Облича униформата. Поставя шлема на главата си. Качва се на самолета и след секунди ще полети в небето с една-единствена мисия – да брани родината. Това е Поли Петкова. Миналата година тя постъпи в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Мечтае да стане летец-пилот. Продължително се подготвя за кандидат-студентските изпити, като в една от физическите дисциплини дори поставя рекорд. Момичетата като нея не са много. Факт е, че дори почти няма жени, които доброволно биха се включили в подготовка за военни действия, но историята познава и не малко случаи, в които именно жените се превръщат в главни действащи лица във войната. И тук не говорим за хубавата Елена, която погубва Троя, а за жените като бойци.
Войната винаги е била предимно мъжка дейност. Навсякъде мъжете са били личният състав на воюващите сили или армиите. Войнските ценности, поставящи ударение върху приключенията, смелостта и “esprit de corps” (чувството за принадлежност към хора, различни от семейството, за преследване на общи цели) винаги са били свързани повече с мъжете, отколкото с жените. И все пак представителките на нежния пол понякога са се сражавали по време на война, а и когато не са участвали пряко във военните действия, често са подкрепяли военни цели. Въпреки че огромното мнозинство от военачалници са били мъже, съществуват исторически случаи, когато жени са предвождали войниците на бойното поле. Два от най-известните примери са Бодис, британската воюваща кралица, и Жана д‘Арк, предвождала френските сили срещу английските през XV век.
„Девицата от Орлеан“ не само превръща армията си в една огромна воюваща единица, тя вдъхновява със своята смелост и самоотверженост. Дори, когато е ранена от множество английски стрели, тя продължава да води битката, въпреки болката. По-късно тя постига нова победа като принуждава англичаните да бягат от страх, което й донася огромен успех. След военните действия тя не само си печели място до новия крал, но и е посветена в рицарство заедно с цялото й семейство. И все пак нейната история завършва пагубно след като тя е продадена на англичаните, захвърлена в тъмница и изгорена на кладата. Жана д’Арк е жена, чиито идеи са дошли прекалено рано. В исторята остават само вдъхновяващят й хъс да бъде част от войната и изключителната женска ярост, с която се хвърля в битка. През Втората световна война, САЩ издава марки с лика на Жана. И до ден днеше тя все още е тема в книги, филми, музика и статуи.
Същото може да се каже и за друга жена, чийто живот несъмнено е преплетен изцяло с войната. Жени-монарси като кралица Елизабет I Английска са поемали върховното командване на въоръжените сили на страната си и не са се колебаели да зъстъпват милитаристичните си ценности. Сравнено с Жана д’Арк, Елизабет I е от другата страна на монетата. Не само в английската, но и в световната история тя оставя блестящ пример за военен водач. По нейно време Англия изживява своя златен век, превръща се във водеща световна сила и многократно разширява земите си. Изглежда не само мъжете са родени да бъдат пълководци, нали?
Израелските жени-войници участват в бойни единици, а по време на Втората световна война съветските жени редовно са участвали в бойните действия. Около 8% от военно активния личен състав през 1943 г., времето на върховната мощ на съветските въоръжени сили по време на войната, са били жени. Един съветски бомбардировач, Надя Попова, описва военния си опит по начин, силно наподобяващ безчетните мъжки описания на войната. – „Убих много хора, но останах жива…Войната изисква способността да се убива заедно с други умения. Но не мисля, че убиването и жестокостта са едно и също. Мисля, че рисковете, които поемахме и жертвите, които правехме един за друг ни правеха по-добри, а не по-жестоки“.
Днес жените образуват по-голям процент от въоръжените сили в повечето западни страни, отколкото когато и да било. Съединените щати имат най-високия относителен дял на женски военен персонал – 10%. Между по-военнолюбивите има силен натиск да се премахнат ограниченията, които не им позволяват да служат в бойни единици. Съгласно анкетите, мнозинството от жените в американските въоръжени сили силно подкрепят подобен ход. Заслужава да се отбележи, че множество съвременни терористични групи включват активни членове жени, чиито роли не се различават от тези на мъжете.
Да вземем например жените в редиците на Ислямска държава. Те също стрелят и убиват. Приветстват публичните екзекуции, извършвани от групировката. Джихадистките са 10% от бойците на ИД и са на средна възраст между 16 и 24 години. Някой от тях са начело на женски бригади. Част от задълженията им са да надзирават бордеи с жени-роби. Някои от жените се повишават във висши кадри на групировката. Бригадата Хансаа има за задача освен да се грижи за бордея и да играе ролята на нравствена полиция на ИД. Жените от този отряд са известни с жестокостта си. Говори се, че измъчвали със средновековни уреди за мъчения жени, чието ислямско було не било достатъчно плътно или ръцете им не били покрити с ръкавици.
Всички те обаче се страхуват от други жени-бойци. Това са „ангелите на смъртта“ или жените от кюрдската армия. Почти половината от редиците на кюрдските бойци пешмерга са представителки на нежния пол – факт, който скандализира фанатиците. Несрин Абдула, командир на кюрдски отряд пешмерги, казва: “Жените са участвали в много революции в човешката история. Това се случва дори в Арабския свят. Но продължава да има хора, които не подкрепят това. А една революция не може да бъде успешна, ако в нея участва само половината общество. Ние сме най-силната брънка, преживели сме много ужасяващи неща. Постигнали сме и много успехи. Дали сме и много жертви, но сме освободили повече от 30 хиляди квадратни километра сирийска територия”.
Истината е, че на жените войната също никак не им е чужда. Тя не е нещо, заложено в мъжкото начало. Войната е породена от цялото общество и въвлича в себе си всички. Тя е като черна дупка, която ни засмуква. Същото е направила с младата жена в началото на нашия разказ – Поли. Поли едва ли не се бои от войната, но всеки ден навлиза в нейната същност. Едва ли иска да убива или да пуска бомби от своя самолет, но би го направила за родината. Тя е жена, но това не й пречи да е боец. Има много други жени като нея и ще продължава да ги има, а докато ги има войната ще продължава да бъде и с лице на жена.
