Геноцидът в Руанда е избиване на около 937 000 Tутси (1) и умерени Xуту (2), извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на Хуту – Интерахамве и Импузамугамби, за период от 100 дни от 6 април до средата на юли 1994 г.
За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значим, не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Първия свят отказват да се намесят.
Оживление цареше навсякъде. Край масите за дегустация се разнасяше миризма на канела, джинджифилови панделки и най–вече миризма на какао. Безобидно усмихнати промоутърки разнасяха всякакви кексчета между тълпите. Предприемачи отхапваха шоколадови цигарета и отпиваха уиски, направено от течен шоколад. Швейцарски джуджета показваха зашеметяващи трикове и от ноздрите им излизаха балончета от най -разтегателната дъвка на света. Огромни желирани жирафи, слонове и маймуни с щампа „С консерванти се радваме. Консерванти обичаме” се извисяваха над главите на опиянените от захаросано настроение гости.
Тувенс разглеждаше най-ярките модели на бонбони от изложението, наречено „ Нестандартни сладки, а защо не и ядки”. Изложението се състоеше в центъра на Кейптаун и интересът към него бе неописуем. То бе на изключително високо ниво. От цял свят бизнесмени, разбиращи от сладки, приеха на драго сърце мисълта, че точно тук биха могли да направят нещо повече за развитието на бизнеса си, за щастието на децата и за възбудата на техните родители.
И ето че настъпи големият момент. Десет мажоретки във формата на еклери обявиха пристигането на най–големия в тази бонбонена увертюра. Великият Мистър Марципан щеше да изнесе прочувствена реч. Тувенс не бе особено впечатлен от случващото се наоколо. Бивш световноизвестен сладкар от Белгия, Тувенс бе зачеркнал отдавна бизнеса, наследен от баща си, който бе завещал 200 ванилени фабрики, 200 завода за сладко-кисел сос и 200 халета за близалки.
Сега Тувенс се занимаваше със съвсем друго нещо. Бе станал един от най-търсените детективи, занимаващи се с най-невероятните комично смрачаващи се случаи на земята. Това се случи, след като част от халетата за близалки беше изчезнала. Тогава Тувенс се нае сам да реши случая, като изходи от останалите налични халета. Той разбра, че най–важното сега бе да приложи математическите си способности. И така, той преброи наличните 99 халета и от 100 извади 99. Случаят бе разрешен. Липсваше точно едно хале. Сега оставаше да разбере къде е то. Той извика всичките си работници, събра ги накуп и им сподели: ” В името на баща ми и в името на цялата фамилия, за да защитя честта на фирмата и да намеря мистериозно изчезналото хале, аз преставам да бъда Тувенс Сладкаря. От днес Аз ставам Тувенс Следотърсача”. И така Тувенс Следотърсача остави наследството в ръцете на най–опитните си сладкари и пое по пътя на мистериите.
След като намери халето затрупано от снежни бури на Северния полюс, той бе нает от няколко международни детективски компании, работещи съвместно с ООН. Негов бе случаят с всички изчезнали проститутки от земята, случая с Костенурката гигант, негов бе и проектът „Живот на Марс под прикритие” и т.н., и т.н.
На няколко пъти отказа да участва като истински герой в „Досиетата Х”, но пък на драго сърце приемаше участие в предавания за защита на малцинствата, предавания за етнически конфликти и най-вече зъболекарски предавания за защита на детските зъби от кариес.
Но нека се върнем на захаросания купон. Изведнъж речта на Мистър Марципан бе прекъсната от шума на няколко хеликоптера, кръжащи над празненството. Покривките на масите започнаха да се веят, пудра захар хвърчеше по лицата на хората, мандаринки залепваха по ушите на гостите като прецизно изработени обеци.
„ Нещо пак се е случило. Най-вероятно идват за мен. Така е. Така беше и преди. Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка Тувенс и отхапа една вафла от шапката на дегустаторката до него. И наистина бе така. Няколко от хеликоптерите кацнаха встрани от случващото се, а един кацна върху огромната торта, предназначена за финал на тържеството.
От страничните хеликоптери излязоха войници от Руанда, а от хеликоптера, кацнал върху тортата, излезе самият Главнокомандващ на Република Руанда – Макхонго Кхити. Гостите на празненството помислиха, че това е поредният номер и започнаха възторжено да ръкопляскат. Войниците от своя страна приеха ситуацията като враждебна и насочиха автоматите си към гостите. Настана объркване. Викове, пищене и детски плач заляха атмосферата.
– Как смеете да разваляте празненството ми, неандерталци такива! – извика Мистър Марципан – Маймуни нещастни! Африкански зомбита! Носорожки фекалии! Лошо ви се пише!
– Спокойно, господине! – на съвсем човешки език отвърна Макхонго Кхити и нареди на войниците да свалят оръжията си. – Не искахме да прекъсваме празника, просто търсим господин Тувенс. Случаят е спешен, иначе не бихме си позволили да нахълтваме по този начин.
– Аз съм господин Тувенс. Така е, така беше и преди, така и ще бъде! Хм, хм. – изхъмка Тувенс и се усмихна победоносно.
– Господин Тувенс, бихте ли дошъл с мен в хеликоптера? – помоли учтиво Макхонго Кхити.- Имаме спешна нужда от вас.
– Разбира се. – отвърна Тувенс и добави – само да взема зарядното на диктофона си. След това Тувенс и военачалникът се качиха в машината. Макхонго си пое въздух и започна разказа.
– Господин Тувенс, вчера по време на черната луна в един резерват край река Кагера, близо до шатрата на уважаваната от всички руандийци местна шаманка Мама Тутси (1), са били намерени, цитирам: два трупа на ескимоси, два трупа на пингвини, два трупа на полярни мечки, съответно два трупа на тюлени. Както и кашони със сладолед и купища чували с лед. Край резервата има поставени невидими камери на всеки 10 метра, но камерите не са засекли нищо. Абсолютно нищо. Макхонго изтри потта си и от хладилна кутия извади един сладолед от намерените край реката. – Ще хапна, ако нямате нищо против, все пак е веществено доказателство. Е… какво ще кажете? Бихте ли дошъл с нас на място, за да разследвате тази вуду ситуация? Хонорарът ви ще бъде такъв, какъвто вие определите, а за благодарност ще ви дам да стреляте колкото пожелаете върху картонени мишени на деца. Моля, съгласете се!
– Приемам – съгласи се Тувенс. – Това с мишените- деца си го спестете. За хонорара ще говорим по–късно, губим време. Наредете да излетим веднага!
Хеликоптерите се издигнаха нависоко, а под тях Мистър Марципан продължаваше заплашително да ръкомаха с карамеления си жезъл по посока на натрапниците.
– Ако не възразявате, ще се преместя отзад – обърна се Тувенс към Главнокомандващия – трябва да направя географска справка спрямо местопрестъплението. И Тувенс седна на задната седалка, извади диктофона си и започна да записва.
– СЛУЧАЙ 723-ти.
КОДОВО ИМЕ: ”КОНТИНЕНТАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ”
МЯСТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО: РЕЗЕРВАТ КАГЕРА/РЕКА КАГЕРА – СЕВЕРОИЗТОЧНА РУАНДА – НАЙ–НАСЕЛЕНАТА ДЪРЖАВА В АФРИКА, ЗЕМЯТА НА ХИЛЯДИТЕ ХЪЛМОВЕ И ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ.
НЕДОПУСТИМ ФАКТ: НЕВЪЗМОЖНО НАЛИЧИЕТО НА ПОЛЯРНИ ИНДИВИДИ!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ВЪЗМОЖНА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ/СИЛНА НУЖДА НА ЖЕРТВИТЕ ОТ ДРУГ КОНТИНЕНТ/ НЕПРИСПОСОБЯВАНЕ НА ЗИМОРНИЧАВИ ИНДИВИДИ КЪМ ТОПЛА АТМОСФЕРА.
КОНСТАТАЦИЯ: ЗАСЕГА НЕЯСНА.
КРАЙ: НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ АНАЛИЗ.
ДОБАВКА: МИСЛЯ ДА ПОДРЕМНА!
Когато Тувенс се събуди, хеликоптерът вече бе кацнал в Резервата. Тувенс протегна ръце и напипа нещо мъхесто, космато и меко. Главата на Тувенс се намираше върху един от труповете на местопрестъплението. Трупът на Бялата Мечка.
– Бяхте дълбоко заспал и за ваше удобство ви сложихме да полегнете на меко. – отвърна един войник – Надяваме се да сте си починали добре, господин Тувенс.
– Идеално! Даже сънувах, че съм… но да не се мотаем повече. Донесете ми камера, за да заснема местоположението на жертвите – нареди Тувенс и след минута се появи цял операторски екип в помощ на следователя.
– Искам… – нареди Тувенс – искам първо да се заснемат близките планове на жертвите, след това общите и накрая държа да се заснеме кратко изявление на военачалника на Руанда – Макхонго Кхити, в което той признава, че не е пряко отговорен за случилото се. Така е. Така беше и преди. Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка Тувенс и се обърна към момчетата с автомати – А вие не допускайте Местните възрастни да се доближават до ескимосите, жирафите до мечките, слоновете до пингвините и маймуните до тюлените. Не бива да се стига до континентална мешавица! Не и днес. Не и докато не бъде изяден всичкият намерен сладолед. Действайте… а, и още нещо, доведете ми всички деца от резервата.
– Слу–шам, господин Следовател! – покорно тропна един войник и се зае с изпълнението на задачите.
Не след дълго стотина деца се появиха пред Тувенс. Той погали по веднъж всяко дете, усмихна се два пъти и помоли преводача си да преведе следното: А сега деца на Африка, скачайте, веселете се, насладете се на хубавия ден и изяжте целия сладолед. Ура! А! щях да забравя най-важното: НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ ОПАКОВКИТЕ ОТ СЛАДОЛЕДА В РЕКА КАГЕРА. ПАЗЕТЕ ПРИРОДАТА! Ура!
Пет часа по-късно детските глъчки затихваха. Сладоледът беше на привършване. Операторските екипи също приключваха задълженията си. И докато Тувенс гледаше отиващото си огнено кълбо, приличащо на разярен, развял гривата си лъв, една кокалеста ръка се подпря на рамото му.
– Знаех си, че ще ме посетите – откривателски каза Тувенс, без да се обръща – вие би трябвало да сте Мама Тутси! Водете ме в колибата си. Очаквах вашето присъствие. Приятно ми е, казвам се Тувенс. Така е…
– Така беше и преди. Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка вместо Тувенс Мама Тутси, на съвсем ясен френски език – заповядайте в колибата ми, не стойте тук. Тук няма да откриете нищо. И те се запътиха към сламената обител на Мама Тутси. Колибата се състоеше от две помещения. Преддверие и гостна. В преддверието бе окачена огромна снимка, на която имаше 937 000 черепа. Това бяха жертвите от големия геноцид през 1994 година. Жестоката битка между Тутси и Хуту .
– Независимо от сведенията… – показа снимката Мама Тутси на Тувенс – които постъпиха преди започването на убийствата и отразяването от международните новинарски медии на истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгърна, практически всички страни от Първия свят отказаха да се намесят. Въпреки голямата възможност да ни помогнат, те ни оставиха да се избием един друг като пилци. И ти… и ти си от там – от света, който има всичко, и нехае за нашия Ад. И ти си от там, но ти, ти имаш друго минало, моето момче! Ела, влез в гостната.
В гостната миришеше на изгоряла слама и тамян. По стените бяха окачени маймунски черепи и кокоши крака. Навсякъде имаше запалени свещи във формата на жирафски вратове, а в дъното примигваше огромен плазмен монитор, който излъчваше Cartoon Network. Тувенс вдигна глава, погледна към монитора и нещо отчайващо премина през погледа му. Китките на ръцете му се схванаха, лицето му смени цвета си няколко пъти, раменете му затрепереха като пружинена глава на негърче-играчка. Целият плувнал в пот, той едва доловимо успя да обели: „Алергичен съм към Том и Джери” и припадна. Мама Тутси се усмихна, погали челото му и положи неравномерно дишащото му тяло върху меката слама. След това подпря един череп от маймуна на гърдите му, сложи два стръка памук в ръцете му и загаси всички свещи. Тувенс отвори очи и видя някакъв призрак, облечен в старинни дрехи с близалка в ръка, яхнал захарен кон. Призракът досущ приличаше на него. Само старинните дрехи го правеха по-различен.
– Сега разбра ли защо те доведох чак до тук? – поде призракът с мек и спокоен глас. – Виж записите от камерите. Погледни разположението на труповете. Всички те образуват една голяма цветна торта, непринадлежаща на ничия религия, боя, или политика. Всички те образуват един сладък международен празник. Без война и расизъм. Без претенции. Без сълзи.
– Да, това е така, наистина е така. Но кой си ти? – попита Тувенс.
– Аз съм пра–прадядо ти – Тувенс I. Човекът, който спаси хиляди руандийци от колониално изтребване. Човекът, който от един стрък захарен памук сбъдна Захарната мечта на цял свят, от която ти така лесно се отказа. Не те виня. Всеки има право на избор. А сега ти имаш право на още един. Да останеш тук – в земята на прародителите си, в земята на вечната пролет, в земята на страданието и величествеността….
-Или…? – попита Тувенс.
– Или да си тръгнеш. Ти избираш. Но запомни… Тук си у Дома! А аз винаги ще бдя над теб. Сбогом, мой наследнико.
P.S. : Две години по–късно.
Тайна Военна База – Централна Африка – Полупустинята Сахел.
Оживление цареше навсякъде. Край масите за подготовка на нападение се разнасяше миризма на смазочно масло за оръжие. Безобидно усмихнати капитани разнасяха кутии с муниции. Генерали отпиваха уиски и настървено очакваха момента за действие. Тувенс разглеждаше най–ярките мостри на последен модел Химическо Оръжие. Отдавна загърбил детективската кариера, сега той оглавяваше Отдела за новото нападение на Руанда. Хиляди войници очакваха неговата заповед за атака.
– Така е! Така е било! Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка Тувенс, и обяви началото на самолетните атаки. Задаваше се пустинна буря.
В памет на хилядите невинни жертви на Руанда.
(1) Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Тутси са смятани за наследници на най-старите жители на региона.
(2) Хуту е името на една от трите етнически групи, населяващи Бурунди и Руанда. Хуту са най-голямата група — много по-голяма от другите две. 85% от руандийците и 85% от бурундийците са хуту. От културна гледна точка разделението е донякъде изкуствено, по-скоро класово, отколкото етническо, защото между хуту и другите етнически групи в района, особено тутси, няма значителни езикови или културни различия.
