PROVO Magazine

Тютюнът – истини и лъжи

Владислав Христов е освен международно известен писател и фотограф, и Доктор на селскостопанските науки – Генетика на тютюна.

Историята

За пътя на разпространение на тютюна в Европа съществуват две версии. Според първата това растение се е употребявало от персийците още преди откриването на Америка. От Персия той бил пренесен на Балканите. За тази версия доказателствен материал липсва. Втората и най-разпространена, започва от Франция като лекарство за рани. Името на тютюна идва от латинското название на растението тютюн (Nicotiana tabacum), кръстено на Жан Никот, френски посланик в Португалия. Той изпраща семена и листа на тютюн от Бразилия в Париж на Катерина Медичи през 1560 г. и така слага началото на разпространението му в Европа. В 1571 г. андалузкия лекар Николо Монардес публикува втора част на научния си труд върху продуктите получавани от Западна Индия и употребявани в медицината. В нея се описва тютюнът, като лекарство против всички болести. По-късно през 1587 г. Жил Еверард издава книга “De Herba Panacea“, която е и първата книга посветена изключително на тютюна, препоръчваща употребата му като средство против всички болки – физически, умствени и душевни. След нея се появяват и други, в т.ч. на Жан Либол “Селска къща“ – 1606 г., възхваляваща медицинските свойства на тютюна и “Опити с тютюна“ на Едмонд Гординер – 1610 г., която е истинска защита на употребата на тютюна. Вярването, че тютюнопушенето лекува всички болести много бързо се разпространило между европейските народи. Това спомогнало за неговото утвърждаване, превръщайки го в страст, премахваща мрачните мисли. Симпатиите, с които се е посрещнал тютюна, ентусиазмът, с който се е извършило култивирането му и лесните печалби, извличани от търговията с това растение, дават повод на Харкурт да издаде своите “Relations“ (1613 г.) в които твърди, че “тютюнът докарва по-големи печалби и от истинско злато“. По същото време крал Джакомо I, се обявява открито за враг на тютюна, като го  нарича “навик, неприятен за окото, омразен за обонянието и зле действащ на мозъка“. В скоро време кралското становище намира много последователи. Борбата срещу употребата на тютюн била повсеместна: кралят на Англия, Яков I след като написва трактат, в който изтъква отровното и вредно въздействие от смъркането и пушенето на тютюна върху човешкия организъм и здравето на поданиците му, заплашил със строго наказание всеки който се хване да употребява тютюн; Папа Урбан III (1642 г.) заплашил с отлъчване от църквата; Персийският шах Абас I отрязвал за наказание носа и устните на всеки пушач; Във Франция Людвик ХIII забранил продажбата на тютюн през 1620 г. Докато се е води полемика между защитници и противници, тютюнът бързо се разпространява. Тогава именно Джон Смит публикува първия научен труд върху култивирането на тютюна през 1627 г..Чувствайки безсилие в борбата против разпространяващото се зло, Ришельо обложил през 1629 г. с тежък данък консумацията на тютюн. Този факт не преустановил употребата на тютюна, но се оказал печеливш ход за държавната хазна. От тогава тютюна е акцизна стока. Прозрял значението на данъка за държавата, 45 години по-късно Колбер не само го увеличил, но и предал изключителните права върху производството и продажбите с тютюн и тютюневи изделия на държавата. Така през 1674 г. се поставят основите на по-късните монополи върху търговията с тютюн. За първи път през 1828 г. двама студенти по химия извличат никотин от тютюна и му дават това име. Емфието се счита за първото тютюнево изделие. Според изследователите цигарата е била открита през 1832 г. По време на битка между Франция и Египет част от тютюна и лулите на египетските войни пострадали. Поради това един от войниците взел хартия използвана за запалване на топовете и си свил цигара.  Достоверни данни, по които да се определи годината, от която започва пушенето и отглеждането на тютюн в България няма. Счита се, че в началото на ХVI век тютюневото растение е пренесено и отглеждано като билка. С листа от тютюн са лекували рани, краста и други заболявания на хора и добитък. В турската империя пушенето на тютюн предшества отглеждането му като селскостопанска култура. Първият данък върху тютюна в Турската империя е наложен през 1687 г., като с указ се нарежда събирането на мито за изнасяния тютюн през пристанищата във Видинско, Никополско, Силистренско и по Черноморското крайбрежие. Първото отглеждане на тютюн в България датира от средата на ХVІ век. Производството било сравнително малко. В страната ни са отглеждани тютюни от сортовете Кабакулак, Старо семе и Ръчкар. Отглеждан е по долното течение на реките Струма, Места и Марица.  Първият Закон за тютюна в България е обнародван  през 1879 г. под надслов “Временни правила за акциза на тютюн в Българското Княжество“. През 1920 г.-1921 г. единствено чуждата валута постъпваща от износа на тютюн спасява и стабилизира българският лев. За много кратко време България се нарежда на челните места по износ на тютюн и тютюневи изделия, като изнася в редица страни по света. Утвърждава името си на световния тютюнев пазар с ненадминатите по вкус и аромат ориенталски тютюн и тютюневи изделия. През 1933 г. в България се въвежда държавен монопол върху производството на тютюневи изделия, управляван от дирекция при министерството на финансите. Целта е да се стабилизират цените на тютюневите изделия при едно задоволително ниво на качество. По онова време у нас работят 34 фабрики за тютюневи изделия. Налозите се увеличават непрекъснато. 1935 г. индустрията изпада в криза. Много от фабриките затварят. През 1936 г.-1937 г. индустрията се съживява. Износът на цигари през 1936 г. възлиза на около 35 000 кг или около 5,2 млн. лв. Стойността на изнесеният тютюн надминава 40 % от стойността на целия български износ. Освен това в производството на тютюна и неговата преработка са заети около 120 000 производители и 40 000 работници. И до днес тютюнопроизводството в България е свързано с поминъка на голяма част от населението.

Индустрията

Световното производство на тютюн достига 6 млн. тона годишно. В сектора заетите са около 1,5 млн. души. В момента в ЕС всяка година се добиват по 250 хил. тона. Отглеждащите тютюн в Европа са над 400 хил. души. Тютюнът се произвежда в над 120 страни. Първите места се заемат от Китай, САЩ, Индия, Турция, Русия, Бразилия, Египет и България. Тютюнът е най-отглежданото растение в света, което не се използва за храна. Над 15 млрд. цигари се продават в света всеки ден. Търговията с кубински пури също „е в добро здраве“ с оборот през 2013 г. от 447 млн. долара, или увеличение от 8% спрямо предходната година. Опитите да се отучат хората от вредния навик, чрез визуални методи за сега не водят до положителен резултат. Надписите по цигарените опаковки никак не са случайни. В някои европейски държави дори вече има поставени изображения на хора с различни заболявания, причинени от тютюнопушенето. Те въздействат доста по-силно от един надпис, но за съжаление статистиката не посочва това да спира, който и да е пушач. Производството на тютюн изисква употребата на големи количества пестициди. Смята се, че са необходими до 16 вида подобни препарати и то само в периода между засаждането на семената в оранжерии и пренасянето на младите растения за засаждане навън. Пестицидите често вредят не само на околната среда. Тютюнът е едно от най-силно абсорбиращите пестициди растение, които чрез цигарите директно попадат в организма на пушача. Той е и на едно от челните места по абсорбиране на тежки метали от почвата, които също се отлагат в организма и нанасят непоправими щети.

Къде сме ние?

В страната ни браншът тютюн заедно със сегментите производство, търговия, преработка и реализация на тютюневи изделия генерира в хазната над 1,7 млрд. лева годишен приход. Eкспортът на тютюн и обработени заместители на тютюн е с най-голям дял в общия селскостопански износ на България – 13,7% или 384 млн. USD през 2009 г., и 10,52% или 365 млн. USD през 2010 г. Ориенталският тютюн се реализира главно на силно взискателни пазари – САЩ, ЕС и Близкия изток. Като експортен продукт върху неговото развитие сериозно влияние оказват предизвикателствата на глобалния тютюнев пазар, промяната на субсидиране в ЕС и националната аграрна политика. Тютюнът и по-конкретно ориенталският, осигурява най-пълноценно използване на бедните, нископродуктивни почви, разположени върху наклонени терени, с плитък почвен хоризонт, които са почти непригодни за други култури. Културата заема едва 0,89% от обработваемите площи на страната, а формира 2,1% от стойността на брутната продукция в отрасъла. Тютюнът осигурява заетост на около 50 000 души и поминък на над 200 000, които произвеждат, манипулират и преработват тютюн. Демографската му роля се определя от съхраняване на част от населението в полупланинските и планински райони. В света се произвеждат около 250 хил. тона ориенталски тютюн, основно на Балканите. Прогнозата е българското производство на ориенталски тютюн да се установи на 15 000-18 000 тона – или общо от всички сортови групи тютюни на около 25 000-27 000 тона.

Легални или нелегални?

Заради рязкото вдигане на акциза върху тютюневите изделия една трета от легалния пазар буквално е изчезнал. Това сочи последният анализ на Института за пазарна икономика. През 2018 г. България трябва да стигне минималния акциз върху цигарите от 90 евро (176 лева) за 1000 къса, докато сега е 75 евро (148 лева). Ако се разпредели на пет стъпки в петте години до 2018 г., ръстът от 20% на облагането ще се отрази минимално върху цените. Или при равни други условия средното годишно поскъпване на кутия цигари от плавно увеличавания акциз ще е около 10 стотинки на кутия. В противен случай, ако се извърши еднократно, както шоково това беше направено през 2010 г., поскъпването на кутия ще е с около един лев. Когато по идея на финансовия министър Симеон Дянков от началото на 2010 г. акцизът се е вдигнал с 50%, поскъпването на цигарите бе с около една трета или от средна цена на кутия от 3 лева тя скочи на 4 лева. Ефектът от рязкото вдигане на акциза е един – рязко свиване на легалната продажба на цигари и увеличаване на черния пазар. Официалните данни на Министерството на финансите показват, че ако през 2008 г. легално са продадени около 22 млрд. къса цигари, то през 2010 г. продажбата е само на 11 млрд. къса, или почти двойно по-слаба. При всяко рязко покачване на цената има известен отлив от покупка, но след това нишата се запълва от нелегалните продажби, които за 2010 г. скачат с около 30% спрямо две години по-рано. С други думи, всяка трета цигара през 2010 г. е била купена от нелегалния пазар. Той от своя страна генерира огромни печалби, защото в себестойността на една кутия цигари 80% са акциз и ДДС и според изследванията в световен мащаб печалбите от нелегалния пазар на цигари съперничат по мащаби на печалбите от наркотици при много по-малък риск от тежки санкции.

Резултатът

Над 1,1 милиарда души по света консумират ежедневно тютюн, близо 100 млн. от тях са европейци. На всеки 8 секунди някой по света умира от последиците на тютюнопушенето. Цигарите убиват около 6 млн. души годишно, като през 2030 г. броят се очаква до достигне 8 млн. Непушачите също са силно застрашени. 600 хил. за година умират вследствие пасивно пушене. Повече от 770 млн. деца на планетата са изложени на действието на пасивното тютюнопушене. По данни на ЕС всяка година свързаните с консумацията на цигари болести костват около 25 млн. евро. Тютюневият дим съдържа над 4000 вредни вещества. Тютюнопушенето е главна причина за възникване на заболявания на дихателните органи, на сърдечно-съдовата система и за някои ракови заболявания. Около 30% от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на употребата на тютюн. Приема се, че до 15% от всички смъртни случаи се дължат на този вреден навик. България е първа в Европа и втора в света, след Куба, по брой пушачи на глава от населението. У нас, броят на пушачите надвишава 3 000 000 души. Всеки трети българин изпушва 2400 цигари годишно. Според националната статистика 40% от мъжете и 20% от жените у нас са заклети пушачи. От време на време пушат едва 10% от българите и българките, а непушачи са 50 на сто от мъжете и 70 на сто от жените. Данните на НСИ сочат, че най-заклети пушачи са мъжете между 25-44 години – над 55 на сто от активно пушещите българи. Здраво пушат също мъжете между 45-64 години – 46% от заклетите пушачи. Най-малко сред страстните привърженици на тютюна са мъжете над 65 години – едва 12%. Най-активни пушачки пък са дамите между 25-44 години, а най-малко пушат жените над 65 – едва 2%. Още по-плашеща е статистиката за детското тютюнопушене. По този показател българчетата се нареждат на първо място в света. 48,8 на сто от 16-годишните деца в България пушат. 39 % от тях са пропушили под 13-годишна възраст. Цигарите у нас причиняват близо 1000 умирания на 100 хил. души, докато според данните в ЕС – този коефициент е 633 на 100 хил. Всеки трети мъж и всяка шеста жена – активни пушачи – са с повишено артериално кръвно налягане, като всеки втори активен пушач е с повишени стойности на холестерола в серума, сочи изследване на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА). 21,6 на сто от смъртните случаи в България са вследствие на заболявания, причинени от тютюнопушене. Пушачите живеят средно с около 22 години по-малко от непушачите. Близо половината от активните пушачи-мъже и 55 на сто от жените пушачки в страната ни имат силно желание да спрат с вредния навик. Въпреки това разходите за алкохолни напитки и цигари в страната ни се увеличават с 6.8% през първото тримесечие на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. и възлизат на 44 лв. средно на лице от домакинството. Тенденциите в Европа са на обратния полюс. През 2012 г. година 100 хил. европейци са се отказали от цигарите. България е на седмо място по активност за отказване от тютюнопушенето. Слаба светлина в тунела се вижда едва след налагането на забраната за тютюнопушене в заведенията. Броят на инсултите през 2013 г. е намалял с 1600 – обнадеждаващ показател за всички, който се колебаят дали да се погрижат за здравето си.

Империята отвръща на удара

Насоките на европейските институции започват все повече да клонят към затягане на мерките срещу пушенето, а не либерализацията им. След няколко месеца дебати европейските депутати одобриха предложенията на Европейската комисия и забраниха използването на ментола и други добавки, които, по думите на комисаря по въпросите на здравето Тонио Борг, „маскират“ вкуса на тютюна. След корекция от страна на европейския парламент, обаче ще бъде правена разлика между сортовете. Така реално се защитават правата на производителите на ориенталски тютюни, каквито са повечето сортове, отглеждани в България. На пакетите с цигари ще има по-големи надписи, предупреждаващи за риска от пушенето – те ще заемат 65% от кутиите. Ограничават се и продажбите на електронни цигари. Мотивът на европейските законодатели за електронните цигари е, че те също съдържат никотин и съвсем не са по-безопасни за здравето от обикновените цигари. Целта на тези мерки е да се ограничи привлекателността на цигарите сред младите хора. Според експерти в областта по-строгите регулации не са решение – те могат да доведат само до контрабанда на цигари, което ще се окаже още по-голям проблем. На този етап страните в ЕС вече губят по 10 млрд. евро годишно от контрабандата на цигари. Всъщност позицията на ЕК в областта на тютюнопушенето е доста непоследователна. От една страна чиновниците предлагат все повече ограничения за производителите на цигари. Под предлог липса на алтернатива, те все още разрешават отпускането на субсидии за производителите на тютюн. Като се вземе предвид съпротивата на производителите – и на цигари, и на тютюн, както и на пушачите – тютюневият дим трудно ще изчезне от публичните места. Русия от своя страна вече затегна режима за тютюнопушене на обществени места. От 1 юни 2014 г. е забранено да се пуши в ресторантите, кафенетата и закусвалните, в хотелите и общежитията, на пероните на гарите, във влакове и кораби. Тютюневи изделия няма да може да се продават по будките и чрез амбулантна търговия, а само в магазини и търговски павилиони, като цигарите няма да бъдат изложени, а ще се предлагат чрез каталог или списък. В ресторант цигара ще може да се запали, само ако заведението има лятна тераса. Забранява се продажбата на цигари на териториите на гарите, летищата и пристанищата.

Ефектите

Случаите на преждевременно раждане и на деца с остри дихателни проблеми са спаднали рязко само година след въвеждането на ограничения за тютюнопушенето на обществени места. Това е валидно както за Северна Америка, така и за страните в Европа, където забраните са вече факт. Такива са изводите от първия систематичен мета-анализ, проверяващ ефектите от забраните за пушене, публикуван в медицинския журнал The Lancet. Анализът включва 11 различни проучвания, проведени в САЩ и Европа, които заедно обхващат наблюдения върху 2.5 милиона новородени и 250 хиляди деца с астма. Във фокуса на мета-анализа са съответно броят на преждевременно родените и честотата, с която децата с респираторни проблеми посещават болница по спешност. Най-отчетливата тенденция според изследователите е, че за една година след като забраните влизат в сила, пристъпите при децата с астма намаляват с 10%, или поне тези, заради които се налага спешна лекарска помощ. Видимо се е намалил и броят на преждевременно родените бебета, а с 5% по-малко са и случаите, при които бебето се ражда под нормалното тегло, дори да е в термина си. Тенденцията има и солиден материален израз – медицинските разходи за деца с астма в САЩ през 2007 г. надхвърлят 50 млрд. долара, а в Европа – 20 млрд. долара. Ако разходите вървят надолу заедно с броя на приетите случаи в болница т.е. с по 10% – Щатите и стария континент заедно ще пестят по повече от 7 млрд. долара годишно, изчисляват авторите на анализа.  Към момента само 16% от населението на света е обхванато в различните закони за ограничаване на тютюнопушенето. Така, над 40% от децата са ежедневно излагани на тютюнев дим и са превърнати в пасивни пушачи от рано.  В страната ни данните са още по-страшни. 57.5% от българските деца са изложени на пасивно тютюнопушене в домовете си. Пушат 45.7% от бащите и 39.0% от майките, като бебетата им се раждат със 100 грама по-ниско тегло. Само 42.5% от децата живеят в дом без тютюнев дим. Ако обаче се включи и факторът „тютюнопушене на други възрастни“ (баба, дядо и роднини пушачи), относителният дял на тези домове намалява до 39%. Това сочат резултатите от национално представително проучване на Националния център по обществено здраве и анализи в 28-те региона на страната през периода декември 2012 г. – декември 2013 година. Анкетирани са 2914 родители на деца от 3 до 7-годишна възраст от случайно подбрани детски градини. Според данните преобладават случаите с един пушач (съответно 32% и 31%). Двамата родители пушат в 1/4 от случаите, а с 3-5 пушачи са 5% от семействата. Най-много са родителите-пушачи в Силистра (81.9%) и Добрич (78.1%), Враца (76.7%) и Видин (72.1%), а най-малко в София област (40.7%), Ямбол (41.6%), София-град (43.5%) и Бургас (43.7%). Отчита се намаление на броя на застрашените деца в сравнение с проучванията в предходните 2002 г. и 2008 г., съответно с 14% и 11%. Оказва се, че в 11.9% от семействата през бременността са пушили и двамата родители, в 45.4% – само бащата, а в 2.9% – само майката. Непушачи през бременността са 51,7% от семействата. Разликата по региони е значима, като най-голям е относителният дял на бащите-пушачи в Силистра (68,4%), Добрич (66,2%), Видин (64,3%), Разград (60%). Най-много майки са пушили през бременността в Търговище (28.2%), Стара Загора (24.2%), Монтана (20.0%) и Видин (19.2%). До днес все още голяма част от родителите омаловажават риска от пасивното тютюнопушене за здравето на детето, като продължават да пушат в негово присъствие или в помещения, в които „то прекарва най-малко време“. Доказано е, че основната мотивация за започване на тютюнопушене при децата се определя от стремежа им да изглеждат като възрастни – чрез подражание. От тази гледна точка, най-действен е примерът на семейството. Натискът на връстниците и примерът на групата, с която детето се идентифицира, дори без да е неин член, също водят до възприемане на тютюнопушенето като приемливо поведение при съществен процент от подрастващите.

България – а сега накъде?

На 12 декември 2013 г. след четири часа дебати парламентът запази пълната забрана за пушене на закрити обществени места. Министърът на здравеопазването Таня Андреева се обяви против отмяната на пълната забрана и обяви данни, според които най-високият дял сред причините за смъртност при младите мъже и жени на възраст между 35 и 44 години е тютюнопушенето. Няколко месеца след забраната за пушене отново е на път да раздели управляващи и Министерство на здравеопазването. Докато депутатите обмислят да предложат нова либерализация, то в здравното ведомство смятат да предложат още по-строги санкции и ограничения. Идеята на Министерството е да се забрани пушенето и в зимните градини на заведенията, т.е. на всички места, които имат покрив и са с поне три стени, без значение от какъв материал са. Както и без значение дали „конструкцията е постоянна или временна“, пише още в законопроекта. На практика това означава, че се забранява пушенето във всички пристройки към заведенията, обясниха експертите. Сред другите идеи за промени в Закона за здравето е и увеличаване на санкциите. Министерството предлага да се отнема разрешението за дейност за месец на всяко заведение, което повторно е нарушило правилата за пушене. Тепърва идеята ще се обсъжда с бизнеса и с управляващите. Те от своя страна се очаква да внесат промяна в закона до лятната депутатска ваканция на 2014 г. Според новите разпоредби, чийто основен автор е Хасан Хаджихасан от ДПС, пълната забрана за пушене ще остане единствено за малките ресторантчета и кафенета. За сметка на това в нощните заведения ще се разреши пушенето след 21 часа. Прави се реверанс към големите заведения – в тях употребата на тютюн ще е свободна в обособени за това помещения. Голяма част от собствениците им обаче махнаха загражденията веднага след като бе наложена забраната. В същото време проверките по заведенията продължават с доста нетраен ефект въпреки санкциите. Над 1 млн. лв. са общо събраните глоби за нарушаване на забраната за пушене на закрити места. По данни на Министерството на здравеопазването в периода юни 2012 – май 2014 г. са направени общо 406 923 проверки. При тях са издадени 2576 предписания, съставени са 2365 актове за констатирани нарушения и са издадени 1752 наказателни постановления. Сред проверените обекти 77 078 са за хранене и развлечение, 52 011 – детски и учебни заведения, както и 103 786 лечебни и здравни заведения. Проверени са и над 132 355 бръснарски, фризьорски и козметични салони, фитнес зали, хотели и мотели, СПА центрове, магазини, игрални зали и гари. Истината е, че никога не е спирало да се пуши в селата и в малките градчета на България. Инспекторите признават, че непрекъснатото говорене на депутати срещу закона окуражава нарушителите и след всяка нова парламентарна кампания за връщане на пушенето, борбата с дима става по-трудна. Данните за 2013 г. на агенция „Ноема“ сочат, че 44% от българите не подкрепят пълната забрана за пушене. Интересен факт в изследването, е че делът на хората, подкрепящи пълната забрана за пушене в заведенията, е намалял с 14% до 34% за една година. Отбелязва се и намаление на процента на непушачите, които подкрепят забраната. През 2013 г. техният брой е 46%, а през 2012 г. – 61%. Тук е добре да се попитаме – не трябва ли да се вложат повече средства за образоване и повишаване на здравната култура на хората, отколкото за заплати на инспектори, чиято дейност както всички се убеждаваме не носи нужната ефективност.

Колко безвредни са електронните цигари?

Първите 500 000 електронни цигари са произведени в Китай през 2004 г. от фирмата „Руян“. Те са продадени по за 1 евро парчето и са разграбени като топъл хляб. Откритието е рекламирано като терапия за отказване от пушенето. Китайското правителство дори връчва почетна награда на “Руян”. Фирмата работи върху него 5 години. Изпреварва големи компании като „Рейнолдс“, която през 1996 г. тества марката „Хай кю“. Това е цигара, която не изгаря тютюна, а само го загрява, колкото да се отделят никотинът и други ароматни вещества. В днешния си вид електронната цигара обаче си остава китайско изобретение. То става особено популярно по цял свят заради увеличаващите се забрани за пушене. Вече има много модели и марки на „почти цигарите“. Производителите копират основния модел и пускат свои продукти с малки вариации. Продават се на различни цени. Има евтини и по за 20 евро, а скъпите стигат до 150 евро. Несъмнено ползите от електронната цигара са налице. При пушенето без дим липсват стотиците вредни субстанции, които се отделят при изгарянето на тютюна. От тях поне 50 са обявени за канцерогенни. Вдишват се само никотин и аромати. На пазара се предлагат различни видове – с мирис на шоколад, плодове или цветя. Всичко дотук звучи добре. Пет години след появата им на пазара Американската агенция по храните и лекарствата публикува анализ, в който се казва, че рекламираните като напълно безвредни заместители на истинските цигари също крият опасности за здравето. По данни в края на 2012 г. потребителите на електронни цигари в САЩ са около 2,5 млн. души. Експерти установиха, че в 19 вида от продаваните на пазара в САЩ електронни папироси се съдържа нитрозамин. Това е канцерогенно вещество, от което има и в истинските цигари. Всичките уличени изделия са произведени в Китай. В тях е открит и диетиленгликол. Това е съставка, която се използва и за производството на антифриз. Имало и модели, при които на опаковката пишело, че не съдържат никотин, а такъв все пак е открит, макар и в малки количества. В същото време повечето европейски държави се отнесоха доста либерално към електронната иновация. Търговията с тях не е подлагана на ограничения, а и по интернет човек може да си поръча дори от чужбина. Във Великобритания броят на употребяващите този продукт вече надминава 650 000. В България продажбите на електронни цигари не спират да бележат огромен ръст след въвеждането на забраната за тютюнопушене през юни 2012 г. Дали европейските законодатели си затварят очите за вредата от електронните цигари за да може търговията с тях да върви, всеки сам може да си отговори на този въпрос.

САЩ – на нож

През май 2014 г. Агенцията по храни и лекарства на САЩ (FDA) предложи нови правила, според които продажбата на електронни цигари ще е забранена за хора под 18 години. Разрешен обаче ще остане достъпът им до ароматните пълнители, както и правото на компаниите да се рекламират и да продават продуктите си онлайн. Производителите вече няма да могат да промотират продуктите си с безплатни мостри, или да ги включват в улични автомати, откъдето всяко дете може да си купи. Ще бъдат задължени също така да предупреждават на опаковките, че никотинът води до пристрастяване. Те ще имат две години да променят опаковките от влизането в сила на проектозакона, който ще бъде подложен на публично обсъждане до лятото на 2014 г. Предложението за регулация на двумилиардната индустрия на електронните цигари е чакано отдавна. Много от производителите се опасяваха, че то ще съдържа строги рестрикции, но предложението се оказа доста по-либерално. Освен това вероятно ще са необходими години, преди да заработи напълно, обясняват експерти. Според анализатори то е дори „позитивно“ за индустрията, която според прогнозите до десетилетие ще изземе пазара на цигарите за 85 млрд. долара на година. Документът обаче беше и разкритикуван за това, че позволява свободната реклама. Според противниците му, рекламите ще подведат много младежи и ще създадат поколение с нов вид пристрастяване, при това към млад продукт, от който все още не са ясни дългосрочните ефекти.

Биоцигарите – търговски трик или реалност?

Една нова тенденция идваща от САЩ, завладява малко по-малко Европа – консумацията на биоцигари. Наред с всевъзможните биопродукти предлагащи се в магазините, потребителите са изкушени от още един артикул – натурални цигари. Можем ли да наречем това е хитър ход на търговците, или поредна мода сред биоконсуматорите – само бъдещето може да покаже. В Америка цената на биоцигарите е с около 2 щатски долара по-висока от средната цена за кутия. С тази цена натуралните цигари всъщност могат да изгорят портфейла ни, още преди да сме запали една. Но нека кажем, че цената не е проблем или че сме готови да дадем малко повече пари за нещо, което – предполага се, е чисто, или че е по-безопасно за тялото ни. Явява ли се пушенето им безопасна алтернатива на “ненатуралните” цигари? Или това е просто евтина реклама? Дали купувайки нещо „натурално” всъщност помагаме на земята или на земеделските стопани по какъвто и да било начин? Що се отнася до косвената безопасност на натуралните цигари, чували ли сте фразата „Няма такова нещо като безопасна цигара”. Това е така, дори търговци на биоцигари ще ви кажат това. Върху опаковката на продукти на „American Spirit”, единствената марка в САЩ, произведена от сертифициран 100% биологичен тютюн, пише: „Биотютюнът не означава безопасни цигари”. На своите натурални цигари, те отбелязват: „Липсата на добавки в нашия тютюн не означава безопасни цигари“. Остава въпросът – натуралните цигари по-малко вредни ли са от „не-биологичните” цигари? Противно на общоприетите представи, при отглеждането на тютюн за биоцигари се използват пестициди. Биологичното земеделие, според интернет страницата на Агенцията за защита на околната среда, отглежда и обработва храни, които не използват синтетични торове или пестициди. Такива, получени от естествени източници (като биологични пестициди) могат да бъдат използвани в производството на органично отглеждани храни. Те се ползват най-вече за борба с вредителите, обикновено са ефективни в малки дози и често се разлагат бързо. Биохимичните пестициди са естествени и нетоксични. Според „American Spirit”, техните цигари, съдържащи естествени и натурални тютюни, не съдържат добавки. Какво е необходимо да знаем за добавките? Не всички добавки в цигарите са вредни. През 1994 г. шест големи компании за цигари публикуват одобрения списък на правителството на САЩ с 599 добавки за използване в производството на цигари. Вода, оцет, розмарин масло и сок от сини сливи са част от това, което може да се види в този списък. Много от тези добавки са доброкачествени. И все пак, когато горят, някои от тях създават токсични съединения, за повече от 50 от които е известно, че причиняват рак. Очевидно е по-добре тези отрови да не навлизат в белите ни дробове и да натравят кръвта. Човек си мисли, че, изключвайки лошите добавки и избягвайки химическите пестициди, тютюнопроизводственият процес следва да доведе до „по-добра“ цигара, че има по-малко отрови в органичните цигари. Донякъде е вярно. Но да анулираме тези вредни и екологично нездрави елементи от дима все още не значи, че пушенето ни вече е нетоксично или неканцерогенно. Никотинът сам по себе си не е канцероген. Тютюнът обаче, горейки, дори и в най-чистия си вид, произвежда въглероден окис и катран, които са канцерогени. Естествено срещащи се при консервирането на тютюна и процесите на ферментация са нитрозамините – вид химически канцероген, който се намира в много храни, включително риба, бира, пържени храни и месо. Някои нитрозамини причиняват рак при лабораторни животни и могат да увеличат риска от рак при хората. Може би биоцигарите подават ръка на околната среда и икономиката? Може би. Производството на тютюн от средата на деветдесетте години, когато „тютюневите спорове” взривиха американската общественост, продължава да бъде трудна тема за производителите. А земеделските производители, отглеждащи сортове “Вирджиния “ и “Бърлей” (най-често срещаните видове в цигареното производство), имат ограничени конкурентни ходове. Очевидно е, че търсенето на натурални тютюневи листа се удвоява всяка година, следвайки променящите се времена в развитието на тютюневата индустрия. Биологичното тютюнево земеделие изглежда е спасителния ход за земеделските производители да се задържат на повърхността и дори да се разрастват в една трудна индустрия. Биологичното земеделие като цяло, включително отглеждането на тютюн, е наистина по-щадящо за околната среда. Биопроизводителите отбелязват завръщането на дивата природа след преминаването си към биологично производство. Няма съмнение, че дейността на органичното тютюнево производство създава търсене, което стимулира хората да правят по-добър бизнес и да вредят на околната среда по-малко. Но дали 7-9-доларова опаковка на „American Spirit” ще спаси природата, или по-скоро ще спаси бизнеса на фермерът Джон? Биотютюнът може да изглежда малко нелепо в концепцията за околната среда и въздействието върху здравето. Въпреки това, тютюневите култури, които са отглеждани по биологичен начин, са все повече и започват да си изграждат база лоялни клиенти. Ще застрашат ли производителите на биотютюни големите тютюневи монополи? Едва ли, но със сигурност ще заемат трайно място на пазара с постоянно покачващ се дял. Доколко биотютюните са био? За да се счита една култура за натурална, тя трябва да отговаря на определени изисквания и норми, които трябва да се спазват. Потребителите очакват, че натуралният продукт ще бъде минимално преработен, като в същото време се избягва контакта с вредни пестициди, хербициди и разни токсини. Биопроизводителите се стремят към устойчиво развитие на селското стопанство, така че е възможно техните култури да имат по-слабо въздействие върху околната среда. Биологично отглежданият тютюн минава през минимална обработка и се обработва по начин, който е екологично чист. Примамливостта на цигарите от биотютюн за хора, които предпочитат биопродукти, е в липсата на пестициди, използвани за тютюневата реколта. Вместо да се използват химически пестициди и хербициди се използват естествени средства, за да се поддържат растенията здрави и защитени от вредители. Обаче цигарите, изработени от натурален тютюн, ще продължават да съдържат елементи, които са вредни за здравето на хората и са вредни за околната среда. Повечето експерти твърдят, че единственият начин наистина да излезем „на чисто” с тютюна, е да се откажем от пушенето като цяло. В действителност, някои тютюневи изделия, които се рекламират като естествени, всъщност са по-вредни за здравето на пушачите, тъй като част от елементите на тютюна – като катран или никотин – всъщност са в по-висок процент в тези продукти, отколкото в обикновените цигари. Проучвания на здравните агенции на САЩ и на германското правителство са открили значителни нива на токсични химикали, дори в чисти от добавки тютюневи изделия. В крайна сметка изборът какви цигари ще консумират остава в ръцете на потребителите.

Датите, на които се сещаме

31 май

Световният ден без тютюнев дим. Той се провежда в страните по целия свят, като се подчертават рисковете за здравето, свързани с употребата на тютюн, и се призовава за ефективна политика за намаляване нивата на потребление. Световният ден без тютюнев дим се създава през 1987 г. по инициатива на Световната здравна организация. За първи път се отбелязва на 31 май 1988 г. Мотото, определено от СЗО за 2014 г., беше „Повишаване на данъците върху тютюневите изделия”.

20 ноември

Международният ден без тютюнопушене. За първи път през 1971 г., в град Рандолф, американецът Артър Р. Мълейни накарал своите съграждани да спрат да пушат поне за един ден. По този начин те спестили средства, изразходвани за ежедневната им нужда от цигари, и с тях основали фонд към местното училище за отпускане на стипендии. Към средата на 70-те години на миналия век идеята на А. Мълейни придобила голяма популярност в САЩ, след което през 1977 г. Американската общност за борба с рака (ACS) обявява всеки трети четвъртък от месец ноември за ден против тютюнопушенето. Този ден вече се отбелязва и в много други страни по света, тъй като се чества официално и от страна на Международния съюз за борба с рака (UICC).

 

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Владислав Христов

Владислав Христов

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Член е на международна организация „The Haiku Foundation“. През 2010 и 2012 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Вижте публикациите на този автор

2 comments on “Тютюнът – истини и лъжи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *