PROVO Magazine

Иван Василчин: Няма път към щастието, щастието е в пътя

Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на банатския българин стенописец Димитър (Мити) Василчин от Стар Бешенов. През 1994 г. завършва гимназията по изкуство “Щефан Лукиян” в Ботошань (Румъния). През 1997-2002 г. е студент в Художествения университет “Джордже Енеску” в град Яш, във факултета за дизайн, декоративни и изобразителни изкуства, специалност “Стенопис”. От 2002 г. се занимава с изкуство, реставрация и стенописване на църкви. От 2006 г. до 2009 г. е организатор на “Кръжок по изкуство за деца и юноши” и “Пленер в Стар Бешенов”. Има шест самостоятелни изложби, два пърформанса и е взел участие в осем общи изложби, последната от които – Съвременни български художници в чужбина “…толкова близо, толкова далече…”, е открита през септември 2012 г. в НДК. В момента живее и работи в столицата на българите в Банат – Стар Бешенов, като независим професионален художник.

Какво не се знае за банатските българи в България?

Съществуват два вида банатски българи бежанци: политически са тези които избягват след Чипровското възстание през 1688 г. Когато в 1718 г. Малка Влахия е присъединена към австрийските владения, чипровските бежанци, със специален указ от 1727 г. получават допълнителни привилегии. Това подбужда и други българи-католици, 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци, Лъжене и други, в периода 1726-1730 г. да преминат във Влашко. Но тези вече не са политически, а са бежанци водени от икономически и религиозни причини, по-точно имигранти, в търсене на по-добър живот. Чипровчаните пристигат в запустялото през австротурските войни село Винга между 1737 и 1741 г., докато крайдунавските павликяни се заселват в мястото наречено Бешенов в 1738 г. Тук от 1750 г. същестувува първото училище, където в начало, децата са учили на илийрски език, докато в 1866 г. Винганското учителско дружество начело с Йосиф Рил създават банатския български език на основата на хърватска редакция на латиница, който съхранява много старинни форми на езика говорен в България. Все пак, това не е било за дълго време. След 1896 г. той е заменен с унгарския (до 1918 г.), а след това — с румънски или сръбски, имайки предвид, че банатската общност сега се намира на територията на три държави: Румъния, Унгария и Сърбия.

Някъде към 1850 г. започва третата вълна миграции, когато банатските българи тръгват към Будапеща да правят градинарство. В начало те отиват и се връщат, но по късно решават да останат в Унгария, около големите градове.

Първите причини за бързо претопяване идват в момента, когато комунистите депортират масово по-богатите и им вземат имотите, а се знае, че винганите (чипровчаните) са имали много привилегии, тоест и много земя, след като получават разрешение да се връщат, оставайки  без земя и без работа, те се разселват в по-големите градове.

Какво се случва с банатските българи след като комунистическите режими падат?

След 1990 г. се слагат основите на сегашното дружество на банатските българи. Хората са ентусиасти и дори да нямат пари, с живите си души помагат да се запази българщината, но това бързо се потушава в зората на глобализацията.  Току-що отворените врати към “райските градини” пръсват банатските българи по света. Голяма част от тях си продават земята, която с труд поколения на ред са спечелвали. Продават я в начало за нищо, хектар за един цветен телевизор. Така дружеството постепенно запада. Между двете световни войни сме били около 30 000 българи, а сега сме под 8 000, ако смятаме и около 1000 живеещи в Сърбия. Сега в централното седалище на дружеството в Тимишоара, например, се преподават курсове по френски език, но не и по български. Преди време една от залите работеше като клуб, където нашите можеха да седнат по кафе или бира, сега обаче често вратата е затворена и ако ти се иска да посетиш седалището, трябва да чукаш на подходящият прозорец. Банатските българи са били хора с висок морал и така са живели двеста години. После във времената на комунизама са взели модела от другите комунистически страни и са приели навиците на системата, но все пак са били солидарни и са запазили езика и обичаите си.

Как живее банатска общност, има ли различно отношение към нея в Румъния?

Малцинствата в Румъния получават пари според политически интереси в замяна на подкрепата на управляващите, но тези пари работят за естествената асимилация на малцинствата. Там където има пари се залепват ведната като мухи всякакви мошенници. Хората живеят от нормално към бедно и както другите народи живейки тук, примерно в село Стар Бешенов, повечето ходят на работа в завода, друга малка част още се занимават със земеделие. Заради липсата на развитие и подобряване на живота, повечето от младите не се връщат в селото. Съществува и демографска криза на банатската общност. Всяка година умират 70 – 80 българи и се раждат до 10 деца от смесени семейства. Когато порастнат няма курсове или лагери където децата да се учат сериозно български език. В битово отношение ситуацията също не е розова. В момента водата от чешмата не е годна за пиене, нито за готвене, а ние си купуваме водата, докато местните власти се занимават само с футбол, рибарство и ходене на лов. Вижте какъв парадокс: нямаме вода за пиене, но имаме нощно осветление на стадиона “Христо Стоичков”.

Какво би могла да направи България за банатските българи?

Първо, за съжаление България, както Румъния, няма национална политика за да си прибере сънародниците обратно у дома, въпреки, че населението постоянно намалява и празни места и къщи има доста. Второ, преди 6-7 години от България дойде по програма от министерството на културата Георги Георгиев, учител от Котел и за две години учеше децата на танци и музика. По моето мнение само така може да се направи нещо за запазването на българщината. Иначе, тук няма нито българска телевизия, нито българско радио, нито вестници пристигат. Не се правят летни курсове по български език в родината и екскурзии.

Как се поддържа българския дух в чужбина?

Българският дух се поддържа трудно, тъй като самият дух вече не заема челно място, духовните неща са все по-рядко ценени, хората са заети да се обогатяват или поне да оцеляват, консумеризмът прави хората слепи.  С държавни пари дадени от румънската власт по програми за малцинствата построиха така наречената “българска къща”, но за съжаление там е мястото за кебабчета, гулаш, сръбска музика и забавление за началниците. В Стар Бешенов, примерно, има Музей на българското мълцинство. На единия етаж направиха хотел, а в двора спортно игрище за да печелят. Мнозина, сред които и аз вече не признаваме “Дружество на банатските българи – Румъния” като представители на нашата общност, защото то функционира не за наше благо, а за благото на определени хора.

Разкажи ми за инициативите, в които вземаш самият ти участие?

Моя лична инициатива е арт-форумът “Родина на кръстопът”. Идеята се роди преди 9 г.и има за цел да обедини творци с български произход, които живеят в България и чужбина, да се осъществи контакт между  българи и чуждестранни творци, живеещи в Европа или в други държави по света. Да има взаимодействие между банатските българи и такива, живеещи в други общности извън границите на родината. Да се представи и популяризира културата на банатските българи сред сънародниците им по света. До сега осъществихме 7 издания. Бъдещи съвмесни проекти ще бъдат осъществени догодина заедно с дружества на творците от Унгария и Чикаго.

Какво е родината за теб, с какво я свързваш първо?

За мен родината е духовна принадлежност към ценностите на един народ, на една нация. Човекът създава родина там, където живее и действа. Аз създадох “Родина на кръстопът” – проект за обединяване на българското изкуство по света. Това е една малка България пътуваща в момента по различни крайща на Европа. Естествено, родината е родното село на баща ми, на дядовците и пра-пра дядовци, Стар Бешенов също е част от родината, докато ги има в него живи старите корени на българщината.

На какво могат да се научат българите от банатските българи, кои са според теб ценните качества, които са се запазили в тази общност?

Най-първо и най-важно според мен е никога да не  забравяме корените си, където и да сме и че емиграция без връщане към корените не само, че води към изкореняване, но неизменно води до претопяване. Ние в момента сме изкоренявани хора и сме на път да изчезнем като отделно общество.

Често посещаваш България, какви са твоите наблюдения за страната ни през годините, накъде вървим?

В България, както и в Румъния хората изчакаха промяната след падането на комунизма. За съжаление широко отворените врати към дълго мечтания Запад  позволиха под строгото наблюдение на предателите на нацията (бившите сътрудници на национална сигурност) да проникнат троянски коне като: МВФ и мултинационални банки, корпорации от всякакъв вид, които унищожиха националната икономика под предлог, че е нерентабилна, убиха селското стопанство, изолирайки дребните производители и лишавайки ги от жизнеспособните пазари, заробвайки гражданите под формата на банкови заеми, като ги превръщат в обикновени консуматори. Малодушието, сервилността, алчността и кражбата на политиците доведоха страната до ръба на фалита. Морала, честността и уважението към другите намаля драстично, социалните и етническите конфликти  се влошиха. Единствените, които могат да спрат тази трагедия сме ние гражданите с надеждата, че младите поколения, ако все още не са се събудили ще се се събудят, докато не е късно. Невъзможно е всички да бягаме на Запад, а пък и там вече мястото е тясно, особено с новата миграционна криза.

Чувствал ли си се понякога чужденец в България?

Не, никога не съм се чувствал така, на всякъде където съм бил, съм бил добре приет, още от първите ми пътувания и първите ми стъпки обратно към корените.

Какво мислиш за емиграцията, решение ли е тя за проблемите на младите хора?

Сега, когато всички граници са отворени и хората са свободни да се движат и работят, не виждам смисъла или поне това не го приемам като решение да емигрираш, но всеки знае за себе си кое е най-доброто. На всякъде по света има и по-добро и по-лошо. Според мен за да се чувстваш напълно щастлив, хем не ти трябват много неща, хем трябва да създаваш баланс между духовните и материалните неща. Колкото материалните натрупвания са ти по-големи, толкова намалява духовността. Има една много важна връка между нас и вибрациите на земята и на самата Вселена, но в така наречения цивилизован свят, тези връзки са все по-тънки, или направо са изчезнали. Тук имам предвид не само мигрирането от една държава в друга, а и на все по-бързото опустошаване на селата.

Ти си художник, мислиш ли че изкуството може да спаси от провал съвременния свят?

Труден въпрос, тъй като се намираме в пълна криза на самото изкуство, все пак ролята на изкуството е да провокира, провокация към красота, към доброта, към толерантност, към мислене, към отворени очи и сърца, към взаимопомощ. Изкуството е също манифест против безобразията, против манипулациите на управляващите, то създава мостове, изкуството вълнува, ето колко много неща могат да се случват чрез помощта на изкуството.

Ако творбите ти променят хората, към какво би искал да ги променят?

Към толерантност, към осъзнаване на фактът, че “всички сме роднини”, преди всичко сме хора, дори да сме бели, черни, жълти или червени, независимо от религия или други критерии. Искам творбите ми да връщат хората към духовните ценности, към любов, към справедливост, към респект спрямо природата. Посланието ми е следното: „Няма път към щастието, щастието е в пътя”, както Буда казва.

Къде е дома за един творец?

Творецът без ателие е като бездомен човек, така че най-първо дома му е там. За мен дома мога да го сравня с корените на едно старо дърво. От главния корен надолу тръгват потомците. Моята мисия е да се върна обратно, възел по възел, до най-горният етаж на корена, тоест, до старото гнездо. В моментата ателието ми се намира в подземието на главният корен.

Връщаш се от Будапеща, усеща ли се напрежение от емигрантската вълна заляла Унгария и Европа? Какви според теб са истинските причини за тази вълна – икономичиески или гео-политичиски?

Причините са смесени. Очевидно това е резултат на грешната външна политика, тоест политика на налагане на собствените стандарти, без да се вземат предвид особеностите на исторически, религиозни, национални и културни нужди, особено в мюсюлманския свят, от Близкия изток и Северна Африка, от страната на Западна  Европа, която сляпо следва американската политика към имигрантите в рамките на съюзническите ангажименти, носейки сама тежестта от наплива на имигранти. Освен това, Германия се нуждае от неквалифицирани работници с ниско заплащане. Сирийците ще работят в по-добри условия за германската икономика, отколкото източно европейците, те ще приемат каквото и да им е наложено, ще се съгласяват за малко пари и без синдикатите. Сред бежанците явно се намира и сирийска интелигенция – лекари, инженери. Честно казано не ми се иска да си представям колко силно е напрежението там, откъдето идват тези хора, но явно всичко върви по предварително изготвен план от американската власт заедно с техните западно-европейски васали. Разделяй и владей!

Измина цяла година в която имаше протести в България, какво ти е мнението за тях, вярваш ли в протеста като начин да се променят нещата към по-добро?

Да, това е гласът на народа, без гражданска инициатива нещата се въртят в затворен кръг. Познавам състоянието на България, по същия начин стоят нещата и тук в Румъния. От най-високото ниво до най-ниското. Корумпирани политици са създали мафиотска система, васална на големите световни корпорации, които усилено се опитват да  превърнат хората в прости машини с ограничен  интелект. Мисля, че „демокрацията” е една голяма лъжа, зад която се крие манипулация и контрол, по-строги отколкото във всяка диктатура. Най-често, за съжаление протестите биват присвоявани от политиците и са потушавани чрез различни машинации – псевдо-лидери, които имат задачата да угасят искрата на бунта и обединяването на гражданите. Това не означава, че ние трябва да се примирим. Само активно гражданско общество във вземането на решения може да донесе добра промяна. Ние, обикновените граждани, трябва да бъдем иглата в реброто на политиците. Всеки, който дойде на власт, ако няма зад  него едно активно и наблюдаващо го общество ще стане корумпиран и ще направи същото като онези, срещу които самият той се е борил. В Румъния управляващите търсят всички видове средства за да ни накарат да се откажем от борбата – директни заплахи, взривяване на автомобили, натиск на работното място, клеветнически статии, дискредитация и дискриминация. Някои от тези “личности” са сред главните членове на “нашето” дружество.

Премиерът на Румъния Виктор Понта подаде оставка под натиска на общественото недоволство, достатъчна ли е една оставка за да има промяна в държавата, какво още е нужно? Защо в Румъния протестите успяват а в България – не?

Не, абсолютно не е достатъчно. Това е само началото. Надявам се хората и особено младите да не се задоволят само с една оставка, да се оставят да бъдат отново манипулирани. Не искаме замяна на едни корумпирани престъпници с други. Искаме промяна на цялата политическа система. Искаме деполитизирането на отделните институции от сферата на администрацията, религията, образованието, културата и други. Конкретно, улицата трябва да номинира нови хора, представители на нормалността и на честността. И още нещо – не е достатъчно хората да протестират само в по големите градове срещу безобразията. Промяната трябва да започва с нас, от нас и на всяко ниво. Затова аз останах да протестирам на село, защото и тук има корупция и корумпирани политици, защото имаме представител в парламента, който е престъпник. Депутатът Никулае Миркович – представител на Българския съюз на Банат – Румъния беше осъден от Върховния касационен съд на шест месеца пробация заради конфликт на интереси. Между протестите в Румъния и България няма голяма разлика. Разликата е един трагичен инцидент, който предизвика гнева и бунта на хората.

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Владислав Христов с гост Иван Василчин

Владислав Христов с гост Иван Василчин

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Член е на международна организация „The Haiku Foundation“. През 2010 и 2012 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *