Лицето на българското село и лицата на най-населеният район на Ню Йорк. Фото-паралелите на Вяра Петева между село Иваново, Русенско и Бруклин, Ню Йорк.
Facebook Comments
Споделете публикацията:
Преди години при първото ми посещение в страната на неограничените възможности забелязах няколко неща.Някои ме шокираха други ме накараха да се смея.Трети да се замисля сериозно!!!!
Първото което успях да забележа /то ако не го забележиш значи си кръгъл идиот/ бе ,че на всеки две минути/засичал съм го много кратно/ по телевизията с патос говорителите ни обясняваха как, ако направим еди какво си, или закупим нещо или инвестираме в нешо ще направим няколко хиляди долара, няколко стотици хиляди долара или няколко милион долара!!!!По едно време си помислих: абе тука дечицата като се пръкнат първата им дума не е “мамо” а “долар”.Рекох си бреййй тука лабаво няма.Доларите ги мятат като топъл хляб.Искате ли да ви кажа какво бе чувството в главата ми ????Стана ми гадно ама много гадно ,макар да бях с статут на икономическа стабилност минус 13 еденици!!!!!Вярноразбирах много добре ,че без тоя така бленуван долар нещат няма как да се случат.Ама бива ли бре хора всяка втора дума да е долар????После успях да науча че най много чеда на Моисей живеят точно втази страна ама и не само че живечт но и я управляват.Ама това бе в последствие де!!!!В смисъл разбрах го малко по късно и нещата взеха да си идват на местото в моята скромна главица.Вече имах опита от контактите с тези чада и в собствената си страна.Шокиран бях че когато говорят с теб за бизнес не те гледат в очите постоянно си движат пръстите/които са тъни и възлести /и виждат през теб.Нали сте учили психология???Кой не обича да гледа хората в очите ????Спомнете си !!!!Та да се върна на темата.
Второто което ме шокира бе изключително ниското ниво на природна интелигентност и грамотност на обкръжението с което общувах.Считайте така наречената средна класа, от корабни агенти до най ниско ниво на команден апарат.И това,че всеки се усмихва на всеки но само метър след като се разминат сменят физиономията си и сбръчкват лице в гримаса сякаш са хапнали киселица.
Третото което ме шокира бе че независимо от тези няколко факта все пак тези Янкита живеят добър живот/поне на първа сгляда/.
Сега за снимките !!!!
След като мога да се облегна на собственият си опит и годинки казвам съвсем отговорно:За нищо на света не бих това което е на снимките с американската мечта.От едните лъха спокойствие и все още запазена природа и простичка човешка чистота а от вторите /американските/ лъха на лицемерие,ужасяваща урбанизация и абсолютна липса на човешки отношения.Там съседите живеят от 20 години и не се познават.Но затова пък се усмихват един на друг и се поздравяват с учтивото добро утро и как си ама им е все тая дали сте добре или не.Важното е да изглеждаш щастлив и усмихнат иначе не вървиш.Виж при нас нещата са малко по други:):)Аконе ти е добре на душата може да теглиш някому и майна ама и тя ще е /ох дано не се промени това/ откровена и честна за момента !!!!А ако си в добър дух ще се смееш.Колко е простичко и все пак по човешко според мен.
В България все още ако си в беда тези мили хорица от снимките ще ти помогнат и ще си разделят и последната хапка хляб с тебе.За странатана неограничените възможности не мога да кажа такова нещо.Навярно някъде там в дъбоката провинция в някое невзрачно градче също има ЧОВЕЦИ.Знам ли не може всичко човешко да е смазано ама в Бруклин:):):) щ?????ще ме прощавате.А си замръкнал а не си се събудил на сутринта:):)!!!!!
Искам да не съм прав ама едно е да ти говорят друго е да си го видял и да си се сблъскал с проблема.!!!!!Аз съм бил там ,видял съм почувствал съм!!!!!
Накрая за да развеселя публиката една случка!!
В един американски град, в един офис,служи американски офис бой !!!
Останалия персонал наш!!!Шефа изпраща офис боя за пица и кола/ще има много ама много допълнителна работа налага се да се работи до късно/
Офис бой задава въпрос:- а от къде да купя пицата???Отговор : Между еди кое си авеню и пресечката на еди коя си улица има италиански ресторант, от там !!!Между другото в гласа на шефа се забелязва нотка на досада в обяснението.Сякаш за да се купи пица трябват географски параметри.Нашенец би излетял от офиса и след 10 тина минути би довтасал с пицата.Да ама не офис боя и9нструктиран излита също.След 45 минути се завръща.Ние вече преглъщаме от глад слюнки и чакаме с нетърпение.Чува се шум от отключване и офис боя идва !!Аз лично си казах е сега вече съм налапал пицата от движение:):)
Вие май си помислихте че пицата дойде:):)!!!!!!!!!!!!!!!!Я не се излагайте бе хора!!!Пица няма!!!Ресторанта бил затворен.Задачата е изпълнена,младежа е с чувство за изпълнен дълг нищо ,че по пътя за този ресторант е минал покрай поне пет пицарии!!!
Смеете ли се ???Аз не знаех да се смея ли или да плача!!На всичко отгоре бях гладен !!Какъв ужас а ????
Лично аз нададох вой…но шефа ми смигна и каза ….грешката е моя!! Петъофи иди и вземи пица!!Извод!!!Там всичко е доведено до папагалщина без право на мисъл!!!Ако питате мен и добро и хубаво,но не бих желал аз и познатите около мен включая моето семейство да бъдем такива папагали.Бих желал да имам собствено мнение и да отстоявам това мнение!!!Дали греша ?????Приемам коментари.
С усмивка и обич за всички
Йоан Петев