Светла Николова е председател на Сдружение “АГРОЛИНК”. От 1999 г. досега е ръководила и участвала в над 40 проекта в областта на биологичното земеделие, анти-ГМО, устойчивото развитие и опазване на околната среда. Член на Комисията по биологично земеделие, била е два мандата член на борда на Европейската група на IFOAM със седалище в Брюксел. Светла Николова е доктор на науките в областта на природните полимери, с над 20 години стаж като научен работник и преподавател в ХТМУ, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН и Аграрния университет – Пловдив. Автор на 6 авторски свидетелства и многобройни научни и популярни статии у нас и в чужбина. Биоградинар, обича да работи с деца в биоградинки.
Как се развива секторът биоземеделие в България?
Търговията на биопродукцията у нас все още е млада и незряла. Като производство, секторът има растеж. Проблемът е, че не е насочен за българския пазар. Все още няма достатъчно капацитет да се произвеждат преработени продукти, или поне опаковани. Производителите страдат и от липса на добра организация за реализация на продукцията.
Кои са най-големите проблеми пред българските биоземеделци?
Бих изброила четири проблема:
1. Липсата на сътрудничество с българските търговци. От една страна магазините твърдят, че са отворени към българските производители, а от друга се оплакват, че доставките не са редовни и производството е сезонно.
2. Липсата на достатъчно познания на земеделските производители как да произвеждат био. Просто производителите в България нямат достатъчна култура за биоземеделието. Наскоро попитах един производител с овощна градина защо не произвежда „био“ и той ми отговори така: „Ти виждала ли си биоябълки? Те са малки, сбръчкани и червиви“. Явно този човек въобще не е в час. Тази седмица бяхме с децата от www.biogradinka.agrolink.org при Димитър Стоянов от Бачково и той ми даде биоябълки – големи, лъскави и здрави. И освен това и много сладки, с аромат и витамин С.
3. Производителите с биосертификат спазват стандартите, но използват препарати, които са разрешени в биоземеделието, но правят продукцията много скъпа. Има огромен дефицит на знания как се произвеждат биопродукти, спазвайки принципите на биологичното производство. Според тези принципи препаратите за растителна защита например са на последно място в борбата с болести и неприятели. Преди тях са такива средства като избор на сортове, торене с компост, сеитбообръщение и други практики на добрия земеделец. Биоземеделието не разчита на химикали, които решават проблеми като болести и неприятели. То изисква дълбоки познания за земята, свойствата на растенията, взаимодействието им с всички живи и неживи организми. Много хора определят биоземеделието като „земеделие без химия“. Аз бих казала, че това е „Земеделие с природата – биоразнообразието, ландшафта, водата, почвата, екосистемата“. Ако човек умее да ги включи всички заедно, то продуктите няма да са скъпи.
4. Напоследък се появиха доста групи за директна връзка между производители и потребители. Там в един калабалък са както биопродукти, така и всякакви „екологично чисти, натурални“ и т.н. Например наскоро ми предложиха картофи, които не са торени. Без дори да познавам производителя познах и проверката потвърди, че картофите са пръскани с химически средства срещу колорадски бръмбар. В тези групи за директи доставки се говори против биомагазините и рекламират домашното и малко производство като по-добрата алтернатива. Това обаче съвсем не означава, че малкото производство е без химикали и в синхрон с опазването на околната среда. Понякога може да е с повече химикали от това в супермаркета. Липсва достатъчно доверие към биопродуктите. Вина за това имат и някои от самите биомагазини, които само предлагат биопродукти, но без познания и разбиране.
Има ли търсене на биопродукция у нас?
Търсене има, но магазините не са точните места, защото не предлагат продукцията по най-добрия начин. Биомагазините трябва да са по-различни от останалите магазини като разбиране и познаване на целия път на един биопродукт – от полето до рафта. За съжаление единици са българските магазини, които продават с отношение и вътрешна нагласа. Потребителите нямат достатъчно доверие в българските биомагазини и българските биопроизводители, защото те от своя страна не правят достатъчно за да създадат това доверие.
Лесно ли успяват да си намерят пазар производителите на био храни у нас?
За някои култури е много лесно, но за други продукти е празна ниша. Например плодове и зеленчуци. Огромен проблем е, че зеленчукопроизводителите не произвеждат на достъпни цени за потребителите и причина за това отново е незнанието. Производителите използват биологични препарати, което е последният етап за решаване на проблеми като болести и неприятели. Вместо това, те могат да организират стопанството така, че средства като сеитбообръщение, компости и други средства, да направят системата самоподдържаща се и с достатъчно количество добиви. Производителите използват биопрепарати, които са разрешени, но оскъпяват производството. Отново всичко опира до познанието как да се направи достъпно биопроизводството.
По отношение на цените, конкурентни ли сме на останалите държави?
В Европа местното биопроизводство е с до 20% по-скъпо от конвенционалното. А у нас заради липсата на ефективна организация, цените са от два до три пъти по-високи. Все още липсват познания за маркетинг и продажби на всички нива.
Каква е причината големите български производители да изнасят по-голямата част от биопродукцията?
Причината е, че навън те намират по-добър пазар. Много по-лесно е да изнасяш на едро, отколкото да се опитваш да продаваш в малко и много на брой магазини. Проблемът е, че у нас няма търговци на едро, които да изкупят продукцията и след това магазините да купуват оттам. Един производител трябва да търси много на брой магазини, а те нямат достатъчно добро сътрудничество с производителите и не се договарят за количества. Производителят не знае колко да произвежда, кога да произвежда. Всичко все още е в етап на създаване на тази система.
Какво щяхте да направите ако бяхте Министър на земеделието?
В Италия въпреки политическите проблеми и честата смяна на правителства има една линия, която не се променя, който и да е на власт: Италия произвежда качествена храна и биопроизводството е развито на много високо ниво, включително и с подкрепата на държавата. В Австрия политиката е: „Ние сме малка страна, затова трябва да произвеждаме за пазара на качествени стоки. Трябва да запазим традициите в селското стопанство на традиционни австрийски стоки с високо качество. В съвременния свят, това са биопродуктите. В България няма традиции в земеделието. Връзката със земята е скъсана. Но по площ сме толкова, колкото и Австрия.
Какви решения предлагате?
Сдружение АГРОЛИНК (www.agrolink.org) в момента работи с деца и изгражда биоградина като модел, както за ученици, така и за потребители, производители, преподаватели. Ние работим с доброволци, фирми, училища, неправителствени организации. Тази година издадохме първата книжка за деца за биоградинарство „С децата в биоградинката“. Имаме и филм, който може да се види в сайта www.biogradinka.agrolink.org. Предстои и премиерата на първия в България учебен филм за биоземеделие.
Как се създава доверие у биопродуктите?
Това е бавен процес, но информацията, преките срещи с потребители, честното отношение са в основата. Блогът на сайта www.armina-bg.com e един от малкото, който представя не само биокозметика, но и материали с какво биокозметиката е по-добра от конвенционалната. Какви са ползите за потребителите и какво стои отвъд сертификацията за биопродукт.
