Еснафът – това е възрастен човек с практичен ум, користни, общоприети интереси и низки идеали за своето време и своята среда. Той може да бъде наречен ”благовъзпитан” и „буржоазен”. Благовъзпитаността предполага галантерийна изискана вулгарност, която понякога е по-лоша от простодушната грубост. Да се оригнеш в обществото е грубо, но да се оригнеш и да кажеш „Извинете” – не е само вулгарно, но и маниерно. Буржоата – това е самодоволен и величествен еснаф. Еснафите се хранят със запас от банални идеи, прибягвайки до кухи фрази и клишета, техният говор изобилства с неясни и неизразителни думи. Истинският еснаф е изтъкан от тези обикновени, бедни мисли, освен тях той няма нищо. Но трябва да признаем, че във всеки от нас живее тази клиширана същност и всички ние в ежедневния си говор използваме думи щампи, превръщайки ги в знаци и формули. Това не значи, че всички хора са еснафи, но предпазва от машиналния обмен на любезности. В задушен ден всеки втори минувач непременно ще ви попита:”Не Ви ли е горещо?” От това не следва, че вашият събеседник е вулгарен тип. Той може да се окаже обикновен папагал или словоохотлив чужденец. Когато ви питат: Как сте?” – отговорът „Прекрасно” може да прозвучи като унила щампа, но ако започнете да разказвате за здравето си, вие рискувате да се окажете педант и досадник. Понякога баналността е добра защита или уловка срещу разговора с глупаците. Срещал съм образовани хора – поети, учени, които в кафенето използват две, три думи: ”да, не, благодаря ви”. Персонажът, който се подвизава под името „величествен вулгарен човек” не е просто еснаф-новак, не, той е професионален позьор от глава до пети, завършен тип на благопристоен буржуа, всемирен продукт на посредственността и инертността. Той е конформист, който се е приспособил към средата си. Присъщи са му лъжеидеализма, лъжесъстраданието и лъжливата мъдрост. Измамата е верен съюзник на истинския еснаф. Великите думи Красота, Любов, Природа – звучат в устата му фалшиво и печалбарски. Такъв е Чичиков от „Мъртви души”, Скимпо от „Студеният дом” и накрая Оме от „Мадам Бовари”. Еснафът обича да пуска прах в очите и обича, когато това правят и другите, затова винаги навсякъде по петите го следват измамата и мошеничеството. Еснафът с неговата неизменна страстна потребност да се приспособява, да се приобщава, се разкъсва между стремежа да постъпва като всички и да получава тази или онази вещ, защото я имат милиони и страстното желание да принадлежи към избран кръг, асоциация, клуб. Той копнее да отсяда в най-добрите хотели, да пътешества в първа класа на океанския лайнер с капитан в бяла униформа и с обслужване на най-високо ниво. Съседството с главата на компанията и с европейски аристократ може да му завърти главата.Често той е сноб. Богатството и титлата го карат да изпада във възторг ”Скъпа, днес си побъбрих с една херцогиня!” Вулгарният човек не се увлича и не се интересува от изкуството, в това число и от литературата – цялата му природа е враждебна към изкуството. Но той лакомо поглъща всякаква информация и е отлично трениран в четенето на вестници и списания. Той е ревностен читател на „Сатърдей Ивнинг Пост” и докато чете вестника обикновено се отъждествява с героите от първа страница. Представителят на силния пол си представя себе си като симпатичен съдебен изпълнител или друга важна птица, да кажем затворен ерген с детска душа, който е и играч на голф. Ако е читателка – една типична еснафка се вижда в ролята на пленителна, руса и румена секретарка. Еснафът не различава авторите, чете малко и винаги с определена цел, но може да стане член на библиографско дружество и да се наслаждава на прелестните книги. Не се интересува от живопис, но заради престижа ще окачи в хола си репродукция на Ван Гог или Уислър, като тайно ще предпочита Норман Рокуел. В своята привързаност към утилитарните материални ценности той лесно се превръща в жертва на рекламния бизнес. Сама по себе си рекламата може да бъде много добра – някои клипове се издигат до истински височини в изкуството, но не за това става дума сега. Същността е в това, че рекламата винаги се заиграва с еснафската гордост да се притежават вещи. Например в къщи се появява радио или телевизор. Току-що са ги доставили от магазина. От удоволствие майката пляска с ръце, възбудените деца се въртят наоколо, най-малкият заедно с кучето се дърпа към мястото, където са издигнали Идола, даже бабата със своите лъчезарни бръчки се показва някъде там отзад, а отстрани, сложил ръцете си в джобовете на жилетката, с победоносен вид се извисява Бащата, това същото Татенце, същият този Горд Дарител. Момчетата и момичетата от рекламата са винаги луничави, а момчетата винаги нямат предни зъби. Нямам нищо против луничките (те наистина много отиват на младите създания). Но аз смятам за невиждана пошлост това, което направиха с тях рекламните агенции. По разкази на очевидци, ако момче без лунички или с малко лунички трябва да се появи на телевизионния екран, му налепват изкуствени лунички, минимум 22 – по осем на всяка буза и по 6 на носа. Ако луничавите млади герои се играят от руси или рижи красавци, то младите красиви мъже по правило имат тъмни коси и гъсти черни вежди. От шотландеца до келта – такава е еволюцията.
Най-голямата пошлост, изтичаща от рекламата не е в това, че тя придава блясък на полезната вещ, а в самото предположение, че човешкото щастие може да бъде купено.
Разбира се, сътвореният в рекламата свят сам по себе си е безвреден – всеки знае, че е сътворен от продавача,на когото винаги помага купувачът. Най-забавното е не в това, че тук не е останало нищо духовно, не, най-забавното е – че това е сенчест, илюзорен свят и в реалното му съществуване тайно не вярват нито продавачите, нито купувачите, особено в нашата мъдра, прагматична и мирна страна.
Руснаците имат, по-точно, имаха специално име за самодоволното величествено еснафство – пошлост. Пошлостта – това не е само явна, неприкрита баздарност, но като цяло лъжлива, подправена значимост, подправена красота, подправен ум, подправена привлекателност. Когато наричаме нещо с думата „ пошлост”, ние съдим не само естетичски, но и нравствено. Всичко истинско, честно, прекрасно не може да бъде пошло. Твърдя, че простият, недокоснат от цивилизацията човек не може да бъде вулгарен, тъй като пошлостта предполага външен вид, фасада и лустро. За да се превърне във вулгарен човек, селянинът трябва да дойде в града. Ръчно изработената вратовръзка трябва да прикрие мъжествения ларинкс, за да възтържествува неприкритата пошлост. Възможно е руснаците да са намерили тази дума така удачно, защото в Русия някога е съществувал култ към простотата и добрия вкус. В съвременна Русия – страната на моралните уроди, усмихващи се роби и тъпоглави бандити престанаха да забелязват пошлостта, тъй като в Съветска Русия са се развили свои разновидности на вулгарния човек, съчетаващи деспотизъм и подправена култура. В миналото Гогол, Толстой, Чехов в търсенето на простотата и истината великолепно са изобличавали вулгарността, както и показното дълбокомислие. Но вулгарни хора има във всяка страна – и в Америка, и в Европа. И все пак в Европа са повече, отколкото тук, въпреки старанията на американската реклама.
