Историята
След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва изграждането на стената (Berliner Mauer). Строителството и преоборудването й продължава от 1962 до 1975 г. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Най-известните от тях са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
Бащата на стената
Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права върху управлението на цял Берлин. Кой е издал нареждането за построяването на Берлинската стена? Основателят на ГДР Валтер Улбрихт или шефът на Кремъл Никита Хрушчов? Двамата са се познавали още от Сталинград, където през 1942 г.са се сражавали на една и съща страна. Синът на украински миньор е организирал отбраната на града срещу войските на Вермахта, докато германският изгнаник е призовавал по високоговорителя своите сънародници да сменят фронтовете. Това са проверени факти, както е доказано също, че двамата никога не са се обичали – импулсивният Кремълски диктатор Никита Хрушчов и предвидимият основател на ГДР Валтер Улбрихт. Това не пречи те да са близки съюзници по времето, когато в един и същ период са определяли съдбата на своите народи. Кой от двамата обаче е отговорен за това, чия е била идеята една част от бившата столица на Райха да бъде опасана от дълго 165,7 км заграждение от бетон, бодлива тел, наблюдателни кули и системи за автоматично откриване на огън? Дали този зловещ граничен режим е дело на Улбрихт, загрижен от това да не се обезлюди неговата държава на работниците и селяните, както са свидетелствали по-късно бивши съветски дипломати в Берлин? Или все пак изграждането на стената е наредено от Хрушчов – шефът на единствената източна суперсила? От години историците се опитват да си отговорят на този въпрос. Днес те изглеждат много близо до истината, която може би се крие в един документ, открит през 2009г. в Москва от Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен. Става въпрос за неизвестен досега протокол от проведен разговор между Хрушчов и Улбрихт на 1 август 1961 г. Тогава усилено вече вървяла подготовката за строителството на стената. От протокола става ясно, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на “железен обръч около Берлин”. Аргументите му – много инженери били напуснали ГДР и срещу това трябвало да бъде сторено нещо. Тогава Студената война била в разгара си и двамата другари не се съмнявали, че изходът от нея ще се реши в Германия. Но сметките им за бърз икономически възход на ГДР, която трябвало да изпревари Западна Германия до 61-62 година, просто не излезли. Улбрихт хвърлил вината за това върху Полша и България, които не изпълнявали задълженията си да доставят въглища и стомана. На този фон Хрушчов посъветвал Улбрихт да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения.” Според Хрушчов гражданите на демократичната република щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони.
Чекпойнт Чарли
В сърцето на Берлин е разположен някогашният граничен пункт, разделял дълги години столицата на две части. Този исторически паметник, който е известен като Чекпойнт Чарли (Checkpoint Charlie) или просто Чекпойнт С. Днес тук е отворил врати и един от най-впечатляващите музеи в страната, посветен на Берлинската стена. Негов основател е Райнер Хилдербранд, който още през 1962 г. започва да се занимава със заснемането на успешните и неуспешните опити на хората, желаещи да живеят свободно извън пределите на Берлинската стена. Чекпойн Чарли е една от основните атракции на града, която е посещавана от туристи от цял свят. Името на някогашния граничен контролно-пропускателен пункт, което всъщност в превод на английски е Чекпойнт, няма нищо общо с човек на име Чарли. Той е бил означен с буквата С, а из града за били пръснати и други ГКПП-та, които са били обозначени с А и В. Именно на този пропускателен пункт обаче са се случили някои исторически значими събития, поради което той става популярен, а буквата С е тази с която започва едно от най-известните американски имена Charlie. В следвоенните години и след разделянето на Германия на Източна и Западна Берлин е сполетян от същата участ. Чекпойнт Чарли е бил пропускателният пункт на американците, през който се е следяло за преминаването на коли от ГДР и ФРГ и обратно. Според спогодбата между двете новообразували се държави военни части са могли да преминават свободно от едната страна в другата. По време на Студената война обаче, през есента на 1961 г., източните отказват да допуснат до страната си своите западни колеги, които тогава били американците. Това става повод западните военни да окупират въпросния ГКПП и в продължение на 12 часа военните да държат спусъка на оръжията си с треперещи пръсти. От едната страна били американците, отговарящи за ФРГ, а от другата руснаците, управляващи ГДР. Това бил изключителен момент в историята на Германия, тъй като в рамките на само няколко часа е било възможно избухването на Трета Световна война. В крайна сметка конфликтът е потушен и никой командващ от двете страни на Берлинската стена не дава нареждане за стрелба. Разположилите се само на 30-тина метра един от друг войници успяват да си отдъхнат, но тази случка със сигурност остава запечатана в главите им. Правилото за свободно пътуване на западните военни повече не е нарушено, а малко след този инцидент тогавашният президент на Америка Кенеди прави визита на Берлин и пред Чекпойнт Чарли казва своята реплика “Аз съм берлинчанин!”, която остава една от най-култовите фрази в историята на Германия и САЩ.
Краят на една епоха
Германия през 1989г. – държава, разделена на две, като всяка е измъчвана от икономически проблеми. Западната част се е превърнала в “Болния човек на Европа” заради отказа на Хелмут Кол да провежда болезнени реформи и непрестанната й задлъжнялост, а източната й част е един де факто фалирал икономически блок. Изненадващо и за двете страни на 9 ноември 1989г. е дадена свобода на движение на източногерманските граждани и само часове по-късно те буквално срутват стената. Подготовката за отварянето на границите всъщност започва още през октомври. На 29-ти западноберлинският кмет Валтер Момпер се среща с шефа на соцпартията в Берлин Гюнтер Шабовски и източноберлинския си колега Ерхард Крак. Тримата договарят отваряне на граничните пунктове през декември. До този разговор се стига, след като източногерманци окупират посолствата на ФРГ в Унгария, Чехия и Полша с искане да бъдат приети в Западна Германия, а Австрия направо отваря границата си. ГДР решава да регулира постоянното напускане на свои граждани към Западна Германия, като промени Закона за пътуване в чужбина и улесни значително процедурата. Вече всеки има право да получи в най-кратък срок пасаван, с който да излезе и да се върне обратно в ГДР. Неволна грешка на Шабовски обаче предизвиква истински наплив към Стената много по-рано от планираното. На пресконференция вечерта на 9 ноември той представя новия закон. Не е уведомен обаче, че той още не е в сила. На въпрос на журналисти откога се разхлабва законът за пътувания, той кратко се замисля и казва: “Доколкото знам… от този момент.” Пресконференцията се предава на живо и десетки хиляди източногерманци я гледат. В момента, в който чуват думите на Шабовски – часът е 18,57, към Стената се стичат огромни маси хора. Властите в Източен Берлин са в шок. Позволяват на граничните войници да пропускат, но само срещу проверка на паспорта. Някои офицери по КПП-тата обаче се притесняват, че огромната маса хора ще нападне подчинените им войници и за да предотвратят инциденти, просто отварят границата. Трабанти и хора поемат по железния мост Bornholmerstrasse – това е първият граничен пост, който е отворен на 9 ноември в 23,30 ч. До 00,15 ч. в Западен Берлин преминават над 20 хиляди източноберлинчани. За политиците и от двете страни на Стената събитията са огромна изненада. По-късно днешният канцлер Ангела Меркел ще признае, че в същата вечер е била на сауна с приятелка и излизайки, разбира, че Берлинската стена е паднала. Същата вечер в Бон заседава западногерманският парламент. В Бундестага научават за пресконференцията и прекъсват дебатите си, за да поздравят решението на ГДР. Развитието след отварянето на граничните пунктове е мълниеносно. На 1 юли 1990г. влиза в сила валутният съюз между ГДР и ФРГ, по чиято сила източната и западната марка се изравняват 1:1 С това започва истинската икономическа криза за новата Германия. ФРГ приема 17 милиона нови жители, чиито заплати, пенсии, здравни и социални осигуровки са поети де факто от тяхната каса. Става дума за разход от 1 билион (1000 милиарда) западни марки. ФРГ и правителството на Хелмут Кол решават да финансират ГДР до изравняване на стандартите, но те дори и не подозират, че балансите на страната са писани с розови очила и тя е в дълбок фалит. Въпреки това през първите години след 1989 г. западната икономика преживява възход заради новия пазар. 17 милиона източногерманци купуват автомобили, дрехи, храни и всякакви други продукти от Запада, пренебрегвайки изцяло родното производство. Източногерманските предприятия се сриват. Гладът за западни стоки обаче в един момент утихва и държавата се изправя пред огромно предизвикателство. За разлика от ФРГ в ГДР жените масово работят и имат право на социални и пенсионни застраховки. Висшистите също са повече. За да финансират тези разлики, западногерманците трябва да плащат. Облагането на доходите се вдига от 35 на 42% в рамките на 8 години. ФРГ е изправена пред предизвикателства, за които останалите държави в Европа все още дори и не помислят. Нужни са строга социална реформа, вдигане на данъците, намаляване на публичните разходи, повишаване на конкурентоспособността, тъй като Германия се оказва заобиколена от вече свободни източноевропейски държави, които имат достъп до общия пазар. Още през 2002 г. западногерманските икономисти и политици подготвят концепция за тотално реформиране на икономиката. С него се нагърбва в крайна сметка правителството на Герхард Шрьодер. Така днес Германия се оказва единствената държава, която е напълно готова да посрещне без пробойни финансови и икономически кризи. Реформите, които страни като Франция и Италия са отлагали с години, при немците са вече факт и това е причина за небивалия икономически възход на страната. От “Болния човек на Европа” за 25 години тя се превърна в моторът на икономиката ѝ.
Wind of Change
На 21 юли 1990 г. Роджър Уотърс (плюс Брайън Адамс, Scorpions и Ван Морисън) прави грандиозен концерт между Барнденбургската врата и площад Potsdamer (където преди това се е издигала Берлинската стена). В шоуто между публиката и групата се издига огромна стена, която на финала бива взривена. Емблематичната песен на рокгрупата Скорпиънс, изсвирена по време на концерта “Wind of Change“, става символ на политическите промени в Източна Европа от края на 80-те и началото на 90-те . Песентта е записана и на руски и на испански език, а през 1990 г. е избрана за песен на мира по целия свят. Това я превръща и в един от най-продаваните сингли в музикалната история с над 14 млн.копия. Скорпиънс са поканени лично от президента на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов през 1990 г. да свирят в Кремъл, като стават единствената западна група, която до този момент е изнасяла концерт там.
Новите реалности
Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалеч от река Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе. Ако от “източната” страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената е място за творчество на много художници. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова “изложба” на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност. След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията „Майкрософт“, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма.
Познатата и непозната стена
Берлинската стена, която първоначално представлявала ограда от бодлива тел, била изградена буквално за една нощ. Това се случило през нощта на 13-ти август 1961 г. Хората в източната част на Берлин изобщо не подозирали, какво ги очаква на сутринта. Бетонната стена била издигната чак през 1965 г.
Властите в Източна Германия публично отрекли, че възнамеряват да построят стената около месец и половина преди да го направят.
Около 20% от населението на Източна Германия напуска страната в годините преди построяването на Берлинската стена.
Всички сгради близо до Берлинската стена били разрушени, а в зоната около стената, така наречената Мъртва зона, били поставени мини.
Около 5 000 човека успяват да преминат стената и да избягат за общо 28-те години на нейното съществуване, 245 са убити.
Има психологическо заболяване наречено Mauerkrankheit, или в превод Стенна болест, страдащите от което се страхуват от затворени пространства. Заболяването е типично за гражданите на Източна Германия, а симптомите включват депресия, мания за преследване и опити за самоубийство.
Хората в Западна Германия използвали стената, за да се отърват от своите боклуци. Ако нещо не им трябвало просто го хвърляли от другата страна на стената.
През 2008г. е осъществен проект за електронен гид. Чрез сателитната система GPS, всеки може да проследи виртуално символа на разделението на Европа.
25 години малко или много?
Хелмут Кол пред Бранденбургската врата. Снимка: Bild Zeitung
Стотици хиляди посетители се събраха на 9 ноември 2014г. в Берлин за празненствата по повод 25-годишнината от падането на Стената. Канцлерът Ангела Меркел, която е израснала в Източна Германия ръководи тридневните чествания. Тя определи като чудо това, че преди 25 години Берлинската стена е паднала без нито един изстрел. Край мемориалния комплекс „Берлинска стена“ на улица „Бернауер“ се състоя възпоменателна церемония, в която цветя освен канцлера положиха и кметът на Берлин – Клаус Воверайт а така също и германската държавна министърка по културата и медиите Моника Грютерс. В разположения наблизо Параклис на помирението – част от мемориала, бе извършено богослужение в памет на загиналите при опит да се прехвърлят през стената.
Меркел откри в изложбените зали на комплекса нова постоянна експозиция – „1961-1989. Берлинската стена“. Канцлерът подчерта, че на този ден трябва да си спомним за всички, които бяха подложени на репресии от страна на министерството на държавната сигурност на бившата ГДР. „ГДР бе държава, в която не се спазваха правата на човека и в която управляваше силно идеологизиран режим, добави тя. „Годишнината от падането на Берлинската стена е сигнал на надежда за хората, оказали се в горещи точки. Ние можем да променим положението към по-добро – това е посланието от падането на стената. То е насочено преди всичко към жителите на Украйна, Сирия и Ирак, а също така към много други региони на нашия свят, където основните права и свободи се намират под заплаха или се потъпкват“, отбеляза още Меркел.
В главен символ на празника се превърна инсталацията „Светеща граница“, която се простира на 15 км по протежение на някогашната стена. Тя представлява светещи балони, поставени върху стойки на височина 3,60 метра, колкото е била височината на стената. Общият им брой е 8000. На всеки 150 метра от инсталацията са поставени стендове за архивни фотографии и текстове, разказващи истински истории, случили се на същото място. Вeчерта балоните полетяха над Берлин като символ за изчезването на Стената.
Инициаторът на перестройката – светът е пред нова студена война!
„Светът е изправен пред нова студена война заради Украйна”. Това заяви последният президент на СССР Михаил Горбачов в Берлин, където беше на посещение по повод 25 г. от падането на Берлинската стена. Той обвини Запада в “колапс на доверието” и в недалновидност. Според него доверието било потъпкано още през 90-те години, когато западните лидери поискали монополно лидерство в света. “Те бяха ударени в главата от еуфория и триумфиране”, каза Горбачов.
Инициаторът на перестройката посочи още, че събитията в бивша Югославия, Косово, Ирак, Сирия, плановете за противовъздушна отбрана и разширяването на НАТО са отворили “кръвотечаща гнойна рана”, от която страда Европа. „На първо място трябва да възродим подкрепата на обществените среди към идеята за изграждането на общоевропейския дом. Дом, а не сцена на военни действия. Това е най-важното. Трябва да привлечем към идеята хората и институциите на гражданското общество”, заяви още той.
Документален филм за Берлинската стена:
[ytplayer id=4908]
