Анастасия Валериева Стоилова e студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, пети курс, специалност славянска филология, профил украинистика. Завършва гимназия с преподаване на чужди езици в Перник, специалност немски език. Активен участник в редица украински проекти, свързани с Украйна и украинската диаспора, организирани от Световния конгрес на украинските младежки организации и фондация „Мати Украйна“ в България. Била е на практика в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“.
Върховния представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън призова за незабавно спиране на насилието, национален или геополитически е според теб конфликтът в Украйна?
Има ги и двата аспекта. Проблемът започна като геополитически и с прекратяването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Украйна заема стратегическо положение на географската карта на Европа и от гледна точка на ЕС тя може да бъде заплаха, ако премине под руско влияние. И обратното – Украйна под шапката на ЕС е изключително неизгодна за Русия. Путин показа това много ясно – с намаляването на цената на газта и „финансовата помощ“, която Русия дава на Украйна той показа, че е готов да купи сигурността си. След разгонването на протестите по особено жесток начин обаче, проблемът се превърна и в национален. Не че до преди това украинците не се вълнуваха каква ще е съдбата им и принадлежността към Европейския или към Митническия съюз също не беше въпрос от национално значение и широко дискутиран, но след като по един изключително жесток начин се нарушиха правата им, и в момента те са избивани, палени и разстрелвани по заповед на президента – да, това е национален проблем.
Какво се премълчава всъщност?
В политически план – ако знаех какво се премълчава, сигурно нямаше да съм студент-украинист, а на някой отговорен политически пост и доста „навътре“ в политическата ситуация в Украйна. Мога да Ви кажа обаче какво не вижда обикновеният български гражданин, въпреки че Украйна е тема номер едно във всички български медии в момента. Не вижда купчините трупове на площад “Независимост”. Не вижда кръвта, която се лее по киевските улици, никой не е споменал досега как през последните дни така наречените „титушки“ , на български казано биячи по анцузи, режат гумите и чупят стъклата на линейки, за да не могат медиците да окажат помощ на пострадалите активисти. Не казват как при предишната вълна от насилие повечето загинали бяха първо отвлечени от болниците, в които са потърсили медицинска помощ, след това измъчвани и телата им накрая бяха намерени в горичките около Киев. Не чух и за това, че голяма част от убитите са убити от снайперисти, че пътищата се затварят, за да не могат хора от други области да стигнат до Киев и Майдана, че идват подкрепления само от спецчасти, че метрото бе спряно, за да не могат киевчани да стигнат до центъра, че точно в момента се блокират мостовете в Киев от същите съображения.
Вчера в интернет излезе видео от парк в центъра на Киев, в който на всяка крачка имаше трупове и хора в безсъзнание. Просто лежаха на тревата. Не знам как издържах да изгледам цялото видео дори… И това е само една малка част от жестокостите, които продължават да се случват и ще се случват там. Тези неща излизат само в украинските медии, за съжаление не получават международно разпространение или поне в България не чуваме за тях. А не трябва да се премълчават! Жестоко е, но само гласността на проблема ще доведе до решението му.
Разделени ли са украинците по въпросите за евроинтеграцията и протестите?
Когато бях в Украйна с колегите си от украинска филология имахме възможност да сме на Майдана и да подкрепим украинците, имаше хора, които идваха и откровено ни питаха как е в Евросъюза и вървят ли в правилна посока. Има ли смисъл в това, че протестират и какво ги чака. Много от тях не бяха наясно какво точно би се случило с Украйна, ако предприеме мерки за присъединяване към Европа. Но едно им беше ясно – щом са там – дошло им е до гуша от Русия. Не съм била в най-източните точки на Украйна, нито в Крим, за където се говори, че руското влияние е най-силно, на Майдана обаче се запознах с хора от Донбаска област, които също бяха за евроинтеграцията на Украйна и естествено, не бяха единствените от източна Украйна. Евромайдан има в центъра на всеки областен град, без значение дали е на изток или на запад. Т.е. да – Украйна е единна и обединена. Имаше опит за контрапротести, който обаче завърши аналогично с контрапротестите в България. Всички се смееха на „бисерите“, излезли от устите на хората, които дори не знаеха срещу какво протестират.
Кой прокарва разделителната линия в Украйна? Какво стои от двете й страни?
Украйна е много голяма като територия и преди да започнат протестите винаги се е говорило за Източна и Западна Украйна като за области, които доста се различават помежду си – език, политическа ориентация, влияние на Русия или ЕС, ако щете дори манталитет. Какво стои от двете страни на разделителната линия? Украинци. Украинци, които забравиха за различията си и се обединиха, за да защитят заедно страната си и народа си. И не го казвам с цел по-висок патос – просто това, което видях на Майдана ме убеди, те са едни от най-обединените хора, които съм виждала. Може би фактът, че вече веднъж успяха по време на Оранжевата революция да се „преборят“ срещу Янукович им дава сили. Или просто са такъв народ, не знам и не търся много старателно обяснение – търся обяснение защо ние не сме такива.
Възможно ли е Украйна да се разцепи?
Не смятам, както казах в момента Украйна е изключително обединена. Сутринта чух в украинска телевизия, че Крим обмислял отделянето си от Украйна. Не мисля, че ще се стигне до там, в момента границата между официална информация и слухове е много тънка, всеки гледа да е „в час“ със събитията и в интернет се леят много измислици.
Била си в Украйна в началото на конфликта, допускаше ли такова развитие? Ще поеме ли някой отговорност за разразилата се гражданска война?
Бях на Майдана в средата на декември. Имаше щурмове от страна на спецчастите им, имаше бой, но жертви нямаше. Страстите бяха поутихнали и смятах, че до насилие няма да се стигне. Кой да предположи, че президентът ще си позволи в 21-ви век да издава заповеди за чистка срещу народа си. Честно казано, не мога все още да повярвам как Беркут изпълнява заповедите му. Нощес има около 50-ина полицаи, преминали на страната на народа, сутринта един полковник обяви преминаването си от сцената на Майдана. А относно поемането на отговорност – опозиция и управляващи си прехвърлят топката. Виктор Янукович обвинява опозицията и вчера излезе с обръщение по телевизията, в което призова протестиращите да не проявяват агресия. Явно спазва стриктно принципите на Стария завет – „ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“ (било то с полицейска палка, паве или струя вода).
Кого обслужва властта в Украйна?
В момента – интересите на Путин и Русия. Надявам се скоро това да се промени.
Защо според теб в Украйна протестите ескалираха, а в България замряха?
Както казах и по-рано, украинците са изключително обединени и нямат намерение да се отказват. В България не бяхме особено обединени през цялото време. Протестите се случваха само в София и в извънработно време, за разлика от тези в Украйна, където хората са постоянно на площада, дори и на смени. В останалата част на страната животът си вървеше съвсем постарому и хората не бяха особено ангажирани с активни действия. Всеки може да псува пред телевизора и да се оплава от „хала на държавата“, но малко излязоха на улицата. В Украйна постоянно прииждаха автобуси от цялата страна с хора, ангажирани с каузата, хора, които спяха на площада или около него. Говорим за декември месец, когато температурата нощем беше – 10. Освен това такива брутални чистки и толкова явно потъпкване на човешките права чрез насилие тук нямаше – до намеса на спецчасти, БТР-и, снайперисти и заливане с вода и палежи в България не се стигна (и слава Богу). Това накара украинците да дадат отпор.
Как ще се развие според теб ситуацията в Украйна и можем ли ние да се поучим от случващото се там?
Ситуацията в момента е много сложна, с конкретни прогнози не се ангажирам, просто им пожелавам насилието да спре в най-скоро време и конфликтът да бъде разрешен. Много емоционално преживявам случващото се в момента там, имам приятели в Киев и не само, и не смятам, че който и да е заслужава такава съдба. Предположенията ми относно съдбата на Виктор Янукович не са толкова оптимистични, дано само не последва съдбата на лидери като Кадафи и Чаушеску. От случващото се там можем само да взимаме пример – ако и ние успеем да обединим по този начин нацията си, да се научим да вярваме, както те вярват, в успехите си и да имаме воля и оптимизъм, а не вечното черногледство още преди да се заловим с нещо, то смятам, че ще сме по-успешни в начинанията си. И не само в протестите си.
Нещо важно в заключение?
Слава України!
