Дарин Тенев е главен асистент по теория на литературата в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил е българска филология и японистика. Специализирал е в Киото и Токио. Сред преводите му от японски са стихосбирката “Пътуване” на Таникава Шунтаро и романът на Дадзай Осаму “Провалът на човека”.
Кога започна да се интересуваш по-сериозно от Япония?
– През 2002 г. завърших бакалавърската си степен. Последва една година специализация в Киото, след което завърших магистратура Литературознание. После отидох отново в Токио, този път за две години. Занимавах се основно с японска литература и по-конкретно с японска модернистична поезия от началото на XX век. Като период това би отговаряло на Пейо Яворов; Гео Милев; Атанас Далчев; Елисавета Багряна… периода от началото на XX век до към трийсетте години. Интересите ми са свързани и с японската философия и мисъл, отново с акцент началото на XX век до наши дни.
Разкажи ни за японската поезия?
– Двете най-известни форми на японската поезия са хайку и waka (на български е прието „вака”), които са 5-7-5 срички и 5-7-5-7-7. Вака е много древно, датира от около VII век. Малко по-късно се появява и хайку. Поезията такава, каквато ние
я познаваме, дългите поеми, по друг начин сложни, се появяват по-късно в Япония и се променят рязко в началото на миналия век. Мисля, че асоциацията, която някои правят на Япония с хайку, може да работи в определени моменти, но определено е едностранчива. В никакъв случай не бива да бъде налагана като литературна нагласа, защото не можем да оприличим Япония само на кратки 17-срични форми. Японският опит в писането на есета е изключителен, можеш да бъдеш колкото си искаш разпилян, разнопосочен, да пишеш за най-разнообразни неща. Преди време попаднах на „Записки под възглавката” – кратки размисли на Сей Шонагон от X век. Много интересни наблюдения, които прерастват в размисъл за нещата от живота.
Имат ли допирни точки японската и българската поезия?
– 20-те години на миналия век в България има и поезия, която много си прилича с японската. В японската поезия има няколко имена, които наподобяват творчеството на Далчев. Обръщат внимание на изличаването на субекта. Сещам се за
„Повест”
Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата
Стопанинът замина за Америка.
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Т.е. хем съм тук – хем ме няма. Подобен тип отсъствие или изличаване на субекта има и в японската поезия. Това е своебразен отговор вследствие на модернизацията, която идва от Европа и им налага понятия като „субективност”, които по принцип не са много характерни за Япония.
Как се променя във времето японската култура?
– Културата на японците се променя много през втората половина на XIX и през XX век. След Втората световна война, когато Япония губи и известно време е окупирана от Щатите, които й налагат своята култура. Бейзболът, например, става много бързо популярен, по-популярен дори от футбола, на фона на традиционни практики на тялото като сумото. Заедно със спортовете, дошли от запада, голяма популярност набират и някои храни и напитки. Японците имат много хубава бира и въпреки че тя не е традиционна напитка като сакето, днес тя заема много по-голямо място в културата на пиене на младите японци. Днес японците ядат много повече месо, докато преди са ядяли повече риба и в традиционно слабата японска нация вече често наблюдаваме хора с наднормено тегло. Музиката също е силно повлияна от Запада. Поп-музиката е особено популярна в Япония. Всеки голям западен стил е наложил своите продукти в Япония чрез масовите нагласи. Твърде възможно е това обаче да е някаква повърхностност, защото въпреки нещата, които се случват, много от традициите оцеляват и се запазват. Често пъти като се говори за Япония, се говори като за технологична нация, за икономическия им възход. И това при положение, че след войната положението им е било в пъти по-лошо от ситуацията в България в момента. От голяма бедност и мизерия те успяват не просто да се изправят на крака, ами след кратко време компаниите им се превръщат във фактори на световния пазар. Ако разгледаме, структурата, йерархичните отношения, нагласите на служителите в тези компании, ще ни направи впечатление, че там съществува т.нар. „Код на честта”. Казано иначе, ако се провалиш си правиш сепуку, което не е нито нова, нито модерна нагласа, а почива изцяло на японските традиции. Вчера с приятели четохме едни текстове за самураите малко преди и по време на Шогуната Токугава (XVI век), за времето, когато няколко силни и могъщи фигури се опитват да обединят Япония. Голямо впечатление ми направи употребената на места дума „милост”. Разбирането за милост, което са имали по онова време е много различно. Интересно ми беше как е употребена думата „милост”, при положение че Токугава избива хиляди португалци, включително деца, цели семейства. Действие, което не е проява на милост нито в християнския, нито в будисткия смисъл на думата. Между другото японците са се плашели от християнството, защото са се страхували от колонизация. Та да продължа за значението, което са придавали на думата „милост”. Ако на бойното поле бъдеш победен, за теб има два възможни сценария – или те пускат да си идеш вкъщи и живееш в срам заедно със семейство си, или молиш да те убият на място, на бойното поле. В този случай, този, който те убива проявява милост към теб и по този начин запазва и честта на семейството ти.
Интересно как се е променило разбирането им за милост в днешно време?
– Моят японски приятел и учител Комада Сатоши, който в момента е в България, разказа за съвременните “битки”. Ако сега в японска компания изп. директор по някаква причина трябва да бъде сменен и има двама души, които се борят за поста му, след като единия неминуемо победи и получи поста (без значение какви средства е използвал) е много важно как ще се отнесе с победения си противник. Ще може ли той да запази честта си, при положение, че го запази на работа във фирмата? Естествено е като загубил позицията му да е по-ниска, което само по себе си е обида, но той не може и да си помисли да отиде другаде и да изостави компанията, за чийто просперитет се е борил толкова години. В случая „милост”, или най-близкото до “убиване”, е победеният да бъде назначен на отговорна позиция, но в далечен клон, в непозната страна, където компанията няма големи интереси. Така той запазва честта си… това са самурайските традиции.
Какви други самурайски нрави са се запазили в съвременните отношения?
– Други самурайски нрави личат и от начина, по който японците се отдават на компанията. Те й отдават живота си. Става дума за тип вярност, подобна на феодалната вярност към васала, или на васала към суверена. Именно поради трудното преодоляване на вековните традиции, често пъти срещаме и примери на дискриминация. По отношение на жените, например. Може би е културно несъзнавано, но ако за един пост се борят мъж и жена, почти сигурно е, че ще предпочитат мъжа, защото неминуемо се поражда въпроса “Ако забременее?”. Дискриминацията почива най-често на традициите, където се сблъскват старите и новите порядки. Ние сме по-склонни да даваме шанс на жените. При японците законите ги има. Правата и възможностите имат правен израз, но в практиката много често са пренебрегвани. Традициите оцеляват не само пряко западните модели, които са пуснали корени, а през и в самите модели. В този смисъл не съм много сигурен дали една огромна част от японската култура не оцелява под друга форма. Просто се видоизменя по свой начин. Сещам се за един прекрасен разказ “Разговор в мрака” на Акутагава Рюноске, преведен на български от Дора Барова. В този разказ известен християнски мисионер задава въпрос на едно японско женско божество “Защо християнизацията все не се получава?” и отговара е “Ние сме малка държава, търпим винаги нечие чуждо влияние – Християнство, Будизъм, Западното влияние като цяло, но всъщност всеки път използваме тези влияния за оцеляването си и ги превръщаме в нещо японско”… И това е точно така. Дисциплината не е взета от запада, но тя продължава да съществува като задължителен елемент в американските спортове. В бейзбола, например, дисциплината е определяща.
Лесно ли се интегрира? Как успя да се “напаснеш” към японския начин на живот?
– В Япония съществуват някои древни порядки, които не са самурайски. Самурайският код на честта е военен код, но заедно с него там са се запазили и много други порядки, които битуват в Япония и до днес. Те правят живота изключително подреден. Мисля, че е много по-лесно със семейството си да отидем да живеем в Япония, отколкото, например, в Китай. Японците са настроени много приятелски към чужденците. Втория път когато отидох, бях с жена ми и детето. Синът ми е рус и синеок, нещо което там не се среща и рязко контрастира с японските деца. Но на детската площадка имаше десетина майки, които веднага реагираха приятелски, включиха ни в тяхната малка общност. После бяхме приети много добре и в детската градина, канеха ни на гости. Получихме много положително отношение. Никога не сме имали проблеми в комуникацията. С това не искам да кажа, че една част от японската култура не остава затворена и труднодостъпна, но мисля, че показаното във филма “Шогун” като отношения е много отдавна отминал период. Характерно за японците е и едно особено отношение, с което се отнасят към чужденците. Не с всички, но с повечето се отнасят като към по-висши (според нашите разбирания), с едно особено уважение, с което ние не сме свикнали. Но със сигурност е много приятно.
Разбиранията за чест и достойнство са особени категории в Японската култура. Променят ли се и те?
– Вероятно и разбиранията за чест и достойнство на японците също бавно се променят. Ще дам пример с работното време. В една Фирма, основана на самурайски принципи, е нормално всеки да дава всичко от себе си – да работи до късно вечерта, както и през уикенда. Така е възникнало и т.н. поколение без бащи… Понастоящем обаче все повече японци започват да си търсят почивките, нормирания работен ден, допълнителното заплащане. Разбира се, съвсем не е както на Запад, но все пак отношението на служителите към компанията се променя. Не съм сигурен доколко това ще засегне и промени разбиранията им за чест и достойнство. Не съм убеден, че разбиранията за понятията „чест” и „достойнство”, които трябва да се следват, са японските.
Как ще коментираш отказа на Япония от международна хуманитарна помощ след един от последните сериозни инциденти там?
– Зад решението да не търсят чужда помощ след последното голямо земетресение се крият политически аргументи. Япония отказа международна помощ, защото ако беше приела, трябваше да приеме и тази на Китай – нещо, което не само политическата конюктура не може да допусне. Това би ги поставило в известна зависимост от Китай – нещо, което те винаги и всячески са се опитвали да избегнат.
С какво те спечели Япония?
– Първо, има нещо, което те кара да обикнеш дадено място. Нещо, което може би не е свързано с интереса. Просто ти е приятно там, харесва ти. На мен Япония ми харесва, защото там се живее лесно. Защото е много подредено. Със съпругата ми и детето, с една стипендия за два дни се регистрирахме, нанесохме и настанихме. Всичко беше много бързо уредено и готово. Какъвто и проблем да възникне, японците веднага откликват с готовност.
Второ, имат страшно много вкусни неща, които в България ги нямаме. Като започнем от видовете гъби, през най-разнообразните неща с ориз. Имат интересни японски спагети, както и японска пица, която обаче се прави без тесто, на плоча.
Трето, като човек занимаващ се с литература и философия, едва ли има място по
света, където има по-големи библиотеки. Каквото и да потърсиш – там го намираш и се работи много лесно.
Най-силните ти спомени от Япония?
– Дълго време след като се прибрах в България сънувах едно определено място, което се намира по средата на Токио. Там на една уличка има 144 антикварни книжарници, където продават всякакви книги на различни езици. Тази уличка прелива в друга с около 30 магазина за спортни стоки, предимно за тенис, сноуборд и други. Напреки пък има улица с около 50 музикални магазина, където има всякакви инструменти, на които можеш и да посвириш.
Веднъж в един от тези магазини видях страхотна класическа китара, която не мога да си позволя да купя, но ми се прииска да посвиря на нея. В този момент при мен дойде един господин, който се оказа известен оперен певец, чието хоби било да свири на цигулка. И така направихме един излючителен, незабравим джем сешън в магазина. Не казвам, че това в България не може да се случи, но в България първо може би не бих се разсвирил в магазин, и второ нямаме и такива магазини, въпрос и на пазар. Едно от любимите ми ястия е японското къри. Прави се с картофи, гъби, говеждо или свинско и по средата на чинията се слага бял ориз. На въпросната улица има и няколко ресторанта, които предлагат невероятно къри. Това пространство просто е нещо като малък рай за мен! На тази улица имам толкова много хубави мигове, че години наред след като се прибрах в България, това място ми се явяваше в сънищата и когато се събудя ми е носталгично…
Защо се върна в България?
– Една от причините, поради която съм в България е защото смятам че тук съм по-полезен, включително и с преводите на японски.
Какво в Япония те интригува в момента от философска гледна точка?
– В момента най-голям интерес буди у мен начина, по който японците осмислят нищото. Преосмислянето на отношенията обект – субект; отношенията между творец – творение; между теб и професията ти; как се развиваш и усъвършенстваш, и не на последно място – начина, по който го правиш. Една особена емоция, чрез която изкуството остава сякаш недоисказано. Предава се недоизказано. Предава се до един определен момент с последваща емоция – има я и в театъра, и в литературата, дори и в анимационните филми. Ако има нещо в момента, което мога да определя като най-интересно за мен в японската философия и култура, това е точно тази нишка на нищото.
