Интервюто се публикува в оригиналния си вид, без редакция
Моля, представи се на читателите на ПРОВО
Здравейте, казвам се Фернандо дел Поцо и съм студент по обществени науки в училището за политика и социология в Сао Пауло, изучавам също и философия в месния университет.
Какво те мотивира да ни дадеш интервю?
Съгласих се на това интервю, защото действително не знам как международните медии отразяват събитията в Бразилия през последните месеци, а това е много специален момент в историята на моята страна. Не само специален, а от решаващо значение. Преди всичко дадох съгласието си, защото в демокрацията най-важното нещо е да бъдат изслушани всички мнения, а не само на една група хора или отделен човек. Гласовете на най-бедните хора имат същото значение, в повечето случаи дори, то е много по-важно от волята на богатите. Това представлява демокрацията. Означава, че властта и правителството са в ръцете на народа, и управляват за доброто на народа, като под “народ” се разбира абсолютно всички граждани. В този случай публичната проява или гласът, който идва от улицата, е един от основните елементи.
Каква е твоята роля в протестите?
Ролята ми тук, в моята страна, е на бунтовник. Винаги ще бъда рамо до рамо с организаторите и като съветник.
Каква беше ситуацията в Бразилия непосредствено преди протестите?
Преди да започнат протестите, Бразилия беше в сравнително спокоен политически период. Голяма част от политиците от лявата партия в страната, обвинени в корупция през 2005 г. бяха съдени и подведени под отговорност миналата година от нашия Върховен съд. В истинския смисъл на думата гореспоменатите никога не са служили на народа. Този факт е една от причините, поради които средната класа излезе на улиците. Икономиката не беше в лошо състояние, предвид факта, че последните години все имахме спад на фондовия пазар и ръст на долара спрямо нашата валута – вероятно единият от факторите, допринесли за увеличение на инфлацията в страната на приблизително 5,8% процента – нещо, което оказва пряко влияние на протестите, както ще се окаже в следствие.
Имаше ли искра, която да подпали огъня на протестите?
Всъщност искрата, която разпали протестите в Бразилия, беше увеличението на билетите за обществения транспорт с приблизително 0.10 американски долара. В момента споменаваната социална организация с напълно хоризонтална управленска структура на име Movimento Passe Livre (Движение за безплатен обществен транспорт) призова хората на улицата. Нужно е да се подчертае, че до този момент претенцията е само за транспорта, но търпи развитие докато отговарям на въпроса.
Какви са реалните цифри и факти около протестите в Бразилия ?
Досега 59 бразилски града намалиха цените на билетите за обществен транспорт. Това съответства приблизително на една четвърт от населението, пряко привилегировани от намалението. Въпреки това протестите, които изкараха повече от милион бразилци по улиците, продължават, макар и в по-малък мащаб.
Как ги отразяват медиите? Адекватни ли са репортажите на случващото се ?
При първите четири протеста медиите бяха масово срещу нас, твърдейки, че протестиращите са вандали и скитници и подкрепяха действията на военната полиция, която беше твърде агресивна срещу населението. В четвъртия протест от полицейската бруталност пострадаха много журналисти и това накара бразилските медии да минат на страната на протестиращите. Това обединение позволи на Движението за безплатен обществен транспорт да постигне успех, въпреки че доведе по огромен политически разрив, който ние, бразилците, не сме в състояние да проумеем. След четвъртия протест и подкрепата на медиите, средната класа бразилци масово излязоха на улиците. Протестите станаха впечатляващо многолюдни. В Сао Пауло, например, увеличението между четвъртия и петия протест беше на 400 %.
Каква е ролята на социалните мрежи в протеста?
Това беше от решаващо значение, особено като се има предвид, че всичко стартира от фейсбук.
Какво стои от двете страни на разделителните линии на протестите в Бразилия?
Протестите преживяха сериозно разцепление. В началото “Movimento Passe Livre” (Движение за безплатен обществен траспорт) призова хората да излязат на улиците след повишаване цените на билетите. Те бяха подкрепени от левите в страната, затова в първите четири протеста преобладаваха знамена и постери на левите партии. Те са същите, които се бориха мъжки срещу силното държавно потисничество, упражнявано от ръката на властта – полицията. Въпреки това агресивността на вируса се обърна срещу него, когато насилието от страна на полицията стана толкова голямо, че медиите вече не можеха да се противопоставят на протестите и се наложи да променят позицията си, предвид присъединяването на средната класа към протестите.
Има ли разделение между протестиращите в Бразилия?
Налице е разрив. След присъединяването на средната класа и десният сектор излезе на улицата. В началото дори имаше пряка конфронтация между протестиращи комунисти и либерали, но главно сред екстремни групи от анархисти и фашисти.
Всичко стана много бързо и на мястото на червените знамена застана националният флаг, развят от хората от средната класа, заедно със специално създадени плакати и банери насърчаващи някои от нашите права, които днес се представляват от опозицията. По време на петия протест Movimento Passe Livre (ДБОТ) успя да задържи ръководните юзди на протеста, който се получи многочислен и красив. В този момент фокуса на международните медии върху нас, подкрепата на по-големите местни медии и обществената задруга, принуди губернатора на Сао Пауло да се въздържи от употребата на Военна полиция. Чак в шестия протест, точно преди намалението на ставките в Сао Пауло (винаги се позовавам на този град, заради огромното му значение в нашата страна, както и за това, че е градът, в който мога да следя всичко отблизо) ръководството бе изгубено, и пълната концентрация се разсея в много големи протести в абсолютно всички градове из страната. Важен факт от гледна точка на обективността, е унищожаването на витражите на кметството, пожарът във военния полицейски участък, както и подпалването на телевизионна кола през тази нощ.
Каква е историята с купата на конфедерацията и инвестициите за световното по футбол в Бразилия?
Историята с първенството в Бразилия е много проста – милиарди долари се изразходват за стадиони, а не в сферите на обществения интерес към подобряване на здравеопазването, образованието или дори транспорта. Налице е, буквално, национална катастрофа, особено в сферите на здравеопазването и образованието. В допълнение към това, в страната все още има случаи на злоупотреба с публични средства и подкупи при подготовката за домакинството ни на световното по футбол.
Звучи нереално бразилците да не искат да домакинстват Световното първенство по футбол?
Всъщност бразилците не са против да бъдат домакини на световната купа, но поставят под въпрос необходимостта от него, на фона на ежедневните проблеми, с които се сблъскват. Световното в нашата страна ще бъде направено за чужденците и богаташите, най-много за средната класа, не за обикновените граждани.
Какво мислят протестиращите за Дилма Русев?
Върху плещите на нашия президент лежат почти нерешими проблеми. След присъединяването на медиите, средната класа и десните сектори, протестът стана краен опонент на правителството. Дори поиска импийчмънт на президента или военна намеса в управлението.
Какви са ролята и позицията на Дилма спрямо протестите?
В отговор на разнородните гласове от улицата, президентът предложи плебисцит за формиране на Велико народно събрание, но Сената се изправи срещу него и предложи референдум. (в някои страни съществува разлика в разбирането за плебисцит и референдум – б.ред.) Посоките, в които поема местната политика, все още са загадка, но доверието в Дилма Русев спада с всеки изминал ден. По този начин протестите, които все още не са отшумели, са почти напълно в опозиция на президента и управляващата партия.
Разкажи ни за корупцията в Бразилия?
Голяма част от спада в популярността й дойде със случаите на корупция в политиката на страната с участието на лявата партия, която ни управлява днес. Затова лозунгът срещу корупцията в протестите е манифест на средната класа за правата в страната. Това се случва не без основание, тъй като вече имаме членове на коалиционното правителство осъдени преди година от Върховния съд. Корупцията не е само в публичния сектор, в случая със Световното първенство по футбол, например, се простира и до частни лица в сферата на строителството.
Има ли монополи в Бразилия?
Да, има и това създава големи проблеми и корупция. Точно монополът в транспортния сектор е една от причините за избухване на протестите. По-точно увеличението в цените на билетите.
Информиран ли си какво се случва в България и Турция? Показват ли го по новините в Бразилия?
Дори не знаех, че наскоро са се случили важни политически събития в красивата ви страна. Нашите медии споменават нещо за Турция, но нито дума за това, което се случва в България.
Каква е правителствената политика по въпроса за културното развитие на Бразилия? Има ли подходяща среда за артистите в страната?
Има стимул за поп културата на страната ни, има още място за артисти да я развият, но е малко. Казах “Да, има”, но това не е достатъчно. Освен това, в Бразилия нещото, в което не се инвестира е стойностната култура, великото класическо изкуство. Така че това, което имаме тук, е леко развитие на местната популярна култура.
Какво е за теб свободата?
Не съм сигурен, че разбирам истинското значение на думата „свобода”. Не знам дали то включва чиста реализация на индивидуалната воля. Също така не знам дали дискредитирането на волята в името на социума може да го донесе. Въпреки това знам, че свободата на човека расте обратно пропорционално на силата на държавата.
Твоето послание към читателите на ПРОВО?
Подкрепям с цялото си сърце моите български приятели в борбата срещу всички видове политическа гнет, която се противопоставя на волята на народа.
http://literaturensviat.com/?p=82293