Ако има бунтари в сръбската литература, то един от тях със сигурност е Данило Киш. Той е едно от най-значимите имена в европейската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 г. в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 г. баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. От 1953 г. сътрудничи на много вестници и списания. През 1954 г. се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград, а през 1962г. излиза първата му книга, съдържаща два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. Пише разкази, романи, драми, есета, полемични текстове и превежда от руски, унгарски, френски и английски език (Есенин, Цветаева, Ахматова, Петьофи, Ади, Петри, Молиер, Корней, Верлен, Лотреамон, Превер, Кьоно и много други). Най-забележителните му творби са „Гробница за Борис Давидович” и „Енциклопедия на мъртвите.” Носител е на множество литературни награди. От 1979 г. живее в „джойсовско изгнание” в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. Погребан е в Белград.
Данило Киш
СЪВЕТИ КЪМ МЛАДИЯ ПИСАТЕЛ
Съмнявай се във властващите идеологии и принцовете.
Стой по-надалеч от принцовете.
Внимавай да не замърсиш говора си с езика на идеологията.
Вярвай, че си по-силен от генералите, но не се мери с тях.
Не вярвай, че си по-слаб от генералите, но не се мери с тях.
Не вярвай в утопични проекти, освен в онези, които сам създаваш.
Бъди еднакво горд към принцовете и към тълпата.
Пази съвестта си чиста по отношение на привилегиите, които писателският занаят ти дава.
Проклятието на личния си избор не бъркай с класовия гнет.
Не позволявай на историческата бързина да те обсеби и не вярвай в метафората за влаковете на историята.
Не скачай, с други думи, във влаковете на историята, защото това е само глупава метафора.
Винаги си имай едно на ум, а именно: Който постигне целта, пропуска всичко.
Не пиши репортажи от страните, в които си бил като турист; не пиши въобще репортажи, ти не си журналист.
Не вярвай в статистики, в цифри, в публични изявления: действителността е онова, което не се вижда с невъоръжено око.
Не посещавай фабрики, колхози, строителни площадки: напредъкът е онова, което не се вижда с невъоръжено око.
Не се занимавай с икономика, социология, психоанализа.
Не се увличай по източни философии, дзен-будизъм и прочее; ти имаш по-умна работа.
Съзнавай факта, че фантазията е сестра на лъжата и затова – опасна.
Не дружи с никого: писателят е сам.
Не вярвай на онези, които казват, че това е най-лошият от всички светове.
Не вярвай на пророците, защото ти си пророк.
Не бъди пророк, защото твоето оръжие е съмнението.
Имай мирна съвест: принцовете не те засягат, понеже ти си принц.
Имай мирна съвест: миньорите не те засягат, понеже ти си миньор.
Знай, че онова, което не си казал пред медиите, не е изгубено завинаги: това е торф.
Не пиши по поръчка на деня.
Не залагай на мига, защото ще се разкайваш.
Не залагай и на вечността, защото ще се разкайваш.
Не бъди доволен от съдбата си, защото само идиотите са доволни.
Не бъди доволен от съдбата си, защото ти си избраник.
Не търси морално оправдание за онези, които са извършили предателство.
Пази се от ужасяваща последователност.
Пази се от лъжливи аналогии.
Повярвай на онези, които плащат скъпо своята непоследователност.
Не вярвай на онези, които осребряват скъпо своята непоследователност.
Не проповядвай релативизъм на всички ценности: йерархия на ценностите съществува.
Наградите, които ти дават принцовете, приемай с равнодушие, но не прави нищо, за да ги заслужиш.
Вярвай, че езикът, на който пишеш, е най-добрият от всички езици, понеже ти друг нямаш.
Вярвай, че езикът, на който пишеш, е най-лошият от всички, макар да не би го заменил за който и да било.
Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. (Откр. 3:16)
Не бъди сервилен, за да не те вземат принцовете за паж.
Не бъди високомерен, за да не приличаш на паж.
Не позволявай да те убедят, че твоето писането е обществено безполезно.
Не си мисли, че твоето писане е обществено полезен труд.
Не си мисли, че и ти самият си полезен член на обществото.
Не позволявай заради това да те убедят, че си обществен паразит.
Вярвай, че твоят сонет струва повече от речите на политиците и принцовете.
Знай, че твоят сонет не значи нищо пред реториката на политиците и принцовете.
Имай свое мнение за всичко.
Не казвай за всичко своето мнение.
На теб думите ти най-малко струват.
Твоите думи са най-скъпоценни.
Не прави изявления в името на нацията си, защото кой си ти, че да представляваш друг, освен самия себе си!
Не бъди в опозиция, защото ти не си срещу, ти си долу.
Не бъди с властта на принцовете, защото ти си над тях.
Бори се срещу обществената неправда, без да правиш програма от това.
Не позволявай борбата срещу обществената неправда да те отклонява от твоя път.
Опознай чуждата мисъл, а после я отхвърли.
Не прави политическа програма, не прави никаква програма: ти твориш от магмата и хаоса на света.
Пази се от онези, които ти предлагат окончателни решения.
Не бъди писател на малцинството.
Започне ли някоя общност да те присвоява, преразгледай поведението си.
Не пиши за посредствения читател: всички читатели са посредствени.
Не пиши за елита, елитът не съществува; елитът си ти.
Не мисли за смъртта и не забравяй, че си смъртен.
Не вярвай в безсмъртието на писателя, това са професорски глупости.
Не бъди трагично сериозен, защото това е комично.
Не бъди комедиант, защото болярите са свикнали да ги забавляват.
Не бъди дворцов шут.
Недей да мислиш, че писателите са съвест на човечеството: видял си вече толкова гадове.
Не позволявай да те убедят, че си никой и нищо: видял си вече, че болярите се страхуват от поетите.
На смърт не отивай за никоя идея и не наговаряй друг да загине.
Не бъди страхливец и презирай страхливците.
Не забравяй, че геройството иска голяма цена.
Не пиши за празници и юбилеи.
Не пиши похвални слова, защото ще се разкайваш.
Не пиши надгробни слова за народните герои, защото ще се разкайваш.
Ако не можеш да кажеш истината – мълчи.
Пази се от полуистините.
Когато има всеобщ празник, няма причини и ти да участваш в него.
Не прави услуги на принцовете и болярите.
Не искай услуги от принцовете и болярите.
Не бъди толерантен от учтивост.
Не влизай в напразни спорове за истината: с идиот недей да спориш.
Не позволявай да те убедят, че всички сме еднакво прави и за вкуса не си заслужава да се спори.
Когато двама събеседници грешат, това все още не означава, че и двамата са прави. (Попър)
Да позволиш другият да има също право, не те предпазва от една друга опасност: да повярваш, че може би всички имат право. (Idem)
Не спори с невежия за неща, за които за пръв път чува от тебе.
Недей да имаш мисия.
Пази се от онези, които имат мисия.
Не вярвай в научната мисъл.
Не вярвай в интуицията.
Пази се от цинизма, включително и от своя.
Избягвай идеологическите общи места и цитати.
Имай смелостта да наречеш стихотворението на Арагон в прослава на ГПУ безчестие.
Не търси за това смекчаващи вината обстоятелства.
Не позволявай да те убедят, че в спора Сартър-Камю са прави и двамата.
Не вярвай в автоматичното писане и в съзнателната неяснота – ти се стремиш към яснота.
Отхвърляй литературните школи, които ти натрапват.
При споменаване на социалистическия реализъм напускаш всеки по-нататъшен разговор.
На темата за ангажираната литература мълчиш като риба: оставяш това на професорите.
Сравни ли някой концентрационните лагери със Santé, прати го по дяволите.
Твърди ли някой, че Колима е била различна от Освиенцим, прати го сто пъти по дяволите.
Твърди ли някой, че в Освиенцим са изтребвали само въшки, не и хора – същото като по-горе.
Segui il carro e lascia dir le genti.* (Данте)
* „Върви след мен. Те нека си говорят.” – Преводът е на Иван Иванов и Любен Любенов по изданието: Алигиери, Данте. Божествена комедия. София, 1975. – Б.пр.
(1984)
Превод: Людмила Миндова