PROVO Magazine

Степан Поляков: Че Гевара е амбулантна търговия и мит

Куба през 2015 г. какво не знаем за тази държава, какво премълчават българските медии?

Българските медии са заели изключително, смайващо, угодническо поведение спрямо кубинското посолство. Телевизиите правят сладникави интервюта с леличката, настанена там, наречена посланичка. Никога, ама нито един път, нито една журналистка не си позволи да попита нещо за политическите затворници в страната й, ей така покрай сладникавите комплименти за Йорданка Христова, или за това как се е запознала с българския си мъж. Тази история вече наистина наизуст я знаем, с всичките й вариации. Между другото, радвам се, че предишния посланик Росадо го изритаха оттам заради мен. Той допусна непростимия за правителството му грях да излезе книга, която разказва истината за революцията им. И ми беше издал журналистическа виза. Между другото българските журналисти ходят с туристически визи и после се появяват репортажи за салса и плажове, чийто жанр обаче е жанрът „туристическа брошура”. И пак да се попитам – защо почти всички спестяват истината за ужасяващия глад, милиционерски репресии и средновековна неграмотност, които царят там. Само не ми казвайте, че имат страхотно и безплатно образование – да, ако искате да завършите като магистър по песнички, възхваляващи Че – такова е! Та, нямам обяснение.

Изкривена ли е представата в страната ни за Куба, защо за повечето хора тя е само пури и музиката на Буена Виста?

Това е част от проблемите с медиите ни. Същото се отнася и за по-заможните интелектуалци, които ходят там. След като се върнат, те предпочитат да запалят пура, да си сипят чаша 12-годишен ром и да разказват пред очарованите си гости тропически сънища. Вместо да разкажат поне на българите каква е истината. Но не искат да рискуват следващото си ходене там. Защото пък Острова наистина е прекрасен, сам по себе, а – и ако си с две хиляди долара в джоба.

Би ли нарекъл Фидел Кастро последният голям диктатор? Каква ще бъде според теб съдбата на държавата след неговата смърт? Докога ще властва династията Кастро?

Според мен той се е заинатил да ни надживее всички. И е добър в това, дяволите го взели! Брат му е същото инатливо старче. Но! Те всъщност са едни хора, родени през 1926-а и 1928-а. Да речем, ще управляват още колко – 5 години. Тогава ще са на около 95. Всъщност да им пожелаем здраве, та да видим 100 годишни диктатори. Но извън мрачната шега върху гърба на кубинския народ, нека се замислим. След тях всичко ще си дойде на мястото. Куба ще се върне там, където е била преди тях. В света на стоково-пазарните отношения. Ще си отидат ладите, зиловете, петилетките, опашките за гориво и хляб… И тогава какво – просто едни хора 60 години са живели и умирали съвършено напразно. Тъжно точно като след нашия комунизъм, но малко по-дълго. Страхувам се за тях. Не само че са съвършено неподготвени за новия живот, който неизбежно ги очаква /ние все пак живеехме в Европа/. Те дори интернет нямат, компютри – също. За тях частен бизнес е братът продава сестрата на улицата, а баща им ги кара с ладата до адреса.  В Хавана /огромен град/ почти няма нови постройки. А отсреща в Маями чакат милион и половина гневни, много гневни, кубинци, за да си върнат имотите. В които сега са настанени по пет-десет семейства в къща. Ще бъде страшно. И за какво? За какво бе, мамка му!

Правителствата на САЩ и Куба обявиха в началото на декември, че ще възстановят дипломатическите си отношения, които са прекъснати от 1961 г. Кубинските власти пуснаха на свобода голям брой политически затворници. Това значи ли някакво затопляне или е политически ход целящ друго? Ще се американизира ли постепенно Куба?

А какво друго? Тези хора обичат да са келнери, крупиета, компаньонки, музиканти. Но това са все професии, които повече отговарят на американския лайф-стайл, нали така? А комунистите им бяха казали – вие ще сте шлосери, кранисти, изобщо първенци в трудовото съревнование. Е, видяхме докъде стигнаха в това съревнование. Куба винаги е била американизирана, но в съчетание с карибския начин на живот, придава онзи неописуем чар, който дори майстор като Хемингуей дълго не знаеше как точно да разкаже. Е, до „Старецът и морето”.

Има ли вероятност някога Куба да стане демократична държава, какво трябва да се случи за да стане това реалност?

В тропиците демокрацията е условно понятие. А католицизъм, примесен с вуду /в случая сантерия/, дава различни ароматни плодове. При всички случаи обаче ще е нещо по-добро от сегашната ситуация. Но, пълно е с топли държави, в които няма нищо весело.

Че Гевара ръководи разправата с 6 годишното антикомунистическо въстание в Куба. До началото на 70-те години на миналия век в  страната са разстреляни над 14 000 души. Човекът, който нарежда екзекуциите и поема отговорността пред ООН за това, е самият Че Гевара. Какви са митовете около личността му? Масов убиец или революционер е той?

„Не стреляйте! Аз съм Че Гевара! Жив ви трябвам!“, това са думите на Гевара преди да се предаде в ръцете на не особено опитната боливийска армия. Това са думите, с които той трябва да бъде запомнен. Толкова. Другото е амбулантна търговия и мит! Че Гевара е страхливец и подмазвач, но при убийствата на невинни хора това обикновено е свързано. А последният въпрос е оскърбление за всеки нормален човек. И трябва да спрем да го задаваме, моля!

Зaщо по света все още шества някаква романтична представа за Че Гевара, че е революционер с благородна кауза? Кой има полза от това?

Тези, които произвеждат тениски, пепелници и ключодържатели. Но също и онези, които все още не са отишли да хвърлят сто бомби върху Ислямска държава и да приключат със случая. А вместо това гледаме „Игра на дронове” (“Game of Drones”). Нали така?

Бизнесът с лика на Че Гевара продължава да носи милиони долари годишно? Липсват ли новите идоли за младите, които да го изместят от тениските? Съществува ли дефицит на истински бунтари и революционери в днешно време?

Не само младите, има и възрастни, които се прекланят пред Че. А, както знаем, от стария глупак, по-голям глупак няма. Така че, да видим сегашните млади, като остареят, какво ще мислят. Това е по-интересно. А, колкото до дефицита – да, пълно е с лигльовци и психопати. Горките съвременни жени.

Какви паралели би направил между Куба и Северна Корея?

Те са различен тип комунистически режими. Както има кон на Пржевалски, товарен кон, арабски кон… Но все е кон, в случая коМ. В Северна Корея е нечовешко, там е Адът. В Куба все пак, сред танци и палми – оцелява се.

Какво се случи с лявата идея, след като историята показа, че тя най-често се изражда в тоталитарни режими? Има ли бъдеше и приложимост подобна идея в съвременния свят?

Лявото и дясното отдавна се смесиха. Става нетърпимо дори. Моите десни приятели в някои отношения в момента са по-либерални от закоравели комунисти. Те са и най-опасни в момента. Но всичко зависи от това ще я бъде ли Добрата стара Европа. Защото Баба ни не е добре. Никак.

Степан Поляков е писател, журналист, филмов продуцент и режисьор. Автор е на 8 книги, сред които „Царят на късия разказ”, „Viva la revolucion – Куба 50 години тръстика, пури, смърт”, „Приказки от Гвинейския залив”, „Нежна революция Ltd.”, „Етиопия – краят на последния бог”. Автор и продуцент е на над 50 документални филма, снимани из цял свят. Режисьор е на най-гледания  филм за столицата ни „Sofia the History of Europe”.

Работил е за някои от най-влиятелните медии у нас. Заради книгата му „Viva la revolucion – Куба 50 години тръстика, пури, смърт”, която излиза през 2003-а, кубинското посолство отзовава посланика си у нас тогава Хосе Росадо Амадор. При своите пътувания из Куба Поляков прави редица интервюта с дисиденти и политически затворници, бивши командири от революционните колони на Кастро, низвергнати по-късно от диктатора, предпоследното интервю в живота на капитан Грегорио Фуентес – прототипа на Стареца от „Стареца и морето” на Хемингуей. Сега е творчески директор на международната телевизия DANUBE TV.

Статията на Степан Поляков: „Че Гевара – едно революционно зомби“:

http://documentarybg.com/content/cuba-che

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Владислав Христов с гост Степан Поляков

Владислав Христов с гост Степан Поляков

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Член е на международна организация „The Haiku Foundation“. През 2010 и 2012 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Вижте публикациите на този автор

4 comments on “Степан Поляков: Че Гевара е амбулантна търговия и мит

  1. Затвора в Гуантанамо където се държат политическите затворници. Затворени там без обвинения, не е под юрисдикцията на кубинското правителство, че посланничката да отговаря за него 😉

  2. Цитат :
    ————————
    Всъщност да им пожелаем здраве, та да видим 100 годишни диктатори. Но извън мрачната шега върху гърба на кубинския народ, нека се замислим. След тях всичко ще си дойде на мястото. Куба ще се върне там, където е била преди тях.
    ————————

    То бива да си тъп, тъп та вдлъбнат. Къде ще се върне Куба при

    Фулхенсио Батиста

  3. Всички знаем за кремълските тролове, Весо ти си нов вид трол – кубински, или май от една и съща централа ви плащат 🙂

  4. то бива да си тъп, та вдлъбнат! – червеният трол весо си е направил перфектна автохарактеристика, което показвва, че и глупакът понякога има просветление!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *