Япония, освен като страната на суши, аниме, роботите, земетресенията и разбира се – на изгряващото слънце, е известна и с много чудатости, които за местните хора са нещо нормално, а за чужденците се превръщат в атракция, съперничеща си с планината Фуджи или Златния храм в Киото. Една такава странност са т.нар. “любовни хотели” (на японски rabu hoteru,от английското love hotel), които будят любопитство с асоциациите на загадъчност и (забранени?) телесни удоволствия, които обикновено предизвикват.
Според едно изследване всеки японец на възраст между 20 и 30 години посещава любовен хотел поне 2 пъти месечно. Посетителите могат да избират от 625,000 стаи, разположени в около 30,000 хотела на територията на цялата страна. Индустрията на любовните хотели е огромна и печеливша – годишният й оборот се оценява на 42 трилиона йени (над 318 милиарда евро), което се равнява на цялата хотелска индустрия във Великобритания.
Що е то любовен хотел?
Накратко, това са специални хотели, които предлагат стаи за усамотение на двойки за няколко часа или за цялата нощ. Въпреки че не е изключено да се използват и за проституция, любовните хотели се ползват предимно от двойки, млади или стари, женени или не, които имат нужда от място, където да задоволят сексуалните си потребности.
Защо точно в Япония?
Не случайно любовните хотели възникват точно в страна като Япония (в днешно време хотели по японския модел има и в други азиатски страни като Южна Корея, Тайван, Хонг Конг, Сингапур). В третата по големина икономическа сила в света с ниво на брутен вътрешен продукт от 5.9 трилиона долара, средното пространство за живеене на един човек е около 18-20 кв. м., което е големината на един средно-статистически хол в български панелен блок. В това пространство японецът извършва всички основни действия – спи, готви, храни се, къпе се, почива си и т.н. И, разбира се, прави секс, ако може да се престраши.
Има няколко важни подробности от ежедневието на японците с оглед на местата и възможностите за любовно уединение. На първо място са японските къщи, голяма част от които са изградени от много тънки материали и нямат никаква изолация. Това позволява да чувате звъненето на телефона на съседите, тракането на прибори по време на хранене и разбира се – всички по-лични звуци, които биха могли да дойдат от спалнята.
Друга важна подробност е фактът, че независимо от тенденциите за промяна, които се наблюдават в последните 10 години, японското общество е все още силно патриархално и голяма част от младите хора живеят с родителите си до създаването на свое собствено семейство в същите тези къщи с тънки стени. Тази тенденция е особено силна извън урбанистичните центрове Токио и Осака, където повечето жители са мигрирали от провинцията заради работа, учене и т.н. Много често създаването на семейство не означава автоматично отделяне от родителите, а двете поколения заживяват заедно, особено в по-провинциалните райони.
Логично възниква въпросът – при тези обстоятелства как, кога и къде японците правят секс? И логичният отговор е – в любовните хотели.
Малко история
Някои изследователи откриват предшествениците на днешните любовни хотели в т.нар enshuku, които се появяват в Япония в началото на 20 век. Те предлагали стаи на двойки (но не и на проститутки), които имали нужда от място за усамотение. Хотелите enshuku предлагали шокиращи за тогавашните разбирания екстри като двойно легло и заключващи се стаи. Истинското развитие на тази толкова печеливша индустрия започва през 50-те години на 20 век и постепенно набира скорост до средата на 80-те години, когато настъпва истинският бум на строителство на любовни хотели в Япония. Само за 5 години изникват около 10,000 нови хотела. Този бум се обяснява от една страна с финансовия „балон“ по това време и наличието на значителни финансови ресурси, които трябва да се инвестират някъде. От друга страна, хората, които живеят в този „балон“ – това е поколението „dankai или бейби бум“ са изцяло задоволени на ежедневно ниво и имат нужда да харчат парите си за нещо по-необичайно и по-вълнуващо. Като посещение в любовен хотел, например.
Ръководство за употреба
Въпреки че не е тайна за никого в Япония за какво служат любовните хотели и че много „официални“ двойки и семейства ги ползват, ключовите думи както в концепцията, така и в използването на любовните хотели са анонимност, лична неприкосновеност и опазване на уединението на клиентите. Те са заложени във всеки един детайл в любовния хотел: от местоположението и входа, през лобито и рецепцията, до начина на плащане и напускане на хотела.
Любовните хотели в Япония са разположени в три основни места, които предполагат запазване на анонимността на клиентите: в предградията на градовете, в самите градове, обикновено в или около районите с увеселителни заведения и по магистралите. Те са лесно различими по табелите с розови сърца, които висят на входа им или пък с чудатата си архитектура, която варира от имитация на средновековен европейски замък до стилизиран вариант на къщичката на Хензел и Гретел.
Входът, особено на хотелите в градовете, често е незабележим и обикновено води към втори, вътрешен вход, който пък отвежда посетителите в хотелското лоби. Лобито е сумрачно, с което допълнително се гарантира анонимност на клиентите, особено при разминаване на хора . Ако хотелът предлага паркинг, регистрационният номер на колата се покрива.
Жив контакт с хотелски служител няма, или ако има, служителят на рецепцията е скрит зад плътно стъкло или завеса и комуникацията се осъществява през гише, през което се могат да се проврат само ръце. Най-често срещаният начин на регистрация на гостите в хотела е чрез компютърни панели, на които с няколко натискания на екрана посетителите избират стая, време за ползване и начин за плащане. Според специалисти в бранша, 95% от плащанията в тези хотели са в брой, което също е резултат от стремежа на гостите да запазят анонимността си. Цената за една стая е около 4-5,000 йени (35 евро) за кратък престой до 7-8,000 йени (60 евро) за цялата нощ.
Стаите биват общо два типа – с обикновен и с по-необикновен интериор, но винаги предлагат нещо, което липсва в жилищата на повечето японци, като джакузи, прозрачна вана и автомати за презервативи или дантелено бельо, например. Необикновеният интериор предлага почти всичко, което може да измисли фантазията на клиентите: стая, имитираща ученическа стая с чинове и черна дъска, сцени от филм на Дисни, както и анимационни герои като Мики Маус, Батман или Том и Джери, любимото на милиони японци Hello Kitty, легла с клетки и катинари, балдахини, палми, автомобилни гуми или глави на животни.
Има множество изследвания, посветени на любовните хотели и ролята на спасителен остров, която играят в живота на японците. Много двойки споделят, че ако не са любовните хотели, те няма да имат никаква възможност да консумират любовта си; други пък признават, че благодарение на любовните хотели и необикновените стаи, които предлагат, могат да дадат воля на сексуалните си фантазии – нещо, което би било недопустимо в семейната спалня, например. От друга страна, не липсват и противоположни мнения, според които много по-добре би било хората да имат възможност да вършат толкова лично нещо като секса вкъщи, а не да ходят на хотел…
Тина Пенева е антрополог, японист, а в последно време и икономист.
