Стените са незаменим елемент в изграждането на материалната ни действителност. Като всеки друг физически обект, те са неутрални по природа. Единствено човекът им приписва положителни или отрицателни характеристики според начина, по който може де ги използва. Какво може да прави една стена? Тя те прикрива, осигурявайки ти сигурност, безопасност, уют. Скривайки теб от света (в защитната си роля), тя скрива и света от теб, ограничавайки зрителното ти поле, светогледа ти. Винаги ли стените ограждат хубавото от опасното? Не, в затвора например е обратното, стените са необходими, за да предпазят обществото от злонамерени хора. Тогава сигурно човешката общност е „хубавото“ нещо в уравнението? Абсолютно не. Ако разгледаш ценностите, нормите и механизмите, управляващи съвременното ни обществото, всичко, което правят членовете му един на друг и на планетата, то „доброто“ в него е многократно по-малко от „злото“. Тогава лош ли е човекът? Отговорът е същия както при въпроса, зададен за една стена, покривка или патица. Човекът има потенциала да прави и добрини, и злини, но за разлика от всички други одушевени и неодушевени творение, той има невъобразимо повече възможности за въздействие върху света и самия себе си.
Хората могат да живеят прекрасен съвместен живот, съзнателно, отговорно, ползотворно. В благоденствие, себеусъвършенстване, чиста любов и хармония, както със самите себе си, така и с всичко около тях. Но, уви, не това са принципите, които управляват нашия човешки род, а точно обратните на тях. Ако трябва да се направи модел на съвременното ни общество, обобщен в един индивид, който да носи отличителните характеристики, какъв ще бъде този човек? Здрав, щастлив, усмихнат? Не. Ще е душевно и морално болен. Много болен… Интелектуално развиващ се, а личностно деградиращ. Унищожаващ хубавото в себе си и извън себе си. Бягащ от себеанализ и отговорност, но устремен, когато той трябва да раздава правосъдие и да се меси навсякъде, където не му е работата. Боравещ си отлично с науката и техниката, а почти неспособен да даде малко добрина, грижа, нежност. Незнаещ какво е благодарност, уважение и готов да напада и руши всичко, което му се изпречи в. Повърхностен, жаден за власт, привилегии, пари и предимно материалистични цели. Осъзнаващ собствената си опасност и отказващ да се поправи. По-скоро ще игнорира всяка мисъл, която го подтиква към подобряване. Ще я затвори зад здраво изградени механизми от стени и вериги…
Стените са не само около нас, но и в нас под най-различна форма и с най-различни функции. Стени са трудностите от външния свят, грешните ограничаващи те убеждения (вкл. предразсъдъци, предубеждения или цели парадигми); вредни модели на мислене или поведение. Стена може да бъде и личностната черта. Например стена-пречка пред изграждането на пълноценна връзка са чертите егоцентричност, безотговорност, неблагодарност и т.н.
Както физическия си еквивалент повечето от стените в живота имат двойствена функция – съдържат потенциала и да са полезни, и да са вредни. Ако избереш, те ще ти пречат, ако избереш, те могат да ти помагат в живота. Стените ще стават стълба за следващи по-големи стени. Като при бягането с препятствия, постепенно се научаваш да прескачаш все по-високи и по-високи.. Не случайно йероглифът за криза и за възможност/шанс е един и същ. От кризата можеш да излезеш по-силен, по-здрав, по-уверен, опитен, знаещ.. както и обратното. С твоето отношение и поведение направляваш много събития в живота си и най-вече посоката на личното си развитие и общата ти житейска удовлетвореност.
„Срещу“ не значи със зло. Правилното отношение към каквото и да е няма как да е враждебност, злонамереност, напрежение, защото така вредиш на себе си и ограничаваш възможностите си за справяне със ситуация.
„Срещу“ е да не се примиряваш, да отстояваш себе си.
Ползотворното (здравото) „срещу“ (нещо в живота) не означава да се съпротивляваш, нито пък да се примиряваш. Примиряването е предаване, отказ от нещо, което можеш да направиш, но не правиш от страх, мързел, слаба воля… Примиряването е за слаби хора с мислене на жертва. Докато при приемането, ти осъзнаваш, разбираш нещата от живота (в нашия случай всички ‚стени‘), просто ги приемаш такива, каквито са и се освобождаваш от вътрешното напрежение, породено от неспособност да промениш всичко, което не ти харесва. Приемането те прави свободен, примиряването – роб.
Съпротивляването е повече импулсивно, първично (най-вече биологично обусловено) поведение, подобно на давещ се във вода. Човекът в еволюцията си е получил и способността първо да обмисли вариантите за реакция в ситуацията и чак след това да избере как да действа. Не непременно да направи първото, което му идва и което в повечето случаи е лишено от всякакъв разум и отговорност що се отнася до трудностите, където се изисква най-много мислене. Да се съпротивляваш на стената е да се блъскаш в нея, да крещиш, да скачаш, виждайки, че няма как да я прескочиш. Съпротивлението те изморява и изхабява, докато накрая не се и примириш, и откажеш. Да, понякога можеш да преминеш през трудност и само със съпротивление… в частни случаи, изискващи по-скоро физическа сила, елементарна мисъл и никаква креативност. Това е типичното отношение/поведение на човека със слаба воля, неизяснен смисъл на живота (Защо живее? Какви цели, принципи, приоритети, главни правила има?) и най-вече с повърхностно мислене или просто с нежелание за такова. Повечето хора правят какво ли не, за да избегнат оставането за малко в усамотение . А ако им се наложи, те бягат всячески от един дълбок, искрен, анализиращ разговор със самите себе си. По този начин пропускат възможността да са съзнателни строителите на своя живот и остават роби на самите себе си.
Каква е разликата между това да си роб или господар на самия себе си? За форми на шизофрения ли става дума? Не. Отговорът е в това, че човекът е сложно многостранно развито същество (интелект, афективност, воля) и то на няколко нива (съзнателно, подсъзнателно и междинни), които често или постоянно са в конфликт, противоречие. В човека винаги властват егоистични нагони, желания, механизми, които го влекат към получаване на удоволствие и избягване на болка, напрежение без каквато и да е отговорност за последици. На друго по-високо ниво той има и морал, представляващ система от лични правила, ценности, норми за социално отговорно зряло поведение. Личната ценностна система е в голяма степен отражение на ценностната система на обществото, в което се развива детето. Общественият морал се интегрира автоматично във всеки индивид в процеса на социализация, възпитанието, обучението (както от семейството, така и от институциите), общуването. И тъй като обществото е болно, получаваш и не толкова здравословни елементи в психиката си. От една страна човек се съобразява с правилата и нормите на средата си (и играе социални роли по необходимост), от друга спазва своите лични, от трета се бори с егоистичното в себе си (ако го прави), от четвърта му влияят подсъзнателни процеси, за които и представа си няма… Не всякога е лесно да управляваш себе си. За мен да си роб на себе си означава да се подчиняваш на един тип принципи, влечения, механизми, докато в същото време искаш да реализираш други. Например когато интелигентен човек, притежаващ стойностни идеи и силен морал, се поддава на моментно удоволствие (особено неполезно), съзнавайки, че така губи от времето си, нужно за сериозна работа по своите цели. Или робуването на всякакви вредни навици. Да си господар, творец на себе си изисква да управляваш ефективно и трите си компонента: мислене, афективност, воля, запазвайки хармония със света около теб. Можеш да имаш силен ум, да умееш да осъзнаваш емоциите и чувства си, но нямаш ли желязна воля да следваш собствените си правила и принципи, когато изпитваш трудности, ти си роб на себе си. А този, който не може да управлява себе си е най-лесен за контрол и подчинение от другите.
Не просто отделният човек, ами цялото общество е изградило всевъзможни стени срещу съзнателното интелигентно мислене и примерите за човечност. Затъпяваш пасивно в социалните мрежи, пълниш си главата с интригантски, негативни и манипулативни материали по медиите… Препълнено е с банални и повърхностни книги, имащи хубави корици и незаслужено хвалещи рецензии, които намаляват значително възможността ти да уцелиш от първия път една оригинална, ползотворна значима книга. Ценностите в общуването също се изменят в негативна посока. Хората заменят живата и пълноценна комуникация с ползването на различни технологични средства. А това да си любезен, добър, загрижен към непознат изглежда толкова странно днес, че се бърка с престореност. Каква ирония.. да те приемат за неадекватен, когато спазваш нормите и правилата, които самото общество изисква от теб. И ако някои хора си изграждат стени, ограничавайки се от добротата, загрижеността, отговорността, то в това отношение политиците и други групи направо са си построили замъци.
Ценностите се променят, но не към добро… За много млади днес е нормално и дори се хвалят с това, че не учат, че имат слаба памет, че не ходят на училище (ВУЗ). Науките рушат стените в незнанието и се развиват стремително за сметка на човечността и духовността, които биват блокирани като в затвор (и в обществен аспект нямат положително развитие). Самата социална среда, подходяща за култивиране на доброто в човека, става все по-ограничена и застрашена. Няма как един интелигентен осъзнат и талантлив човек да живее пълноценно и щастливо в среда от материалисти, интриганти.. зомбита. Може да им повлияе донякъде положително, но той самият ще се мъчи в тези условия, ще е ограничен и блокиран. Ще изгуби възможността си да развива целия си потенциал и да живее пълноценния живот, който би могъл в по-добра среда. Да, има изключения.. много силни личности, които лека полека променят към добро околните и така си приобщават (създават и/или привличат) „себеподобни“ (близки по ниво, интереси, начин на живот), но те са най-голяма рядкост сред хората. Да вземем за пример едно добро, възпитано, скромно момиченце… то няма да променя другите, то ще страда от тяхното въздействие и в повечето случаи ще го „развалят“.
Слагайки на определени места стени и събаряйки други, ти строиш собствения си живот и самия себе си. Но за нещастие не е наложена в образованието тази наука „житейска архитектура“, която да те учи как да живееш пълноценно, в хармония със себе си и света, да знаеш как да се справяш със трудностите и къде и как да поставяш ограничения… Много от тези неща влизат в предмета на Психологията (която е съвкупност от най-различни дисциплини), но липсва единна, систематизирана и общоприета наука, която да ги обедини и да бъдат преподавани на хората още от училище. Но психология се изучава в училище, нали? Да, но онази там няма почти нищо общо с живота и в никой случай не те учи и поне малко как да го направиш по-добър. Дори изучаващите психология в университет за 4г. не получават много от необходимите за това знания. Курсът им просто служи като добра основа в тази насока и нищо повече.
Съществуват разни глуповати учения, че нямаш никакви ограничения, освен тези, които сам си поставяш, че всичко е възможно… Ясно е, че човек е способен на многократно повече отколкото си мисли и представя, но разбира се, че не притежава безгранични сили, неподвластни на вселенските закони (които си действат без значение дали ги познаваш, признаваш или не). А убеденост във всемогъществото на личните мисли, които нямат нужда от реални действия, за да материализират нещо, е една от черите на невротика, не и на здравия човек.
Хората не спират да градят и поддържат стени в битието си. Стена за чернокож е например да попадне в расистка група, с която иска да изпълни някаква цел. Той просто ще си остане извън условните й стени. За щастие днес расистките стени не са толкова големи както в миналото. Но все още съществуват, изразявайки стените в умовете на хората…
Понякога стената е нещо необходимо в живота. Например ограниченията, които сам си поставяш при постигането на цел. По точно положителните ограничения като израз на добър самоконтрол, които те насочват по пътя. И разбира се един от най-важните принципи в ефективността – концентрацията, съсредоточеност. А тя ако не е пример за поставяне на стени…
Друг път е по-добре да се дистанцираш и да не се занимаваш с безсмислени или зле въздействащи ситуации. Така слагайки стена, ти правиш добро на себе си. Прекратяването на безполезен спор също е пример за поставяне на стена. В този случай помагаш и на другия човек. Примерите са безброй, въпросът е в общия принцип – да се познаваш добре, да знаеш какво искаш, какво е вредно и полезно за теб и съответно да насочваш живота си към добро, направлявайки себе си. Да знаеш къде и как да поставяш стени и къде да ги премахваш.
Стена е да се родиш (или в последствие да станеш) глух, сляп, без някой крайник или други сериозни анатомични и физиологични проблеми. Или пък психични. Всъщност е трудно и за повечето от т.нар. „здрави“ хора да се каже, че наистина са такива в психосоциално отношение. Въпреки това има хора, които са се изправили пред тези си стени и са постигнали неща, немислими дори за здравите в това отношение…
Дали не съм прекалено критичен и негативен към хората? Да, така изглежда, защото сега съм се фокусирал върху недостатъците и защото винаги ги сравнявам с това, което са хората способни да правят, но не го правят. А именно да живеят съзнателно, целенасочено, отговорно, хармонично, осъществявайки пълния си потенциал, помагайки си един на друг. В чистота – не занимавайки се с каквито и да е всички вредни, ненужни, замърсяващи неща. Как изобщо човек може да постигне нещо стойностно в съвременното ни общество ако не е критичен? Ако тези социални гадости не го възмущават и не изгаря от желание да промени нещо. Да, казах по-горе, че не става като си враждебен.. и не съм такъв. Но нормално ли е човек да се ядосва, дразни, погнусява понякога от мръсотиите на хората? Да!
Наивните гурута те учат да игнорираш негативните мисли или да си повтаряш техните противоположности, с което още повече губиш увереност и контрол и отиваш далеч от реалността и възможността от нужното себепознание. Негативната мисъл трябва да се разгледа и чак тогава да се реши дали да се игнорира при следващото и появяване. Това преразглеждане за един съзнателен и познаващ себе си човек може да трае и секунди. Но то е необходимо пред това да се вманиачаваш и да се страхуваш от негативните си мисли и емоции, които са нормална човешка реакция към съответните им стимули. Не значи непременно, че ще „материализират“ нещо негативно. Наивният просто слага стени, които го ограничават, мислейки си, че така става „позитивен“ и привличащ благоденствие в живота. В неговото мислене няма искреност, естественост, спонтанност и познание. Той става робот, който просто генерира позитивно звучащи мисли и избягва, контрира негативните. Това може да е всичко друго, но не и здраво и полезно поведение. Такъв ум е ограничил достъпа си до истинските си мисли и възможността да ги използва за свое добро. Те са зад лъжовно необходими стени и бивайки игнорирани дълго време, избиват под формата на болести. По този строящ уж полезни стени начин, ти си докарваш реални вредни. Така е, защото невежеството е на мода, а психологичната култура и доброто себепознание са нещо много рядко срещано и силно избягвано.
Вредящи на теб и на другите са различните механизми в мисленето, когато не се използват коректно. Например грешна индукция, при която от несъществените характеристики на няколко обекта правиш обобщение за целия клас. Например „всички мъже са…“, „миналият път не успях, значи няма да успея и сега“ и други ограничени съждения. А нима човек, който подценява членове на цяла една раса, или фамилия, или професионална рупа и т.н., не притежава вредни стени в ума си? Притежава, да. И те го правят неадекватен на реалността, наред с това, че е неприятен.
Баналното клише „животът е труден“ е вярно, но не винаги. Има някои, на които им е лесно от самото им раждане или просто нямат съществени трудности. Но не вярвам да има интелигентен човек, стремящ се към стойностни дела в живота си и държащ се човечно, на който да му е лесно. Човек, който умее да мисли и да вижда какво се случва, на когото му „пука“ за себе си и света, няма лесен живот, но и не се оплаква от това. Защото преодоляването на трудностите носи многократно повече удоволствие и други положителни чувства, които са недостъпни за един пасивен, самодоволен, незаинтересован индивид.
Негативният опит учи повече… Човек в добро настроение, но не силно заредено, се обучава по-ефективно отколкото в неприятно. Но в живота повечето важни уроци са свързани с болка, усилие, напрежение, страх… Който бяга от трудното, неизвестното, нежеланото всъщност ограничава много възможностите си за разнообразен, полезен уникален опит.. преживявания, емоции. Лишава се от ценни житейски уроци и тренировки. При важните и големи цели първо трябва да преминеш през определени трудности (стени) и да ги надскочиш. Тогава вече, бидейки обогатен, подобрен, ти ставаш способен да получиш това, което си искал и много други дарове на живота, за които не си и предполагал… и е нямало и как в тогавашното си ниво.
Пианистът натиска хармонично и белите, и черните клавиши на пианото, за да възпроизведе завършена мелодия във всичките и тонове. Също и ти, за да създадеш един достоен пълноценен човешки живот, трябва смело да се докосваш и до „бялото“ и до „черното“ му. Но смело не значи безразсъдно. За да се бориш успешно срещу трудностите, ти трябва да се познаваш добре, да си наясно със собствените си стени и да се адаптираш адекватно. Да се ограничиш. Да, да ограничиш, т.е. фокусираш живота си до постигането на своята лична мисия и цели, чрез своите ценности и правила, и нищо излишно. Защото животът минава бързо и е невъзможно да постигнеш всичко. Ако си разпилян, ти ще го докоснеш само повърхностно. За дълбочината се изисква концентрация и постоянство, целенасоченост и страст. Да си горяща факла, не тлееща свещица.
Бъдещето е непредсказуемо и така трябва да бъде. Но едно е сигурно. Можеш да поемеш чертежите, плановете и строежа на своя живот още сега. И какво ще се получи зависи главно от теб.
Та, какво искаш да построиш?
Есето на Дилян Тотев е едно от отличените в конкурса на онлайн платформата provo.bg за есе на тема „Срещу стената“.
Дилян Тотев е на 22 г. (почти 23 🙂 ) от Русе, учи Психология във Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Обича да пише и целта му е в бъдеще да пише книги и учебници.
