Западната цивилизация, към която периферно се числим, извървя успешно вековния път от “Не само с хляб ще живее човек, но със Слово…” до лаконичното “food is everything“.
Последното току що видях като реклама на доста апетитен, не-диетичен сандвич с яйце. Но там то стоеше някак не на мястото си, изглеждаше откраднато. Хитрите рекламисти знаят откъде да крадат – винаги от най-разпространените и най-хипнотични, ирационални и маниакални Фантазми (само до преди 10 години крадяха от еротичната сфера и порно-индустрията, на тази мода мина).
Всъщност днес food is everything е Фантазмът на eпохата – лозунг на нашето „здравословно“ време. В него човекът, като не може се погрижи за душата, се грижи за тялото по особено налудничав и перверзен начин. Food is everything е върховото life style заклинание – слоган на всички съзвездия от диети, йогийстки, дзен-будистки и други кичозни new age идеологии, на всяко фанатично движение за здравословно, още по-здравословно и най-здравословно и съвсем най-здравословно хранене. Какво хипертрофирано внимание – какво слагаш в устатата си!, при това с претенция за някаква „духовност“ и дори аскетизъм! Сякаш диетите ще ти разрешат житейските проблеми или ще те направят по-добър човек! Колкото по-елементарно, колкото по-просто и сантиментално-наивистично-русоистко, колкото по въображаемо зелено и близо до някаква също така въображаема „природа“, толкова по-добре. И толкова повече налудничави последователи маршируват след него – и мъчат децата си да правят същото.
Погледнато исторически, вместо да се възхищаваме на „благородните диваци“ като Русо, днес гризем семена, ядем изпопадали гнили ябълки, поемаме със самоотвержено благоговение сурови, благородни, диворастящи коприви и лапади. А неразбираемото за масовото съзнание ГМО, или ужасяващата Coca Cola са Фобос и Деймос, имената на най-големия ни страх, ужас и отврата. Макар че никой не може да обясни защо именно (по-точно – има хиляда и едно конспиративни обяснения).
„Био- магическата манта на днешния ден.”
И как да кажем на тези хора – и имайте предвид, че аз не съм вярващ, нямам нужда от традиционното Трансцендентно, осветена от една или друга църква – че не с само хляб живее човека? Нито само с отрицанието на хубавия човешки хляб, обявен за отрова. Човек не живее, представете си, само със здравословна храна. Дори ако става дума за вселечебен чесън, ядки, семена, тайнствени корени, гинкобилоби, мистични отвари, вегански прозрения и разновидности на суровоядството.
В някакъв смисъл да се каже „food is everything“ е кощунство към процеса на цивилизация – то е предателство едновременно към сократическата традиция, от векове предписваща „грижа за душата“, но и към не по-малко старата изтънчена кулинарна традиция, която се е грижила за тялото, но с виртуозността на изкуство.
Манията по здравословно хранене се очертава като един от няколкото масови ирационализма на XXI век. Последният изглежда ще бъде фобиен век, пълен със страхове, лудости и предателства към здравия разум и свободата. В него, за всеобщо учудване огромен брой био-хора ще умират здрави, незнайно защо – без да са поели никога нищо вредно през устата.
Моят личен съвет: яжте, пийте и се веселете, не ставайте фанатици на храната, но не слушайте и нейните идеолози. Докато се храните, си говорете, използвайте словото, грижете се за душите.
Признавам, малко закъснял съвет – София вече е пълна с разни вегански fast foods, в които се свещенодейства около сандвичи с хранителна, автентична маруля, с мрежа от био-магазинчета, където ти продават незабравим боб за 6 лева килото и тичала на свобода коприва, чийто ултраприродност има своята „достойна цена“, както би казал Иванчо Йотата.
Така че не знам дали от този съвет вече има някаква нужда.
Но какво пък, оправяйте се суровоядци, аз съм лесен, от друго поколение съм. Отивам да вечерям.
Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на българската литература и по история на културата в Софийския университет от 1988 до сега. Доктор на филологическите науки, доцент по философия на културата, политиката, правото и икономиката с труда си „Опити върху културната история на прехода“ (1999) и професор по Европейска културна история ХІХ – ХХ в. Специализирал е в Чехословакия, Великобритания, Франция, Унгария. Бил е лектор по български език, култура и литература в Гьотингенския университет „Карл Аугуст“ и в университета на Саарбрюкен. Преподавал е история на културата в НБУ и в Пловдивския университет. Бил е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“, София, (1998-2001). Директор е на Културния център на Софийския университет от 2009 г.
