Участниците в етно-арт фестивала “ЕдинЕние”, провел се през август в “Двореца” – Балчик, споделиха за PROVO впечатленията си, спомените и разбиранията си за единение.
Теодосий Спасов
Бил съм на много фестивали по света и мога да кажа, че идеите и намеренията ви са на световно ниво. Сигурен съм, че ако имате подкрепа, най-вече финансова, за в бъдеще този фестивал ще стане една от ценните духовни придобивки на България с международно значение и със специалното участие на специалната публика тук, имайки предвид и пространството, където се намираме („Двореца“, гр. Балчик). Тук каквото и да правим, не може да бъде масово посетено, като на стадион например, където аз не бих желал да свиря, не се виждам като стадионен изпълнител. Предпочитам интимни места като това, където човек може да бъде близо до своите почитатели, да обядва заедно с тях, да се чуват разговорите им и хората да те виждат такъв, какъвто си, без стадионни предрешения и маскаради. Аз съм много ентусиазиран и вярвам в този фестивал, като позиции и присъствие винаги ще бъда сериозна подкрепа на тази инициатива. Самата идея да се срещат културите и да се единят, а не да се разединяват, и да се прави разлика коя е по-добра, силна, както в България е характерно да се надсвирваш, надпяваш, надиграваш, надритваш… Тук се сливат нещата, обединяват се.
Страцимир Павлов
За мен е чест, че имахме възможност да открием първото издание на фестивала. Тази идея е от най-стойностните, раждани в нашето кътче на земята и съм убеден в нейното бъдеще. Ако миналото е било под знака на Раз-единението, то бъдещето принадлежи на Един-Ение-то като процес. Поздравления за целия творчески екип на фестивала и пожелания за смели крачки в тази така важна посока.
Нейчо Петров-Реджи
Уникалното във фестивала „
Нивото на музикантите, участващи в програмата, беше много високо. Професионализмът, безспорният талант и високото духовно развитие направиха магията, за която говорех, факт. Всички знаем, че музиката е едно от изкуствата, чрез които най-лесно се комуникира, но както във всеки език и при нея има равнища, нива на общуване. А с изпълненията на артистите от „ЕдинЕние” те бяха високи, даващи една много специална енергия. Радостен съм, че заедно с моите приятели и колеги от La Migra стигнахме до сърцата на хората чрез прекрасните сутри, композиции на Страцимир Павлов, докоснахме душите им с всички краски и нюанси, които придадохме, развълнувахме ги, замислихме ги, подтикнахме ги да усещат. Това, което искахме да кажем, бе разбрано и прието.
За мен беше вълнуващо да наблюдавам реакциите на хората, симбиозата между музикални стилове и изкуства, диалога между различни култури, етноси, религии, духовния заряд, енергията, носеща се във въздуха. Интересно ми бе да проследявам инвенцията в музикално отношение, асоциациите и разговорите сред публиката… „Единение” е един опит, безценен както за организаторите, така и за участниците и присъствалите на трите незабравими дни. За мен е поредната крачка напред в моето пътуване в много отношения . А споменът – определено ще навява хубави емоции от красиво преживяване.
ЕДИНЕНИЕ е всичко… Това, което се случи тези три дни в Двореца: аз, моите близки, ти и този, който чете това, чувствата ни, мислите ни, вълненията ни, Бог… Няма кратко описание, нито има правилно или неправилно, но пък ето че има една такава дума, която сама по себе си означава „сбор” на всичко в едно. Единение си е единение… Не се определя, а се усеща!!!
Стоян Роянов Я-Я
Много колоритен фестивал, на много красиво място с уникални артисти и изпълнители, също така с духовна стойност, не само музика, а и нов начин на живот. Всичко беше много на място, беше привилегия да го открием и остави в мен усещането за пространство, красота и изящество. Единение е за мен да опознаеш себе си и да станеш по-добър човек.
Петър Миланов
Много красиво място, различно от всички други фестивали, на които съм бил. Точно тогава очаквах бебе, точно по време на фестивала и то се роди живо и здраво, вече е на два месеца и половина… Голяма част от вниманието ми тогава беше насочено там, но спомените ми са свързани със страхотното преживяване… Сцената с дервишите беше жестока под този водопад, относно музицирането – много висока класа на турските музиканти, Теодосий с проект, различен от квинтета, сръбският хор… Първоначално единение ми звучи като сплотяване, единство… В случая на обединяване на музиканти от Балканите…
Пейо Пеев
Бях част от фестивала “ЕдинЕние”, който се проведе на едно прекрасно място – “Двореца” в Балчик. Поздравявам организаторите за идеята и изпълнението на този проект. Ние като участници се чувствахме перфектно и точно на мястото си. Беше много хубаво да се срещнем и работим заедно, беше интересно да се срещнем и с турските музикални звезди от Таксим Трио, за първи път гледах и дервишки танц, беше невероятно изживяване за нас. За мен единение е сливането на дух и материя, сливането не само на твоите лични виждания, но и на тези, на останалите хора, с които се събереш и като участници, и като публика, за да стане всичко както трябва, да придобие завършен вид, да стане едно цяло.
Генади Рашков
Всичко, което искам да споделя за това “ново начало”, за този фестивал, наистина беше много хубаво… Лично за мен беше голямо преживяване, много красиво място споделено с много големи музиканти, музиканти с голяма буква. За мен единение е да можеш да споделиш това, което е в теб… да го споделиш, без да говориш, чрез музика.
Серкан Алан
Наистина не мога да кажа категорично откъде черпя вдъхновение – от дърветата, от водата, от природата ли!? Идва отнякъде, но откъде – не знам. Много е вълнуващо участието ни в този фестивал, в този състав за нас това е един от първите ни концерти. Невероятно красива природа на място, където културите ни се срещат. Аз лично много се забавлявах. Освен това името на нашата група е Yekpare, която има подобно на наименованието на вашия фестивал значение. Yekpare означава едно парче, парче, което свързва, обединява други по начин, по който те стават едно цяло. За мен има голям смисъл. Истината е, че изпитах много неща – спокойствие, като че съм си у дома, обстановка, която много предразполага. Начинът, по-който се отнасят всички, по който се доближават до нас… За мен е много приятно, отново и отново благодаря на всеки по отделно.
Бурак Малчок
В последно време много мислим относно ситуацията, в която се намираме – човечеството, в ситуация на безнадеждност и болка, защото по никакъв начин не можем да бъдем едно, да се обединим. И когато се запитаме има ли някакво решение и когато казваме, че нямаме, има едно малко нещо – две неща – любовта и позитивното мислене. Всички имаме неща, които обичаме, които са ни приятни и ни успокояват като семейството, приятелите и неща, които не обичаме, не са ни приятни, и които ни дразнят – като лошо държане, боклуци, мръсотии. Така или иначе ние обичаме и се отнасяме добре с приятните за нас неща, там няма някакъв проблем, ако успеем да се държим позитивно и благосклонно с нещата, които не обичаме, тогава можем да прегърнем всичко и да се отправим към решението. Считам, че единственото спасение не е да отритваме нещата, които не харесваме, а с широко сърце, позитивно и благосклонно, в мир да тръгнем заедно да ги решаваме.
Су Гюнеш
Оставям се на танца, отварям се, за да го почувствам… С усилия не можеш да направиш нищо – просто се оставям, на любовта, на благодарността… Когато правя това, в мен се отваря нещо различно – нещо, което не мога да обясня с думи. Вдъхновявам се от любовта, от благодарността, от досега си с природата, защото за мен всичко е свързано, всичко е Едно.
