Олимпиадата в Париж започна със скандал по откриването, светът се раздели на два лагера – очаровани от спектакъла и погнусени от него. Ти самият как прие церемонията по откриването?
Според мен олимпиадата в Париж започна с артистично и изключително оригинално представление. Откриването с всеки свой елемент създаваше жива и предизвикателна картина на разбирането за света, за свободата и различните прояви на красивото. Противопоставени на баналните дефилета, в които отделните нации чакат да направят своята обиколка на стадиона и се безпокоят заради умората и подуването на краката от часовете стоене прави. Откриването показа, че спортът е свързан с всички изкуства и философски разбирания за света, направиха го специфично по френски с навременни исторически и съвременни алюзии. Коментираха, подкрепяха, и си позволяваха дори да ги отричат, играейки с животворната противоречивост на битието. На някои вероятно им се е искало да видят маршируване, стройни редици и дори военни униформи, свързани с представите им за красота и ред.
Живеем във време освен на реална, но и на хибридна война, олимпиадата събира многомилионна публика пред малкия екран, мислиш ли, че този световен спортен форум беше употребен за целите на хибридната война.
Всяка проява, от откриването и по-нататък, когато започнаха и продължиха състезанията по отделните спортове, беше наблюдавана през почернено стъкло от някои зрители, независимо дали на живо или пред телевизора. Най-малкото отклонение от баналното, очакваното и всекидневното, всяка проява на свобода и пресичане на установените от всекидневието граници, се коментираха като края, не само на спорта, а на света. Най-доброто опровержение бяха самите състезания, рекордните постижения и спортистите, които участваха в тях. И като че ли на тази олимпиада участници бяха и по-стройни, и по-красиви.
Напрежението от откриването се пренесе и на ринга в женския бокс, къде е генезиса на спорните казуси с Имане Халиф и Ю Тин Лин?
Шефовете на някогашната АИБА бяха дадени под съд за злоупотреби, новосъздадената IBA в началото се ръководеше от нарко-трафикант, а после я оглави една от десните ръце на Путин. Олигарх, обвинен от МОК в машинации и други съмнителни дейности. Олимпийския турнир се организира от временна организация, тоест от хора които не носят особена отговорност. Двете състезателки от години участват с променлив успех в състезания организирани от АИБА и IBA. Дават положителна проба за наличието на мъжки хромозоми по време световното първенство в Индия. МОК не зачита тези изследвания, вероятно заради проблемите с IBA. След края на световното първенство медалът на Ю Тин Лин беше отнет и отиде при Светлана Каменова. По правилника на МОК половата принадлежност се удостоверява с паспорт. Приема се за вярно какво пише там, и съответно си мъж или жена. Предполагам това е по-лесно за сегашните организатори. Често в боксовите отбори има по една или повече мъжкарани, както ги наричахме в моето детство. Играят с момчета, бият се с тях. За съжаление до сега не е прието да се прави на всички хромозомен тест. И няма достатъчно ясен правилник кога организаторите имат право да го направят, поради какви причини, ако не е задължителен за всички. Поради това двете състезателки участват в турнира. И за сега успешно.
Това са спортистки, които не са от вчера на ринга, защо едва преди последното световно са им направени хромозомни тестове? Премълчан ли е проблемът от гилдията?
Алжирката стана шампион на турнира „Странджата“, но тогава това не направи на никого впечатление. Иначе има лекар, има и други авторитетни лица, които трябваше да реагират. Но едва ли някой ще си развали отношенията с африканската страна, която участва със солиден по брой състезатели и плаща за тренировъчния лагер и участието им в турнира. Положението е класическо за нас. Докато не се сблъскаме лично с проблема, и не ни засегне болезнено се интересуваме само от това, което ни е изгодно.
Мнението ти за нивата на тестостерона при жените боксьорки, редно ли е по този фактор да има дисквалификация от участия в състезания?
Тестостеронът се употребяваше масово във времето преди олимпиадата в Москва и по време на самата олимпиада. Тогава имаше начин да се изчистят състезателите две седмици преди началото. По-късно забраниха веществата, с които се чистеха. Спомням си, на Белмекен ме заплашиха, че ще ме изгонят от националния отбор, защото обявих, че не съм сигурен в ползата от тестостерона. Логично смятах, че след като го приемаш, ще произвеждаш по-малко. И през следващите години няма да си толкова агресивен, бърз и силен. Повишените нива на тестостерон се санкционират от международната организация по допинг контрол. Някои от жените с отклонения в женствеността не произвеждат повече тестостерон, така че не са опасни. Другите, с повишени нива, са проблем. Казусът трябва да бъде решен от специалисти по начин, които зачитат достойнството на състезателките.
Каква е ролята на ръководителя на Международната боксова асоциация – Умар Кремльов в създалата се ситуация?
Той, естествено, е възмутен, че му отнеха правото да организира олимпийския турнир. И критикува всяко решение на тези, които го обвиняват в грехове при организиране на големи състезания, ръководството на съдиите и предварителното разпределение на медалите. Същите обвинения бяха предявени преди това и към АИБА.
От другата страна на барикадата е МОК, обвиняван в толериране на Имане Халиф и Ю Тин Лин. Има ли политически момент в позицията на МОК?
МОК е разрешила проблема по най-лесния начин. Всяка национална федерация поема отговорността за състезателките. Достатъчен е обявения в паспорта пол. Няма да плащат за хромозомни тестове, ще се избегнат протестите при отклонения и сложните междинни казуси. Едва ли са се сетили специално за двете състезателки, за да ги толерират.
За едни хуманната страна на въпроса е, че двете боксьорки имат право да се състезават и самоопределят като жени независимо от хромозомните тестове, за други хуманната страна е, че не бива жени боксьорки да бъдат пребивани на ринга от „мъже“. Къде за теб свършва хуманността и започват интересите?
Трябва да се определят меродавни тестове, по които жените и девойките да бъдат при равни условия. Завишените нива тестостерон, ще повторя, винаги се санкционират като явна следа от употребен допинг. Но сега има много по-усъвършенствани системи за допингиране. Вече започва да остарява и популярния до скоро хормон на растежа.
Ако тези две състезателки не са желани сред жените заради силата на ударите и физическото надмощие, къде могат да се състезават те, при мъжете ли? Как на практика може да бъде решен този проблем?
От двете състезателки само Имане изглежда агресивна, силна физически и с мощни удари. Състезателката от Тайпе с нищо не превъзхожда съперничките си. Не е особено силна, дори направо е грацилна, няма силен удар, играе сравнително приличен бокс с прави удари, основно на далечна дистанция.
Нека обърнем внимание на българското представяне на Олимпийските игри. Светлана Каменова загуби на четвъртфинала от тайванката Ю Тин Лин. Какви грешки допусна тя в мача, имаше ли реален шанс за победа?
Светлана е сред безспорните ни таланти. Има разнообразна техника, силен удар, и тя самата е и силна, и натрупала опит от предишните си участия в големи състезания. Проблемите при нея започнах с разправиите около споменатите две състезателки. Светлана явно беше разстроена, че трябва да играе. Но след като няма да спечели служебна победа, трябваше да забрави всичко. Защото играеше за медал. И само това имаше значение. Тя, струва ми се, до края не се освободи от напрежението. Опитваше силни и размахващи единични удари с лявата ръка. Не подготвяше атаките си. През цялото време изглеждаше ядосана и онеправдана. Ю Тин Лин не направи много повече. Но се оказа достатъчно да спечели с 5:0 съдийски гласа.
По време на срещата имаше много нечиста игра от страна на тайванката за която реферът си затвори очите. Кой всъщност влияе на съдиите, чии нареждания изпълняват, може ли съдийството в бокса да бъде наистина обективно?
Отдавна е известно, че боксовите съдии са корумпирани. Това е истинската причина боксът да бъде заплашен от изхвърляне от олимпиадата, а не някакви джендърски проблеми. Трябва само да си припомним камарите от пълни с подаръци куфари, които бутаха на аерогарата боксовите съдии след олимпиадата в Сеул. Не се виждаха зад тях. Няма смисъл да припомням гафовете там. Тогава имахме български съдия, и по-важното – Емил Жечев управляваше съдиите. На всички близо до бокса е известно, че с негова помощ са спечелени много от мачовете с 3:2 гласа. Медалите от големи международни състезания ги дължахме и на неговите усилия и комбинативни способности. След олимпиадата в Рио де Жанейро 36 съдии бяха дадени под съд заради обратните резултати. Спомням си, че в квалификационните турнири загубихме 17 мача с 3:2 гласа, а поне половината спечелихме. Но вече Емил Жечев, който говореше няколко езика, го нямаше. В Париж не се разбра, има ли български съдия. Ако има, не се чувстваше присъствието му. Министерството така и не успя да създаде нов Емил Жечев, който го познаваха навсякъде където има бокс. Имаме нужда от подобна фигура, ако очакваме медали. Тренировките са задължителни. Но не са достатъчни, за съжаление, докато съдиите влизат в нечестни комбинации. Без значение дали одобряваме ситуацията.
При мъжкия бокс Рами Киуан направи добри първи мачове, но после загуби от американеца Омари Джоунс. Играта на Рами беше определена като твърде дефанзивна, какво трябва да подобри в играта си Рами, за да може на следващата олимпиада да стигне медалите?
Играта на Рами Киуан е нещо ново за нашия национален отбор. Дълго време, до края на седемдесетте години се играеше руския стил на боксиране. Основно прави удари и ляво кроше. Всички по един и същи начин. Това се признаваше за технична игра. Появата на Рами е неочаквана. Играе свободно, смело, с въображение. Победи двама, доста силни боксьори, като на шега. И реши по същия начин да вземе връх над американеца. Знаеше, че играе за медал, но започна без нужната концентрация. Не беше достатъчно бърз. Вероятно дългото поддържане на необичайна за него по-ниска категория си е казало думата. На практика американеца правеше каквото беше нужно на българина. Обсипваше го с леви прави, които го предизвикваха да пусне силната си лява ръка, и американеца го посрещаше с десен в трупа. Направи го три пъти по един и същи начин и показа, че има не много сложен, но ефективен план за бой. След тези удари Рами престана да пуска реални удари, които да бъдат точкувани и до края на рунда основно само се движеше. Във втория рунд на няколко пъти се опита да покаже най-доброто от себе си, но американецът с изпреварващи удари пресичаше неговата активност. Рами отново беше по-бавен и не достатъчно свеж. В третия рунд треньорите му казаха да рискува, след като на практика той беше загубил мача. Тогава американецът само се движеше, контрираше от дистанция и не приемаше желанието му да рискува.
Натурализираният кубинец Хавиер Ибанес се представя до този момент отлично на олимпиадата, има ли шансове за олимпийско злато?
Още в началото смятах, че натурализираният кубинец е в най-добра форма. От двамата български кубинци, той е по-качествения. Ще спомена, че двамата кубинци са шампиони от юношеско световно първенство. Тогава Душко Благовестов загуби от Хавиер на полуфинала с 2:1 гласа. Благой Найденов стана световен шампион. Със сигурност са не по-малко талантливи. Предпочетохме да ги сменим с кубинци. При добра тактика Хавиер има шанс да спечели златен медал, но в олимпийския турнир резултатите до последния мач са непредвидими.
Какво би казал на онези наши сънародници, които не се радваха на победата на Хавиер, защото не бил българин?
Не ги е срам, това ще кажа. Имаме медал благодарение на него. Такива боксьори има в почти всички отбори. Например, Лорен Алфонса от Азарбейджан спечели срещу двукратния олимпийски шампион Хулио Сесар ла Крус. Испания също спечели първият си медал в бокса чрез кубински испанец. В сръбски и други отбори се забелязват руски имена. При толкова интензивна световна миграция, е нормално.
Олимпиадата в Париж още не е свършила, въпреки това какво е цялостното ти усещане от нея? Намираш ли промяна в посоката в която върви олимпийското движение?
Следя олимпиадите от детска възраст, вероятно заради баща ми, за когото това беше от най-силните преживявания. Интересувам се от бокса, разбира се. Там винаги е имало промени. Или слагат каски на мъжете, а след няколко години ги махат. Въведоха уж компютри, които в действителност бяха елементарни сметачни машинки. По едно време се отчитаха само десни прави. След тежка битка мачът завършваше 2 на 1 удара. Имаше случаи, когато един от боксьорите е в нокдаун, но трима от страничните съдии не са натиснали едновременно брояча, и на екрана нямаше отчетен удар. Тоест боксьора е в нокдаун по божие решение. Всичко се правеше бокса да остане в олимпийската програма, но никога съдийството не е било напълно обективно. Дори понякога беше направо катастрофа. Тогава се въведоха правила, съществуващите и до сега, заети от професионалния бокс. Така страничните съди по-рядко грешат, и по-лесно влизат в комбинации, ти даваш на моя боксьор, аз на твоя. Остава да намерим още двама като нас, и ще сме непобедими.
Какви изводи за следващата Олимпиада е добре да си направи Българската федерация по бокс?
Разполагаме с талантливо поколение боксьори. За съжаление промяната на категориите за олимпиадата принуди Рами Киуан да спада килограми, а Росенов да вдигне на горната категория. Тоест те не играха в обичайното си тегло. Желателно е да имаме равностойни боксьори във всички категории. Тогава няма да е нужно да се вдигат и свалят килограми. Ще припомня, че предишното поколение също беше талантливо. Къде са сега Стефан Иванов, Антон Чамов, Благой Найденов и Радослав Панталеев? Всички те са в идеална възраст за боксови успехи. Министерството трябва да направи привлекателно мястото в националния отбор във финансово отношение. Боксът е труден спорт, не само заради изискванията към психиката и физиката на спортистите, но и заради необективното съдийство. Какъв е пътя на боксьор, който се е готвил седем или десет години за участие в олимпиадата. Ощетен е, няма професия, знае да се боксира и да тренира по цял ден, а дори не е имал възможност да си открие банкова сметка. В Министерството на Спорта чиновниците получават министерски заплати, а боксьорите и треньорите хонорари. И годините в националния отбор не им се зачитат за трудов стаж. Такива са моите последни шест години там.
…..
Палми Ранчев е роден на 9 февруари 1950 г. в София. Юношески национален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Завършва ВИФ в родния си град, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 години вече е заслужил треньор по бокс. По-късно става треньор в „Олимпийски надежди“ и националните отбори за мъже и юноши. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди операция „Пустинна буря“. Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Сред тях са боксьорът Петър Стоименов, който взема бронзов медал на Световното първенство в Мюнхен, и европейският шампион по кикбокс за професионалисти Емил Тонев. Бил е също собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Пише поезия, разкази и романи. В момента живее в Барселона и продължава да тренира боксьори.
