(Brexit = Break-it)
Никога вестниците не са остарявали толкова бързо колкото през миналата нощ. Внезапно “добрата стара Англия” изчезна. Промени се завинаги. Надделяха простотията, страхът и политическите калкулации. И вече никой не може да ме убеди, че твърде много демокрация – референдуми и други заигравания с “работническата класа” – е за добро. Когато светът се отваря и обединява, Великобритания се затваря и разединява. И за сетен път потвърди истината, че социалните конфликти са между образовани и необразовани, атеисти и религиозни фанатици, индивиди и маса, дълбоко погледнато – между можещи и неможещи. Можещите съдават. Неможещите се възползват.
Говорилнята в самата Великобритания, а и по света не е имала по-добър повод да се развихри. С оглед на социалните и икономически последствия за Европа и света, всички повтарят едно и също: Великобритания (разбирай, тъпите британци от долните класи) ще страда дълго, Европа ще бъде заразена от вируса на “излизането”, световната икономика не може още да предвиди колко пагубни ще бъдат щетите, които й нанася Брекзит. Засега само един сериозен политически негатив не е обсъждан: че Русия ще засили подривната си дейност за разтрогване на Европейския съюз. А той може да се окаже най-страшният в дългосрочен план. Колкото по-обединен е Западът срещу руската агресия, толкова по-малки са шансовете тази агресия да успее.
Референдумът беше хазартен ход на Камерън и той вече си понася последствията като политик. Лошото за самата Великобритания е, че от другата страна между торите няма нито Чърчил, нито Тачър, а – само един демагог като Борис Джонсън. Лейбъристката партия се ръководи от Джереми Корбин, един полувидиотен марксист. Дефицитът на личности – а Камерън е личност – ще се отрази най-зле на Великобритания. Но светът едва ли се интересува от това. Демагогията и неработещата “работническа” класа водят държавата към залез.
В индивидуален план ще пострадат точно онези, които гласуваха за излизане от ЕС. Защото бяха залъгвани с нещо, което няма как да се материализира: че икономиката, а следователно и техният малък живот, ще бъде по-добре, ако Великобритания е сама. Аз, пришълецът в Англия, от самото начало на пребиваването ми там, чувствах във въздуха, че ние не сме желани, че сме постоянно наблюдавани да не нарушим Техните правила, усещах, че съм контролиран. Тъкмо по обратния начин се чувствам в Испания. Ето защо съм убеден, че в дълбинната психология на англичаните е заложена ксенофобията. Тяхното усещане за величие идва не от самите им завоевания, както е при американците, а от това, че с тези завоевания те се показват по-висши същества от останалите народи. И тази надменна ксенофобия естествено беше използвана от демагозите да внушат на простотията в Англия – която е преобладаваща – че ще продължават да бъдат велики, дори още по-велики, когато са сами. Но поне сега тяхната ксенофобия излезе наяве и най-сетне хората, които се натискат да идват тук за работа, би трябвало да разберат, че са нежелани. А и не след дълго границата за тях ще се затвори.
Трусът е сеизмичен. Постепенно шокът ще отстъпи пред трезвото осмисляне, развалините ще бъдат разчистени и в края на краищата човешката способност да се приспособява към всичко ще надделее. Въпросът е да си направим правилните изводи от ненужно предизвикания трус!
