
Франция беше сред страните в които през пролетта коронавируса се разпространи най-бързо. На какво според теб се дължи това?
Франция се подготвяше за пандемията още от януари, като подходът бе да се проследяват конкретните източници, да се потушават огнищата. Изненадата дойде в края на февруари, от голям събор на евангелисти край Мюлуз, в източната част на страната, на който е имало вярващи от различни краища не само на европейска френска територия, но и от отвъдморски департаменти, като Гвиана. Тъй като обаче голяма част от тях не са се били регистрирали за събитието, не можаха да бъдат проследени от здравните служби и вирусът са разпространи като барут.
Заедно с Италия, която пламна след футболния мач с 40 000 зрители в Бергамо, Франция с Мюлуз е втората европейска страна в която той се проследява от конкретно събитие. Това личи и от най пострадалите френски региони – именно източния, и разбира се парижкия, като всеки от най-големите европейски градове.
Едно от постиженията на здравните власти бе именно да ограничат най-тежката епидемия в тези огнища. Останалата част от европейската територия на Франция повечето региони останаха много слабо засегнати наравно с най-малко пострадалите страни от континента.
Недалновидно решение ли беше в началото на пандемията правителството да направи първи тур на местните избори?
Първият тур се проведе на 15-ти март. Разбира се въпросът за евентуалното му отменяне бе поставян многократно. Решението бе в ръцете на президента Макрон. В четвъртъка 12-ти март той се консултира с националния медицински съвет и с политически лидери и вечерта, по време на първото си от серията обръщения към нацията, обяви, че е решил изборите да се състоят. В събота вечерта премиерът обяви нова серия от мерки, включително затварянето на училищата. В неделя се гласува, при понижена избирателна активност, в понеделник вечерта Е. Макрон отново се обърна към съгражданите си и обяви тежката карантина в сила от вторник на обяд. И съответно вторият тур бе отменен.
В последствие се разбра, че на дискусиите политическите сили от опозицията, най-вече отдясно, са упражнили силен натиск… за провеждането на първия тур, в името на демократичния процес, докато президента е искал да го отмени. Председателят на Конституционния съд, бившият социалистически премиер Лоран Фабюс го е заплашил, че няма да одобри отменянето. Е. Макрон е отстъпил, в името на национално съгласие. Няма недалновидност, просто, както често се случва, нещата са по-сложни отколкото изглеждат.
На някои места имаше някои случаи на заразили се участници в изборни бюра, но като цяло Франция бе твърдо решена да не прекъсва нормалното функциониране на демокрацията. Трябва да се има предвид, че по традиция местните избори са най-популярните, заедно с президентските. Много французи ги взимат присърце, следят и активно участват в предизборната кампания.
Провелият се преди дни втори тур на местния вот донесе исторически пробив на зелените при много ниска избирателна активност. Каква е причината за рязкото увеличаване на доверието към зелените?
Безпрецедентно, вторият тур се проведе три месеца и половина след първия. Съответно това допълнително разбърка картите. Активността бе много ниска отчасти защото някои още ги бе страх. Но само отчасти. Основният фактор бе умората от проточилия се безкрайно политически цикъл. След постепенното излизане от карантината на 11-ти май и 22-ри юни, на повечето французи им се мислеше за всичко друго, но не и за избори. И на много места спечелиха тези, които бяха най-убедени в кампанията и, с най-голямо желание за промяна.
От редица избори насам, Зелените все повече се еманципират от Социалистическата партия, сътрудничеството с която вярно им носеше сигурни места в парламента и министерски постове, но ги оставяше в ролята на младши партньор. С провалите на социалистите на президентските избори през 2017-та и тези за европейски парламент миналата година, и с налагането на екологичните идеи в големи части от обществото, Зелените най-накрая могат да претендират за водещата роля сред левицата в предизборни коалиции. На повечето места те спечелиха в такава конфигурация, като някъде, дори си позволиха лукса да се противопоставят на и да спечелят срещу по-закостеняли социалистически кандидати. А не им стигнаха 243 гласа за сензацията да победят дългогодишната социалистическа кметица на Лил Мартин Обри, дъщеря на Жак Делор.
Паралелно завърши работа свиканата преди година от Е. Макрон Екологична Конвенция на 150 французи теглени чрез жребий, който отправиха 150 конкретни предложения за прехода към по-екологично общество и икономика. Президента предприе тази оригинална стъпка, защото движението на жълтите жилетки се роди именно в протест на предвиждани зелени мерки. Така че и тук картината е многопластова.
В крайна сметка, най-важните избори и истински тест за увеличаване влиянието на Зелените в полу-президентската Пета френска република създадена от Шарл Де Гол ще са… президентските и парламентарни избори след две години. За тях вече има Зелени кандидати, сред които интересният кмет на Гренобъл Ерик Пиол, преизбран с 53 процента сред 4 кандидата класирали се на втория тур.
При 30 000 починали от началото на пандемията, би ли казал Франция се справи успешно с овладяването на заразата? Кои са големите страхове в момента на французите?
Да, въпреки големия брой жертви, определено може да се каже, че Франция се мобилизира и справи успешно, особено предвид създалите се обстоятелства. Пак повтарям, извън двата най-горещи региона епидемията остана под контрол. На изток и в Париж положението бе тежко, жертвите многобройни, но макар и в свръх-капацитет болниците и цялата здравна система устоя и не се срина. Мобилизирана бе армията, със специализираните й болници и за превоз на тежко-болни пациенти в незасегнати региони.
Правителството организира всякакви разяснителни кампании, осигури изключително щедри помощи, французите се оказаха много дисциплинирани по време на продължилата 8 седмици строга карантина. И съответно, епидемията бе овладяна. Отделно след преговори със синдикатите, управляващите отпуснаха допълнителни 7 милиарда евро за създаване на 15 хиляди нови работни места в здравeопазването и увеличи заплатите на работещите в сектора с поне 180 евро на месец.
Колкото до страховете, имаше на всеки етап, различни. Като цяло се наблюдава известно успокоение по отношение на вируса, но бдителността остава. Обществото разбра важността от наричаните тук ‘бариерни жестове’ – обстойно миене на ръце, дистанция от 1.5 метра и съответно премахване на ръкостискане и на така тачените от французите целувки за поздрав. Извънредното положение бе официално премахнато на 10-ти юли, но някои от здравните разпоредби могат да се активират чрез правителствени укази. Властта бди и над странни частни инициативи като тайно планирано огромно рейв парти в центъра на Франция, като веднага се издадоха съответните забрани във всички засегнати департаменти. На последния седмичен брифинг миналия петък да бяха отправени предупреждения за засилване на вниманието. Разбира се, при нужда има планове за ново въвеждане на карантина, но то ще е само по места а вече не в цялата страна.
Как прекарваше своето време докато течеше карантината? Отрази ли ти се в негативен план липсата на по-чести социални контакти? В каква посока като цяло те промени тази нова реалност?
Бе много странен период, смесен… Говорим си с приятели, познати, като че ли няма средно положение, за едни е било много тежко, а за други – някак ползотворно. От втората група съм. Първоначално бях стъписан, в опразнените улици на 25 хилядното ни градче. Сам на разходка с кучето се чувствах като Уил Смит в ‘Аз съм легенда’. Но същевременно лъхаше спокойствие и увереност, че така солидарно се спасяват човешки животи. Това отвръщах и на тези, които се оплакваха от ‘лишаване от свободи’, от това, че се излизаше само с предварително попълнен пропуск и полицията редовно проверяваше. Казвах, че съм живял в тоталитарен режим на ограничени, несъществуващи свободи, но че там това не е било за спасяване, а в ущърб на хората. А и когато наистина ти е мило за някой, то не го забравяш само защото не го виждаш два месеца.
Така че използвах времето и за повече култура, опера, и т.н. а също и преоценка на занимания в бъдещето, погледнати от по-солидарен и по-малко меркантилен характер. Нещо по-близко до същността ми.
Една от мерките на френското правителство беше разделянето на страната на зони според броят на заразените и опасността от евентуална зараза. Даде ли този подход положителни резултати?
Разделянето на зони бе част от постепенното излизане от строгата карантина, като всяка седмица се преразглеждаше състоянието във всеки департамент. На 11-ти най, началото на това излизане и първо отпускане на мерките се открои Франция разрязана на две – изток и Парижкия регион, останали в червена зона, защото както вече видяхме, там положението бе стигнало най-тежки стойности, и останалата част, в зелено. На втори и трети етап постепенно се разрешаваха все повече неща и в европейска Франция зоните бяха премахнати на 22-ри юни. Все още сложно е положението в някои отвъдморски райони и департаменти като остров Майот в Индийския океан и най-вече Френска Гвиана, поради голямата й обща граница с Бразилия.
Отговорен за въвеждането на зоните и координатор на цялото излизане на Франция от карантина бе висш държавен чиновник и кмет на малко селце в подножието на Пиринеите на име… Жан Кастекс.
От дни Франция има нов премиер. Защо се стигна до тези радикални промени? Какви паралели би направил между новия министър председател Жан Кастекс и стария Едуар Филип?
По конституция, именно президента назначава министър председателя, като се съобразява с мнозинството в парламента. Но легендата гласи, че премиера винаги трябва да има в едно от чекмеджетата си подписана оставка адресирана до президента. По традиция президентът опреснява политиката си и никога не кара цял мандат с един премиер. Изключение направи само Никола Саркози, при особени обстоятелства.
Е. Макрон отдавна бе заявил, че последните две години от мандата му ще са с нов курс. Въпросът бе дали ще остави радващия се на популярност Едуар Филип, заявил, че е готов да продължи, или ще предпочете да избере нова личност за да въплъти ново политическо направление. След местните избори и бурните им резултати явно президента реши, че трябва да вземе нещата в свои ръце и повери правителството на никому неизвестен чиновник, проявил се в извеждане на Франция от карантината.
Основната разлика между Филип и Кастекс е, че досегашния премиер бе станал известен и популярен, макар преди три години много хора не бяха чували за дотогавашния кмет на Хавър.
Основната прилика – и двамата идват от класическата десница, Филип бе последовател на бившия премиер Ален Жупе, Кастекс е бил заместник генерален секретар на Елисейския дворец при президентството на Никола Саркози.
Франция създава три по-мощни министерства, които ще застанат начело на възстановяването от кризата с коронавируса. Това става в момент, когато Еманюел Макрон се опитва да придаде нов облик на президентското си управление. Мислиш ли, че подобни ведомства биха помогнали реално за възстановяването на държавата или са популистки ход с мисъл за следващите президентски избори?
Както вече видяхме, във Франция пандемията съвпадна с края на политически цикъл. Тя настъпи и след бурната криза на жълтите жилетки, след стачки свързани с пенсионната реформа… Всичко клонеше към рестартиране, към нова динамика в последната права преди 2022-ра с президентския и парламентарен вот.
Така че според мен намерението, желанието за възстановяване е реално, а не проформно популистко. Името на голямото министерство на икономиката, финансите и рестартирането е оригинално, но по-важно е, че веднага, в началото на строгата карантина вече бяха предприети редица изключителни мерки за подпомагане и на икономиката и на гражданите. Новосъздаденото министерство на морето пък съсредоточава внимание върху обстоятелството, че Франция е втората сила с морски територии в света, веднага след САЩ, и това е и икономическо богатство и отговорност за биоразнообразието.
Още един символичен пример с наименованията на новите министерства. Първи сред министрите и първи вице-премиер е министърът на… Европа и външните работи. Европейският ешелон е изключително важен за Е. Макрон и той е твърдо убеден, че редица въпроси могат да се решат само на това ниво. Това е и причината партията му да подготви изборите за европейски парламент с изключителна щателност, като във всеки от 101 те департамента бе назначен по един координатор за Европа, в паралелна структура, успоредна на партийната йерархия.
Във Франция започна съдебното разследване срещу досегашния премиер Едуар Филип и бившите министри на здравеопазването Оливие Веран и Аниес Бюзен във връзка с предприетите от тях действия в кризата с коронавируса. Срещу правителството бяха внесени много жалби, включително за застрашаване на човешки живот и непредумишлено убийство. Има ли нарастване на общественото недоволство срещу управляващите? Очакваш ли бъдещи мащабни протести?
Жалбите се внасят в т.н. Съд на Републиката, единствена инстанция упълномощена да съди министри и премиер за неща свързани с поста им. Поради особената структура на този съд има своеобразен ‘филтър’ от висши магистрати, за да не се оказва натиск върху министри. От около 90 жалби тези висши магистрати пресяха едва 9. Основното в което се упрекват управляващите е неподготвеност за пандемията и най-вече острия недостиг на маски, чийто запаси обаче са били намалявани до кризисни нива от поредни правителства, от ляво и от дясно. В парламента вече работят специални анкетни комисии за това как е минало управлението на пандемията, бяха изслушани много лекари, политици, в т.ч. настоящи и бивши министри, ще бъде призован и бившия премиер Е. Филип.
Мащабни протести свързани с пандемията няма да има. Тук и без това редовно си има чести протести, по различни поводи – вид ‘латинско’ наследство от уникалната позиция на Франция между северна и южна Европа.
Властите във Великобритания и Австрия разпоредиха 14 дневна карантина за всички влизащи български граждани. Ако броят на заразените в България скочи още, има ли вероятност и Франция да наложи такава карантина?
Е. Макрон неведнъж се изказа против едностранни ограничения на пътуване вътре в ЕС и се оплака от това, че всеки се спасява както може. Така. че от френска страна засега няма ограничения вътре в ЕС. Но макар и да е за по-единна и координирана европейска политика и в областта на здравеопазването, Франция няма как да не се съобрази с моментното положение и евентуални мерки не могат да бъдат изключени.
Наблюдавайки ситуацията в България, грешка ли беше, че щабът не остави още няколко месеца по-строгите предпазни мерки? Очакваш ли да ни застигне сценарият от разгара на пандемията във Франция?
От началото на мерките в България се чудех защо се прибягна до толкова строга карантина в толкова ранен стадий на пандемията в България. Франция например изчака, като остави вируса да циркулира – ще кажете може би не е трябвало да чака толкова. Но, когато в крайна сметка се спусна строгата карантина, тя бе разбрана като необходима, спазвана и съответно се оказа ефикасна. И разбира се тя нямаше как да не е ограничена във времето. Една страна, една икономика не може да се затваря дълго или да се играе с това.
Поне отдалече, впечатлението ми за България е, че след като се изгърмяха големите патрони за строга карантина нахалост, сега, когато наистина има нужда от по-строги мерки, на хората им е писнало, а икономиката не издържа. Да не говорим за злоупотребите с уж помощи и изнемогването на толкова народ. Капакът на тази взривоопасна ситуация е популистко разрешаване на мачове и дискотеки, доказани сред най-върлите начини за пламване на вируса.
И нека завърша с това, че за спазване на мерките според мен е необходима и вид вяра на населението в управляващите. Не е случайно, че именно в държавите с разклатени демокрации, с популистки режими и пандемията минава зле и излиза от контрол. Разбира се казвам това и във връзка с протестите през последните дни.
Владислав Николов кореспондент във Франция на международни и български медии от 1991 г., гражданин на Европа.