В интернет е трудно, а без интернет – още по-трудно.
(Неизвестен съвременен анонимен никнейм)
Понякога чета съвременни поети, които са твърде рекламирани, и недоумявам. Това ли е предназначението на литературата? Да задоволява съчинителски амбиции, да се трупат заглавия, които будят конфузни усещания? Боя се, че примерите могат да са твърде много, но ще спомена сравняването на бялата кожа гладка с … орехова ядка. Но ако римата „гладка-ядка” е „апетитна” и при рециталите си авторът Г. Константинов я натъртва с особено упоение, аз ще попитам възможно ли е по-голямо несъответствие, след като ореховата ядка е образец за неравност и винаги е кафява?
Разбира се, от екрана на телевизора ни заливат далеч по-скандални имитации. Като с комичното се приравняват пъченето на неприлично затлъстелите актьори, преправянето им на похотливи махленки, грубото гримасничене, непристойните намеци.
Парадоксът е, че няма кой да бие тревога, няма цензура срещу безвкусицата, а свирепства отрицателната селекция.
В политиката тази проверка се осигурява чрез свободните избори, които пресичат желанието на веднъж добралите се до властта хора да продължават пребиваването си в нея. А има и задължителна мандатност за възлови постове.
В бизнеса проверката е най-категорична заради финансовите измерения, дадени са правила срещу монополното положение и картелните споразумения. Задължителни са публичните процедури, следи се за конфликти на интереси. Не че предписанията винаги се спазват, но нарушенията са под наблюдението на неправителствени организации, на независими медии.
Уви, в сферата на литературата, културата, изкуството нещата са оставени на „откуп” на изключително затворени и недиалогични вътрешни кръгове. Няма регламентация за проветривост и сменяемост на експертите. А даже преди демократичните промени имаше норма материалите, които се поместват в даден печатен орган да не са само на редакторите. Повече от половината статии трябваше да са възложени на външни автори. Ползваха се таблици за хоноруването на различните жанрове, като се гарантираше долната граница.
После тези таблици бяха обявени за излишни и се отприщи възможността авторският труд да не бъде хоноруван. Това гарантира своеобразния геноцид на самостоятелно мислещите автори. Искаш да си видиш името на хартия – може, но без възнаграждение. Щом не те владее графоманската страст, замълчаваш и оставаш анонимен.
Разпределянето на възнаграждения за участниците в културния живот тръгна през одобряването на „проекти”. Те пък са само за посветени. Сесиите се обявяват потайно, одобряването се гарантира чрез лобистки похвати, а за застъпничеството се полага компенсация. Нищо по-лесно: на следващата сесия оценяваният ще се окаже оценяващ. Само че по този начин обсадното положение затваря омагьосан кръг.
Спомням си за мое неуспешно кандидатстване в програма „Мобилност” на Министерство на културата. Бях поканен в Могильовския университет за четения по проблеми на културата на Древна Елада, но сред одобрените „проекти” бе пътуването на колега-театровед до Модена, Италия за „осъществяване на контакти”. Помолих в блога си, ако някой е разбрал какъв е бил резултатът, да съобщи на всеослушание, за да разберем, че парите ни не са отишли напразно. Всуе, а за себе си ще кажа, че петте ми лекции протекоха с голям успех. В очакване на декемврийските Поспеловски четения в МГУ „Ломоносов” през миналата година отново посетих Могильов с нови шест лекции пред предишните си слушатели и новите студенти от първи курс на филологическия факултет…
Какво щастие е, че настъпи епохата на Интернет! Сега текстовете ми се поместват в престижни сайтове като се почне от Торонто, мине се през Калининград, Санкт-Петербург, Москва, Уфа, та чак до Якутск. Инак новите прочити за Едип тиранина и Антигона, за катарзиса на Аристотел, тоталитаризма на Русо, вложеният от Сервантес смисъл в Дон Кихот и много други разработки биха потънали в нашенската си ентропия.
Затуй си струва да пожелаем на новото списание, което ще излиза в електронен вариант:
На добър час и нека PROVO да бъде гарант за ОБРАТНАТА ВРЪЗКА в толкова деликатната, но податлива на задкулисни въздействия сфера на духовността…