PROVO Magazine

Защитата на Пулев

или защо боксът не е пошлост, а претенцията е.

По-рано днес попаднах на публикация в Дойче Веле, озаглавена „Пулев, пошлостта и присвоената гордост“. Патосът ѝ е ясен – боксът е примитивно зрелище за тъпаци, възпитава насилие, тежко му на общество, което се радва на подобна пошлост, как може медиите да тръбят по такъв начин за подобно нещо и т.н., и т.н. Всеизвестни тези.
Просташкото медийно говорене (и в спорта, и извън него) е наистина до болка познат феномен, всички му се ядосваме. Само че горното също е медийно говорене и на него също си струва да се отвърне. И заради предстоящия мач, и заради принципа.
Боксът е благороден спорт, в който двама души се бият честно и доблестно, съблюдавайки правила – още от Античността. Не е махленска свада или чалгаджийски бой в дискотека, или някакво изкуствено фитнес-надуване. Тези хора – Кличко, Пулев – са дисциплинирани атлети, които се готвят с години и търпят всевъзможни лишения, докато се изграждат физически и психически. И да, за да стигнеш до това равнище, главата е по-важна от мускулите, а не обратното.
Това поне е идеята на спорта „бокс“ – говорим за чистия му смисъл. Че понякога не се случва така на практика, е друго нещо. Да, най-големият проблем на този спорт от години насам е промотирането му, сценариите евтинеят и опошляват събитието, а то е наистина важно – мач за световната титла не се провежда всеки ден. Просто промоутърите се чудят как да продават бокса в днешно време – популярността му все повече спада заради някакви „смесени боеве“, „свободни двубои“ и други такива животински изстъпления, които наистина са пошли и тъкмо заради това се гледат – заради „свободните правила“ (това не е ли оксиморон?).
Съгласен съм с автора, че „присвоената гордост по месторождение” е нещо смешно и нелепо, но не съм съгласен с това, което говори „на едро“ за бокса, за самия спорт. Да се говори, че боксът е простотия по условие – това също е пошлост. Много прости хора може да играят бокс, това не прави спорта простотия в неговата същност. И с футбола е така.
А бокс има и в „Илиада“ – 23-та песен, игрите в чест на Патрокъл Покровител на юмручния бой е Аполон. Той беше и предводител на музите, нали? И Омир също не е бил чалгар или простак, мисля.
С две думи, успех на Кубрат Пулев.

Иван Ланджев (1986) е български поет, сценарист и есеист. Завършил е философия и културология (магистърска програма „Изкуства и съвременност“) в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по руска литература на XIX в. в същия университет. Победител е в националните конкурси за поезия „Веселин Ханчев“ (2009) и „Южна пролет“ (2011). През 2010 дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“. През 2014г. излиза неговата втора стихосбирка „Ние според мансардата”. Текстовете му (поезия, есета, разкази) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Негови стихотворения са публикувани в престижни международни издания като „Granta“ (London), превеждани са на английски, испански, немски, словенски, хърватски. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Австрия, Словения, Унгария. Превежда от и на английски.

Facebook Comments

Автор и гост

Споделете публикацията:
Avatar

Provo Magazine

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *