През 1907 г. в Париж се провежда грандиозна изложба за постиженията на колониалната икономика. Като експонати били доведени и изложени в зоопарка негри, папуаси, пигмеи и бушмени. В тази епоха затварянето на представители на “примитивните народи” в зоологическите градини билo обичайна практика в Европа. Зоопаркът с чернокожите в Париж е посетен от 1 милион зрители. Френското правителство докарва от Африка 300 негри и ги затваря в обстановка, наподобяваща родните им домове. От тях за една година от заболявания и студ са починали 27 души. Френските ученици имали специални научни посещения в зоопарка, за да се уверят с очите си в различията на расите. Учените експериментирали върху аклиматизацията на черните и капацитета им да привикнат към северния климат. За да се избегнат спекулации, френското правителство дебело подчертавало, че чернокожите са добре нахранени и към тях се отнасят с необходимото уважение. Зоологическите градини с чернокожите изчезват едва в началото на 1930 г. и причина за това е пробуждането на хуманизмa в белите страни. Друга по-достоверна причина е започването на икономическата криза, довела до Великата депресия. Хората останали без пари и спрели да посещават човешките зверилници. Последни изчезват изложенията в най-богатите по това време страни – Швейцария и Швеция. Бумерангът на историята може понякога да се бави, но винаги се връща. 109 г. след грандиозната изложба за постиженията на колониалната икономика, един наследник на затворените експонати почерни цяла Франция. 31-годишният тунизиец Мохамед Бухлел се вряза с камион в гражданите, събрали се да празнуват националния празник на страната. При кървавото меле в град Ница загинаха 84 души, а стотици бяха ранени. Какви са били точните причини за извършеното, разследващите все още не могат да кажат. И да разберат, всичко вече е свършило, за една нощ празничните камбани се превърнаха в траурни. Камбани, които дълго ще отекват в ушите на цяла Европа. Днес парижката зоологическа градина, където са държали негрите, е в развалини. Сградите са унищожени и районът е обрасъл с гора. Неотдавна кметството на града реши да отпусне 6.5 милиона евро за неговото възстановяване като парк. Дали тези средства са достатъчни за измиването на мръсната съвест на „цивилизования човек”, едва ли. Достатъчно му е да проумее, че всеки бумеранг рано или късно се озовава при този, който го е хвърлил.
Бумерангът на историята
- От Владислав Христов
- 07/22/2016
- 1
- 340 Views
Владислав Христов
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Член е на международна организация „The Haiku Foundation“. През 2010 и 2012 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.
Друго от този автор
-
08/08/2024
Палми Ранчев: Разполагаме с талантливо поколение боксьори
-
01/24/2022
Утопии, дистопии и реалност
-
10/15/2021
Ваксините – между надеждата и страха
Интересна статия.