Росен Карамфилов е роден на 20.11.1992 в София. Средното си образование завършва във Втора немска гимназия. В продължение на една година живее във Виена, където учи сравнително литературознание, но впоследствие разбира, че това не е неговият въздух за дишане и се връща в България. Тази година започва следване в Пловдивския университет, специалност приложна лингвистика с два чужди езика – английски и немски. Автор е на стихосбирката „Орелът и детето”, която излиза през 2011 г. Росен е и най-младият поет, включен в американската антология на българската поезия “The sеason of delicate hunger” – проект, организиран от издателство ACCENTS PUBLISHING. Втората му книга „Стерео тишина” излиза през август 2013 г. от издателска къща ЖАНЕТ 45, като същата година получава номинация за наградата „Николай Кънчев”, а документалният разказ „Между зимите”, публикуван също в нея, е отличен с първото място на конкурса „Рашко Сугарев” 2014.
Близо 8 месеца след смъртта на баща ти, какво ще му кажеш, ако сега го срещнеш?
Ще му кажа, че го обичам и ще замълча, за да чуя какво ще ми каже той.
Прави ли те тази загуба по-силен или по-мъдър? Какъв е твоя стимул да продължаваш напред?
Загубата е вселенска. Всички го знаят. Кончината на татко падна като атомна бомба над земята. Малцина оцеляха, а някои заживяха без сърце. Колкото до силата и мъдростта мога да кажа, че твърде много пъти съм бил смазван от реалността, за да не си науча урока. Стимулът ми е любовта. Имам невероятен човек до себе си.
По какъв начин би се запазило най-добре творчеството на Кольо Карамфилов? Мислил ли си за създаването на постоянен музей или фондация за подпомагане на млади таланти?
Зависи от съвестта на колекционерите му. К.К. имаше малцина истински колекционери. Дано опазят тази същина, която той остави. Колкото до втория въпрос – навярно ще направим нещо такова, когато му дойде времето.
Защо в страната ни един артист трябва да загине за да му бъде обърнато внимание? Поради какви причини това не се случва приживе?
Навсякъде е така. Живият артист е роден, за да бъде неразбран. Световната история показва, че няма жив гений. Признанието винаги идва твърде късно. Нямам представа защо се случва по този начин, но според мен това е каратов цинизъм.
Кои качества си наследил от Кольо Карамфилов, тези, които не би искал никога да изгубиш?
Баща ми ме научи да чувствам с отворени сетива и да не се страхувам от капките кръв, които проливам в името на изкуството да оцелея. Изпитвам прекалено мощен респект към него, за да говоря за качествата му. Патосът е лош алкохолизъм.
Какво според теб искаше да каже Кольо на всички хора с творчеството си?
Искаше да изкрещи пред света, че има Бог.
„..не бойте се деца за утрешния ден”, боиш ли се от нещо в твоя утрешен ден?
Боя се да не умра тъпо.
Коя е стената, срещу която ежедневно се изправяш?
Парализата и суетата. Суетата и парализата. Сякаш вечер им чупя вратовете, но на другата сутрин те чинно ми носят джойнта в леглото, сякаш нищо не се е случило.
Пишеш роман за баща си, в същото време пишеш и стихове, какво ти дава едното и какво другото?
В прозата се чувствам като княз. Без поезията не умея да живея. Затова си позволявам и двата наркотика. Свръхдоза при мен няма.
Какво да очакват читателите от романа и какво да не очакват?
Единственото, което биха могли да очакват е стопроцентова истина. КОЛЕНЕ е най-отговорната книга, която съм писал някога. Занапред също ще е така. С нетърпение чакам да сложа точката, защото работата по този роман ми източва всичката кръвна плазма, отне ми предпоследния грам здрав разум. Сигурен съм, че си струва. Правя го изцяло за Кольо.
След „Стерео тишина” за каква следваща книга с поезия мечтаеш? На кого би я посветил?
В интерес на истината имам почти готова стихосбирка, която ще издам след години. Ще я посветя на своята любима.
Йо, жената до теб също е поет, кой кого учи на поезия?
Поезията не се учи. Тя е религия. Колкото до Йордания – мълча. Най-прекрасното при нея е, че още не си вярва. Аз бях този, който първи забеляза за какво сияние става въпрос. Маково сияние, напоено с болка и красота. Така бих описал нейните стихове.
Последните години все повече хора пишат поезия. Мислиш ли, че това ще доведе до девалвиране на този жанр и понижаване на качеството на текстовете?
Твърде късно е за този въпрос. Вирусът отдавна е зомбирал болшинството драскачи, които си въобразяват, че са добре с главата. Отдавна никой не търси качество, лошата стока преобладава, съответно и читателите не са реални. Дори не бих ги нарекъл читатели, а лайкъри. Те лайкват, без да четат. Пародия. Ако трябва да кажа имена в българската поезия, които ме разтреперват, бих споделил само три – Иво Рафаилов, Елин Рахнев и Сапфира Ангелска.
Изгуби ли се функцията на поета в днешно време, в поетични или непоетични времена живеем?
Функцията на поета е да бъде проводник. Проводник на Божието послание. Някои успяват , други ги удря тока. Живеем в лайняни времена. Както искате го разбирайте.
Защо според теб книгата и книгоиздаването в страната ни са в такова незавидно положение? Какво би направил по тази въпрос, ако имаше нужната власт?
Културата загнива. Червеите я ядат. Благодарен съм, че работя с единственото адекватно издателство в България. Артистите в нашата родина са обречени така или иначе, но би било чудесно ако някой от време на време им носи тютюн и уиски. Минимум.
Казваш, че държавата става опасна, ако човек е склонен да драматизира и има чуплив дух. Чуплив ли стана духът на хората? В каква държава искаш да живееш?
Човекът е най-чупливото същество. Българинът пък е аморфно същество, което постоянно се оплаква и нищо не прави. Не е окей така. Способните хора отдавна са си хванали самолетите. Бих емигрирал на секундата, ако ме публикуват навън. И тъй като съм максималист изборът ми ще е между Амстердам и Ню Йорк. Може и от двете по малко.
През октомври ни очакват избори, какво би казал на всички политици?
Да го дух…
