PROVO Magazine

2+2=5 е вярно, колкото Красив = Контрапротестиращ

„Протестиращият човек е красив!“, възкликна писателят Георги Господинов, за да изрази онова особено чувство, което обзема всеки, отишъл на площада, за да поиска повече морал в политиката, край на задкулисните игрички и мафиотските сделки.

Всъщност той преобрази предишна своя популярна мисъл: „Четящият човек е красив“. Двете определения са неразривно свързани. Но това не беше разбрано от противниците на протеста и те започнаха да сипят обвинения. Критиците веднага видяха опит за разделение на нацията и сами започнаха гневно да отделят едните от другите – това бил протестът на богатите от юни, а не на бедните от февруари, на интелигентните, на красивите. А кой щял да потърси правата на истински онеправданите?… и т.н.

Господинов отговори на своите критици спокойно и мъдро, прати ги да почетат: “Добре е да се прави разлика между буквален и преносен смисъл. Не търсете раздяла в протеста там, където я няма. “Протестиращият човек е красив. И смислен” не изключва никого, нито означава, че “Красивият човек е протестиращ”. И не се отнася към лукса, лифтинга и пластичната хирургия. Не така елементарно, защото това тъкмо е изключващо мислене. Красивото е и етическа категория, не просто естетическа. Другото е Пеевски. Повече вж. у Бродски и Збигнев Херберт, “Силата на вкуса”. За силата на вкуса става дума. Ама все си мисля, че е ясно. ”

Освен да се обърнат към тези автори, критиците на протеста би трябвало да почетат и да вникнат в произведения от Оруел например.

Всъщност стана ясно, че някои от застъпниците на правителството или т. нар. „контрапротестиращи“ не са прочели нито една книга в живота си и дори се гордеят с това. („Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”, призна след срещата с премиера Пламен Орешарски в Министерски съвет Бисер Миланов – Петното“ 09.08.2013г.)

За тези хора ще остане непонятен плакатът от протеста, който гласи: 2+2=5, обяснявано от прасе с вратовръзка, символ на властта.

Във „Фермата на животните“ от Оруел демократично избраната свиня се оказва много по-голям тиранин от прогонения в името на общото благо човек. И това прасе засипва с лъжи обитателите на фермата, като всеки ден си противоречи, за да защити своите интереси. А в „1984“ хората са принуждавани да вярват в уравнението 2+2=5, без да имат право на други размишления. Ако всички вярват в лъжата, нима тя не става истина?…

Но за четящите, за протестиращите, за „красивите“ не е нужно да се обяснява. Те си обещават този път да не са толкова глупави и инертни, да виждат отвъд лъжливите обяснения, да настояват за отговорно и разумно управление.

Все пак за тези, които не искат да четат, мога да препоръчам филма „Земя на слепци“ (Land of the Blind, 2006), където добре е описан механизмът на диктатурите. Там се казва: „Ако от изборите наистина зависеше нещо, щяха да са забранени“ – горчива препратка към съмненията за прозрачното провеждане на почти всички избори у нас. А и по света. Но има и една още по-тревожна реплика: „Революцията изяжда децата си“. Дано този път да избегнем подобен обрат.

 

Татяна Чохаджиева е журналист и любител фотограф, повече за и от нея на http://tatyana-photography.blogspot.com/ както и на https://www.facebook.com/TatyanaPhotography

Facebook Comments

Автор и гост

Споделете публикацията:
Avatar

Provo Magazine

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *