PROVO Magazine

Умберто Еко: Миграция, толерантност и нетърпимост

Считам, че трябва да се направи разграничение между понятията “имиграция” и “миграция”. Имиграцията се случва когато някои индивиди (много хора, но в брой, който е статистически ирелевантен по отношение на оригиналния състав) се местят от една държава в друга (подобно на италианците и ирландците в Америка, или днешните турци в Германия). Феноменът на имиграцията може да бъде контролиран политически, ограничаван, насърчаван, планиран или приет. Случаят с миграцията не е такъв. Колкото и насилствена или мирна да е, тя е природно явление: случва се и никой не може да го контролира. Миграцията е налице, когато цял народ, малко по малко, се придвижва от единия територия към друга (броят на останалите в изходната територия е без значение: това, което има значение, е степента, в която мигрантите променят културата на територията в която са мигрирали). Имало е големи миграции от изток на запад, в хода на която народите на Кавказ променили културата и биологичната наследственост на местните жители. Тогава там са се случвали миграциите на “варварски” племена, които нахлули в Римската империя и създали нови царства и нови култури, наречени “романо-варварски” или “романо-германски “. Имало е европейска миграция към Америка, от Източното крайбрежие и след това постепенно към Калифорния, а също и от Карибските острови и Мексико чак до Огнена земя. Въпреки че това е било отчасти политически планирано, аз използвам термина “миграция”, защото европейците не приели обичаите и културата на местните жители, а по-скоро основали нова цивилизация, към която дори туземците (тези, които оцелели) се адаптирали. Съществували са прекъснати миграции, подобно на тези на арабските народи, които стигнали чак до Иберийския полуостров. Имало е форми на миграция, които са били планирани и частични, но не по-малко влиятелни, като тази на европейците към Изтока и Юга (оттук и възникването на така наречените постколониални нации), при която мигрантите променили културата на автохтонните народи. Не мисля, че някой досега е описал феномена на различните видове миграция, но миграцията със сигурност е различна от имиграцията. Имиграция имаме само когато имигрантите (приети в съответствие с политически решения) приемат повечето от обичаите на страната, в която са имигрирали, докато миграцията се случва, когато мигрантите (които никой не може спре на границите) радикално трансформират културата на територията, към която са мигрирали . Днес, след деветнадесети век, пълен с имигранти , ние се оказваме изправени пред неясно явление. В среда обозначена от силно изразена мобилност, е много трудно да се каже дали определено движение на хора е имиграция или миграция. Има със сигурност поток от юг на север, който не може да бъде спрян (като африканците и хората от Близкия изток които се отправят към Европа). Индийците са нахлули в Африка и Тихоокеанските острови, китайците са навсякъде, а японците присъстват с тяхната промишленост и икономически организации, въпреки че те не са се преместили физически в някакъв значим брой. Възможно ли е да се разграничи имиграцията от миграцията, когато цялата планета се превръща в територия на придвижващи се хора? Мисля, че е възможно: както вече казах, имиграцията може да се контролира политически, но подобно на природно явление, миграцията не може. Докато има имиграция, народите могат да се надяват да предотвратят увеличаването на имигрантите в гето, така че те да не се смесват с местните жители. При възникването на миграцията няма гета, а смесените бракове са неконтролируеми. Това, което Европа все още се опитва да види като имиграция е вместо това миграция. Третият свят чука на вратите ни, и ще дойде дори и да не сме съгласни. Проблемът вече не е да се реши (както политиците претендират) дали студентите в парижки университет могат да носят фередже или колко джамии трябва да се изградят в Рим. Проблемът е, че следващото хилядолетие (и тъй като не съм пророк, не мога да кажа, точно кога) Европа ще се превърне в мултикултурен континент – или “цветен” континент, ако предпочитате. Така ще бъде, независимо дали ви харесва или не.

Милано, 1997 г.

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Avatar

Умберто Еко

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *