PROVO Magazine

Орбанизацията на Европа

От дълго време различни „доброжелатели“ се опитват да ни внушават, че пред Европа има два пътя. Единият е „либерален“ – запазване на сегашния модел на ЕС, целящ предефиниране на европейските ценности и идентичности,  „позитивна дискриминация“ спрямо всевъзможни малцинства и федерализация, която дава все повече власт на Брюксел и постепенно изпразва от съдържание националните държави.

Вторият е на „консервативната вълна“ – ликвидиране на „либералния“ модел, „Европа на Отечествата“ вместо всемогъщ Брюксел, „десен“ авторатаризъм (конотиран положително за разлика от „ляво-либералния“ такъв) вместо права на човека и най-вече повече традиционно и национално от глобално и наднационално. Страните в така описания „либерално-консервативен разлом“ обикновено не водят диалог, а се трансформират в посока на две агитки, които се надвикват.

Актуалната тема за Орбан и санкциите срещу Унгария илюстрират изключително точно това положение.  И двете агитки виждат в случая това, което искат да видят. Съответно не виждат това, което не искат. Рисуваната бяло-черна картина изключва сложността и противоречивостта в развитието на ЕС и съставящите го национални държави. Конкретно тази амбивалентност се изразява в следното.

Орбан няма да спаси Европа с хронична корупция, смазване на свободата на словото и изграждане на партокрация. Същевременно тези, които много искат да го накажат, си присвояват правото да говорят от името на общоевропейски ценности. Ценностите на левичарските елити с генезис от казионните бунтари от 1968 г. (не става дума за Пражката пролет, а за западноевропейските “деца на цветята”, които в последните десетилетия преминаха от “бунт срещу системата” към крепене на статуквото на единствено правилната “толерантност”) не са общоевропейски. “Позитивната дикриминация” и задължителното присъствие на “джендър стъдис” в университетите подкопават европейските ценности.

В случая дори това не е основното. Основното е наглият двоен стандарт, който се е превърнал в принцип на управление на ЕС. Заиграването на Орбан с Путин представлява проблем. Не по-малък проблем обаче е “прагматичният ” германски подход, демонстриран при “Северен поток”. За него обаче “наказващите” удобно мълчат, докато вкарват в един и същ кюп с унгарците поляците, които последователно се противопоставят на путинистката агресия.

Този двоен стандарт ни засяга съвсем директно. Почти всичко, което обективно е посочено като заплаха за демокрацията в Унгария, се отнася и за България. В някои отношения и в по-голяма степен. Но докато Орбан е демон, който заплашва да взриви Европа, Борисов е много добър, а в България корупция няма. Поне ако слушаме един дегенерирал алкохолик, който олицетворява цялата неадекватност на сегашния модел на ЕС.

Тъй че вместо да се занимаваме с образа на Орбан като “спасител на Европа” или като “архизлодей”, е редно да видим първо какво се случва/не се случва под носа ни. За да оцелее ЕС, трябва да се реформира основно. Но никой няма да ни оправи разградения двор, в който вегетираме, ако ние не сме способни да го направим. Ако ще и моделът Меркел-Юнкер да бъде заменен от нови Тачър и Кол.

Facebook Comments

Автор и гост

Споделете публикацията:
Avatar

Provo Magazine

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *