно престъпление, грубо потъпкване на международното право. В този смисъл не толкова страдам от загубата, колкото се възмущавам от наглостта. Този съмнителен референдум беше проведен мърляво, на бърза ръка, дори датата, ако не греша, променяха на два пъти, за да приключат всичко по-бързичко. За присъствието на Русия не говоря изобщо. За масово гласувалите на този референдум руски граждани също. Точно тая прибързаност и неоснователност дават известна надежда, че на Русия в крайна сметка няма да ѝ мине номерът. А по повод на националната травма мога да кажа само, че нищо не е приключило с Крим, войната продължава. Имаме работа с незавършил процес и оценяването на травматичността му тепърва предстои.
– Какво да правим с Донбас и Луганск? Да се откажем от тях и да се приключва?
– Не става така. Вече май не можем просто ей така да се откажем. Може, разбира се, и да отстъпим под ударите на руската армия, но това вече ще бъде грамадна травма. Толкова животи бяха положени за Донбас, че правителството фактически няма избор. Трябва да се побеждават агресорите, да се установява контрол над цялата територия без изключение, да се възобновява мирния живот. И точно в такива мирни условия, бих добавил лично от свое име, след известно време бих провел нормален референдум, честен, с всички наблюдатели и пр.
– Юрий, преди 4 години казвахте, че ако “се случи чудо и в Украйна отново победят, условно казано, оранжевите, трябва да се даде възможност на Крим и Донбас да се отделят”. Днес страната се управлява, условно казано, от оранжевите. Крим вече се отдели, Донбас е под въпрос. Променили ли сте си отношението към съдбата на тези региони?
– Определено отношение към съдбата им, честно казано, не съм имал и нямам. Затова пък не съм равнодушен към съдбата на Украйна. В този смисъл ми се струва, че без тях тя става по-монолитна, а значи – по-силна. От друга страна, и Крим, и Донбас сега трябва да се използват максимално. Крим – като постоянно напомняне във всички международни интитуции за крещящата руска агресия, за престъпното нарушаване на международното право. А Донбас – като полигон за раждането на истински боеспособна украинска армия. И добре, че го имаме тоя буфер Донбас. И че възпираме руския агресор някъде из Донбас, а не на подстъпите към Киев.
– Според Вас трябва ли Украйна да се опитва да си върне Крим? Или сега и по-добре да изкопаем граница пред Кримския полуостров и да стане остров?
– Повтарям: съгласно международното право Крим е територия на Украйна. В този аспект може да бъде полезен. Изхождайки от този постулат, имаме възможност да печелим срещу Русия в който и да е международен съд. Това е важно. И много по-действащо, отколкото да прекопаем границата.
– А какво да правим с кримските татари?
– Да ми простят откровеността, но те пропуснаха решаващия момент за своя народ. Защо техните водачи им заповядаха да си седят по домовете в първите дни на агресията, когато зелените човечета в руски униформи едва започваха да се появяват? Това ли е философията за самосъхранение на малкия народ – да изчакаме вкъщи опасността да премине? Ненасилствената съпротива в такива случаи не действа – това е война. Ганди не би победил Хитлер. Същевременно смятам, че ние сме длъжни да им помагаме по всякакъв начин. Те са наши съграждани под вражеска окупация.
– Какво губи Украйна без Крим?
– Не съм специалист по изчисляване на материални загуби, но четох за трилиони. Това е много. В същото време, пак подчертавам, можем да си върнем много повече. Само трябва упорито, с бистър ум, да се работи в международните съдилища и да се атакува. Русия не е права 100 %. Рядък съдебен прецедент е едната от страните да не е права 100%. От това непременно трябва да се възползваме. Путин трябва да съжалява за емоционалния си срив след бягството на Янукович.
– А какво ще ѝ липсва на Украйна без Донбас?
– Вериги и окови. С други думи – няколко района от Донецка и Лугарска област с предимно “загубено”, зомбирано и лесно поддаващо се на манипулация население. Затова пък трябва да се запази Северната част на Луганска и южната част от Донецка област – те са наши, там всичко ще е наред.
– Сега да си представим, че Донбас, както Крим, се отдели от Украйна. Според вас след това няма ли да последват примера им Харковска, Днепропетровска, Николаевска, Херсонска, Запорожка и Одеска област? Какво ще остане от Украйна тогава?
– Не, в никакъв случай нито една от споменатите области няма да тръгне да се отделя. Украйна ще остане единна и цялостна. А благодарение на Путиновата агресия за първи път в историята си тя се избавя от разделението на Изток и Запад. Изтокът и Западът днес са наистина заедно.
– Но все пак, от гледна точка на баналната ерудиция, Донбас няма къде да иде. В такъв случай какво бъдеще очаква Украйна? Още дълго ли ще продължава тази война? И каква е вероятността нашият президент да успее по дипломатически път да установи мир в най-близко време?
– Донбас е болест, която като цяло, при много благоприятно стечение на обстоятелствата, с цената на сериозни загуби, преди всичко на живота на наши войници, може да се излекува. Но скоро, в най-неподходящия за цялата страна момент, тази болест ще се разрази повторно със страшна сила. Да даде Господ на нашия президент достатъчно ум, за да започне лека-полека да се избавя от тази болест, постепенно да отцепва този горящ вагон от украинския влак. Моето виждане е такова: Донбас непременно трябва да бъде успокоен, терористите, както казват при техния кумир Путин – да се разчистят. После да се установи там временна военна администрация. А после вече да се проведе честен и легитимен референдум по всички правила и с всички международни наблюдатели. Ако гласуват за Украйна – да живеят с нас и да се поправят, да порастват, да поумняват. Ако гласуват за отделяне – довиждане. Ще въздъхнем с облекчение и ще се прекръстим. Ще попитате защо тогава гинаха и продължават да гинат нашите бойци? Те гинат за Украйна, за нашата свобода. Благодарение на техния подвиг бойните действия протичат в Донбас, а не например някъде в Полтавска област.
– Как събитията в Крим и в Донбас променят разпределението на политическите сили, спектъра на политическите партии в парламента и извън него?
– Ще се повторя: страната ще стане по-монолитна. Това значи, че парламентът вече няма да е така поляризиран. Политиците ще престанат да спекулират с темата за езика и историята, ще бъдат принудени да се държат по-честно и по-конструктивно. В парламента вече няма да има представители от две престъпни колаборационистки партии – регионалите и комунистите. А руското влияние върху нашия политически живот ще бъде съществено ограничено. За такъв парламент може само да се мечтае.
– Как се отнасяте към Петро Порошенко? Може ли този човек да осигури провеждането на толкова необходимите за Украйна радикални реформи?
– Познавам се с Порошенко лично, срещал съм се с него, по време на Майдана няколко пъти. Той е делови и прагматичен човек. И това е важно, разбира се. Но тези черти могат да станат пречка пред радикалността – могат да се появят съображения нещо да се избегне, да се смекчи. А известно е, че полуреформите не действат. Не дай, Боже, Порошенко да забрави това. Активистите, които днес искат лустрация, така се обръщат към президента от транспарантите си: “Ако не ти – тебе”.
– На изборите за Порошенко ли гласувахте?
– Да, за Порошенко. Много прост избор: той беше най-добрият кандидат. Още през февруари, по време на Майдана, му казах: “Подкрепям Ви, и Вие знаете, че сред хората, които са ми близки, моите приятели и колеги, тоест сред творческите и мислещите, на Вас се възлагат големи надежди”. Казах го в момент, когато и през ум не ни минаваше, че изборите ще са предсрочни и че ще се състоят след някакви си три месеца. Е, и да не забравяме, че споразумението му с Кличко се отрази положително. То съществено облекчи избора, включително моя.
– Сега сте в Берлин, как виждате отношението на немците към украинската ситуация? Казват, че немалка част от немската преса, например много леви издания сега открито симпатизират на Русия.
– В действителност Русия поддържат само крайно левите и крайно десните. Тоест маргиналните по своему, но тях, както всички крайни, ги чуват навсякъде. И у нас най-силно говори “Десен сектор”, а после се оказва, че кандидатът му събира един процент поддръжка. Така е и с германските “путин-ферщеери” ( разбиращите Путин ) те представляват крайните възгледи. Виждам в това голям напредък, защото Германия като цяло май винаги е била русофилска, дори мнозина нацисти цял живот са се възхищавали от Русия. Вчера си общувах с редакторката си от “Зуркамп” Катарина Раабе. Тя разказваше, че според последното изследване на общественото мнение политиката на Путин спрямо Украйна се осъжда от около 80% от немците. А я поддържат 17. Съвсем нелоша новина според мене.
– С какво се занимавате сега, ако не е тайна?
– Работя над няколко проекта едновременно, затова живея едновременно в няколко страни. В понеделник и сряда преподавам в Берлин, в четвъртък и петък репетирам с полската група “Карбидо” във Вроцлав. Или пък с още една група музиканти работим над новия проект “Антонич у дома” в родното село на Богдан-Игор Антонич, Новица. А през почивните дни се връщам вкъщи в Ивано-Франкивск, но така, че към 16 ч. в понеделник да съм в Берлин на лекции.
Юрий Андрухович е роден на 13.03.1960 г. в гр. Ивано-Франковск, Украйна. От 1989 до 1991 живее в Москва и учи в Литературния институт “Максим Горки”. Публикува стихосбирките “Небе и градски площади” (1985), “Центърът на града” (1989) и сборника с разкази “Вляво, където е сърцето” (1989). От 1991 Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание “Четвер”. Големият му пробивидва през 1993 с романа “Московиада” (2009, на бълг.), който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света. Носител е на престижните: Хердерова награда за литература, Австрия (2001); Награда за мир “Ерих Мария Ремарк” (2005); Литературна награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006); Литературна награда на Централна Европа “Ангелус” за романа му “Дванайсетте обръча” (2006) и наградата “Антонович” за изключителен принос към украинската литература.
