PROVO Magazine

Вулгарните хора и пошлостта

Еснафът – това е възрастен човек с практичен ум, користни, общоприети интереси и низки идеали за своето време и своята среда. Той може да бъде наречен ”благовъзпитан” и „буржоазен”. Благовъзпитаността предполага галантерийна изискана вулгарност, която понякога е по-лоша от простодушната грубост. Да се оригнеш в обществото е грубо, но да се оригнеш и да кажеш „Извинете” – не е само вулгарно, но и маниерно. Буржоата – това е самодоволен  и величествен еснаф. Еснафите се хранят със запас от банални идеи, прибягвайки до кухи фрази и клишета, техният говор изобилства с неясни и неизразителни думи. Истинският еснаф е изтъкан от тези обикновени, бедни мисли, освен тях той няма нищо. Но трябва да признаем, че във всеки от нас живее тази клиширана същност и всички ние в ежедневния си говор използваме думи щампи, превръщайки ги в знаци и формули. Това не значи, че всички хора са еснафи, но предпазва от машиналния обмен на любезности. В задушен ден всеки втори минувач непременно ще ви попита:”Не Ви ли е горещо?” От това не следва, че вашият събеседник е вулгарен тип. Той може да се окаже обикновен папагал или словоохотлив чужденец. Когато ви питат: Как сте?” – отговорът „Прекрасно” може да прозвучи като унила щампа, но ако започнете да разказвате за здравето си, вие рискувате да се окажете педант и досадник. Понякога баналността е добра защита или уловка срещу разговора с глупаците. Срещал съм образовани хора – поети, учени, които в кафенето използват две, три думи: ”да, не, благодаря ви”. Персонажът, който се подвизава под името „величествен вулгарен човек” не е просто еснаф-новак, не, той е професионален позьор от глава до пети, завършен тип на благопристоен буржуа, всемирен продукт на посредственността и инертността. Той е конформист, който се е приспособил към средата си. Присъщи са му лъжеидеализма, лъжесъстраданието и лъжливата мъдрост. Измамата е верен съюзник на истинския еснаф. Великите думи Красота, Любов, Природа – звучат в устата му фалшиво и печалбарски. Такъв е Чичиков от „Мъртви души”, Скимпо от „Студеният дом” и накрая Оме от „Мадам Бовари”. Еснафът обича да пуска прах в очите и обича, когато това правят и другите, затова винаги навсякъде по петите го следват измамата и мошеничеството. Еснафът с неговата неизменна страстна потребност да се приспособява, да се приобщава, се разкъсва между стремежа да постъпва като всички и да получава тази или онази вещ, защото я имат милиони и страстното желание да принадлежи към избран кръг, асоциация, клуб. Той копнее да отсяда в най-добрите хотели, да пътешества в първа класа на океанския лайнер с капитан в бяла униформа и с обслужване на най-високо ниво. Съседството с главата на компанията и с европейски аристократ може да му завърти главата.Често той е сноб. Богатството и титлата го карат да изпада във възторг ”Скъпа, днес си побъбрих с една херцогиня!” Вулгарният човек не се увлича и не се интересува от изкуството, в това число и от литературата – цялата му природа е враждебна към изкуството. Но той лакомо поглъща всякаква информация и е отлично трениран в четенето на вестници и списания. Той е ревностен читател на „Сатърдей Ивнинг Пост” и докато чете вестника обикновено се отъждествява с героите от първа страница. Представителят на силния пол си представя себе си като симпатичен съдебен изпълнител или друга важна птица, да кажем затворен ерген с детска душа, който е  и играч на голф. Ако е читателка – една типична еснафка се вижда в ролята на пленителна, руса и румена секретарка. Еснафът не различава авторите, чете малко и винаги с определена цел, но може да стане член на библиографско дружество и да се наслаждава на прелестните книги. Не се интересува от живопис, но заради престижа ще окачи в хола си репродукция на Ван Гог или Уислър, като тайно ще предпочита Норман Рокуел. В своята привързаност към утилитарните материални ценности той лесно се превръща в жертва на рекламния бизнес. Сама по себе си рекламата може да бъде много добра – някои клипове  се издигат до истински височини в изкуството, но не за това става дума сега. Същността е в това, че рекламата винаги се заиграва с еснафската гордост да се притежават вещи. Например в къщи се появява радио или телевизор. Току-що са ги доставили от магазина. От удоволствие майката пляска с ръце, възбудените деца се въртят наоколо, най-малкият заедно с кучето се дърпа към мястото, където са издигнали Идола, даже бабата със своите лъчезарни бръчки се показва някъде там отзад, а отстрани, сложил ръцете си в джобовете на жилетката, с победоносен вид се извисява Бащата, това същото Татенце, същият този Горд Дарител. Момчетата и момичетата от рекламата са винаги луничави, а момчетата винаги нямат предни зъби. Нямам нищо против луничките (те наистина много отиват на младите създания). Но аз смятам за невиждана пошлост това, което направиха с тях рекламните агенции. По разкази на очевидци, ако момче без лунички или с малко лунички трябва да се появи на телевизионния екран, му налепват изкуствени лунички, минимум 22 – по осем на всяка буза и по 6 на носа. Ако луничавите млади герои се играят от руси или рижи красавци, то младите красиви мъже по правило имат тъмни коси и гъсти черни вежди. От шотландеца до келта – такава е еволюцията.

Най-голямата пошлост, изтичаща от рекламата не е в това, че тя придава блясък на полезната вещ, а в самото предположение, че човешкото щастие може да бъде купено.

Разбира се, сътвореният в рекламата свят сам по себе си е безвреден – всеки знае, че е сътворен от продавача,на когото винаги помага купувачът. Най-забавното е не в това, че тук не е останало нищо духовно, не, най-забавното е – че това е сенчест, илюзорен свят и в реалното му съществуване тайно не вярват нито продавачите, нито купувачите, особено в нашата мъдра, прагматична и мирна страна.

Руснаците имат, по-точно, имаха специално име за самодоволното величествено еснафство – пошлост. Пошлостта – това не е само явна, неприкрита баздарност, но като цяло лъжлива, подправена значимост, подправена красота, подправен ум, подправена привлекателност. Когато наричаме нещо с думата „ пошлост”, ние съдим не само естетичски, но и нравствено. Всичко истинско, честно, прекрасно не може да бъде пошло. Твърдя, че простият, недокоснат от цивилизацията човек не може да бъде вулгарен, тъй като пошлостта предполага външен вид, фасада и лустро. За да се превърне във вулгарен човек, селянинът трябва да дойде в града. Ръчно изработената вратовръзка трябва да прикрие мъжествения ларинкс, за да възтържествува неприкритата пошлост. Възможно е руснаците да са намерили тази дума така удачно, защото в Русия някога е съществувал култ към простотата и добрия вкус. В съвременна Русия – страната на моралните уроди, усмихващи се роби и тъпоглави бандити престанаха да забелязват пошлостта, тъй като в Съветска Русия са се развили свои разновидности на вулгарния човек, съчетаващи деспотизъм и подправена култура. В миналото Гогол, Толстой, Чехов в търсенето на простотата и истината великолепно са изобличавали вулгарността, както и показното дълбокомислие. Но вулгарни хора има във всяка страна – и в Америка, и в Европа. И все пак в Европа са повече, отколкото тук, въпреки старанията на американската реклама.

 

Facebook Comments

Автор и гост

Споделете публикацията:
Avatar

Владимир Набоков

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *