Напоследък усещам, че все по-често си задавам един въпрос: Защо заминават децата ни зад граница? Защо нашето мило отечество не успява да им осигури мечтаните от тях бъдещи, слънчеви дни? Иронично се усмихвам на думата осигури, нима има такова понятие при пазарно ориентирана икономика? В страната ни отдавна социализма се смени с капитализъм, така че „осигуряването” е понятие, което трябва да се замени с думичката постигане, успяване, изграждане… Тези думички за младите хора понякога се оказват по-трудни за приемане, особено когато виждат, че все пак в България роднинските и приятелски връзки са онова, което ти позволява да заемеш дадена позиция, а не собствените ти възможности. Тяхното мислене е следното: ”… завърших своето образование, значи трябва да имам работа и да работя в направлението за което съм учил”. „Да, ама не” и е много просто… невъзможно е в една икономика, всички да са висшисти, има нужда и от хора със средно специално образование, има нужда и от работници. И тук стигам до друга много болна тема- сбърканият модел на образование в страната ни. Във връзка с това бързам да изразя становището си: Не е правилно да изпитваме децата на тестове в средните и висши училища, без да ги учим да мислят, да разсъждават и да анализират. Да вярно е, най-често лесно се възпроизвежда наученото на изуст, но това ли искаме всъщност от бъдещото поколение на България? Финансирането на държавните ни университети на бройка приети студенти е много грешно, финансиране трябва да се получава на база успешно реализирани студенти и не една група да е от 45 души студенти, а да бъде от 15, максимум 20 души, както е в елитните западни и Американски университети. Да, темата за заминаващите ни деца е много болна, но бързо става ясно, че тя се преплита с редица наболяли още въпроси в страната ни, а именно, образование, реализация, шуробаджанащина… А всъщност това, което аз бих искала да кажа на всички младежи, които тръгват за да си търсят място под слънцето в широкия свят е: „Разчитайте на себе си, както в чужбина, така и в България, не чакайте някой да ви „вреди на работа”, знайте много добре, че зад границите на България вие сте чужденци, емигранти, вие сте „Немили, Недраги”, както отдавна писа патриарха на българската литература Иван Вазов и помнете България ви е издържала, и забележете осигурявала здравно и социално за да завършите своето средно и висше образование тук, в страната ни, не за да отидете после да работите за други страни. Да вярно е, че живеем в демократичен свят и всеки има право да прави своя избор, но колко от вашите родители са доволни от това, че остават сами в старините си тук в България. Не за това много наши предци, национални герои и революционери са дали живота си за да спасят България. Нима не им е било и на тях по-лесно просто да избягат в Русия, Италия, Франция, Англия, Америка или някъде другаде по широкия свят, а са се върнали тук създавали са комитети, правили са въстания, създава ли са революции…
И в заключение искам да припомня само още един значим според мен факт, България е имало, много преди да има по-горе изброените страни, когато там е имало племена и стаден живот, ние сме имали държава, имали сме царе, толкова ли не остана в кръвта на някой от потомците на тези велики и древни родове искрица родолюбие, пламъче национална гордост, за да спре това безогледно унищожаване на културните ценности в тази страна, да спре това текучество на млади и можещи хора и да направи България дом и родина за своите чеда. Аз все пак вярвам, че има и други будни и мислещи като мен млади българи, които ще устоят на изкушението да бъдат егоисти, да гледат преди всичко собствения си живот и неговото уреждане и ще изберат да бъдат българи в България, които могат да бъдат полезни за отечеството си, кой с каквото може, и по-какъвто начин може най-добре. Аз избрах да остана и да уча българските младежи, да им кажа, че правилното решение е не да бягат, а да се отстояват, не да се предават, а да побеждават, всеки ден в своя собствен живот, като създават, а не рушат, като възпитават и градят, а не като унищожават.
Есето на Гергана Славова е едно от отличените в конкурса на онлайн платформата provo.bg за есе на тема “Срещу стената”.
Гергана Славова е икономист по професия и лирик по душа, както самата тя се определя. Преподава в Икономически университет Варна, доцент по икономика, с над 50 публикации на икономически теми. Пише също и поезия, в момента подготвя първата си стихосбирка.
Госпожо доцент доктор Славова, чудесно изказване, напълно подкрепям казаното от вас. Но моля ви, поработете над правопис, пунктуация и изказ… И друг път съм срещала ваши творения – страхотни идеи, но много неграмотно предадени. А сте човек с постижения и претенции..
Дано не приемете това като обида, критиката е конструктивна.
Благодаря и успехи.
Приемам критика от хора, които познавам и които ме познават, опасявам се, че в този случай не е така. Освен това нямам претенции, изказвам мнение, защитавам становище, мисля, че има свобода върху словото в този свят, въпреки, че определени държави и техните представители напоследък ни показват ( или се опитват да ни покажат), че това не е така.
Уважавам хората които създават, така, че ще се радвам да ме запознаете с това, което сте създали вие, защото е много лесно да се критикува, а е трудно да имаш смелостта да създадеш нещо, било то и едно есе.
Госпожо Димитрова, благодаря ви за критиката. Ще се радвам да прочета нещо написано от вас. Приемам критика от хора които познавам и които ме познават, а в този случай се опасявам, че не е така. Много е лесно да се критикува, а е трудно да се създава… Ще се радвам да разбера какво създавате Вие.