PROVO Magazine

Италия – краят на eдин кошмар

Италия преживява един от най-трудните моменти в своята история. При 160 000 заразени с коронавирус, 20 000 починали и смъртност от 13%, Италия се превърна в пример за всички останали държави до какви ужасяващи размери може да стигне пандемията.

През последното денонощие са починали 431 души – най-ниската цифра за повече от три седмици. Властите в Италия твърдят, че кризата е достигнала своя връх. Дали това е така, идва ли дългоочакваният краят на кошмарът наречен – коронавирус? Въпроси, които тепърва ще намират своите отговори.

От 2001 г. Юлияна Ганчева живее заедно със семейството си в Милано. Преподавателка е по английски в Британския Съвет в града, и ще ни сподели как промени коранавирусът живота на италианците.

Какви са причините Италия да е първата страна с толкова много жертви от коронавируса?

За сега няма категоричен отговор на този въпрос, има само хипотези.
Едната от тях е, че, тъй като средната продължителност на живота в Италия е доста висока благодарение на доброто здравеопазване, здравословното хранене и начин на живот, много хора са в много напреднала възраст и с много по-ниска имунна защита. Например, тук в Северна Италия се консумира много по-малко твърд алкохол и се подхожда с повече внимание към животинските мазнини, отколкото в България.

Като друга причина се посочва късното реагиране на управлението по отношение на карантината. В Ломбардия, особено в зоната на Бергамо, има много развита индустрия и промишленост, която е подценила опасността и е отложено затварянето на фабриките.

Говори се също, че в някои болници в Северна Италия са подценили първите сигнали на новия вид пневмония и не са взели достатъчно бързо предпазни мерки. Например, дългото чакане в чакалнята на Бърза Помощ би могла да бъде причина за разпространяването на заразата сред пациенти и медицински персонал.

Трябва да се отбележи и начина на броене на смъртните случаи. В Италия, статистиката отбелязва броя на пациенти починали ОТ и С коронавирус (тоест, броят на пациентите, за които се предполага, че са починали само с коронавирус, е много по-нисък).

Въпреки това, горе посочените предположения не могат да обяснят една толкова голяма разлика по отношение на броя на починалите в сравнение с другите държави.

Има ли версии от къде е тръгнала заразата в страната?

Може би е имало сигнали за нов вид пневмонии по-рано (около края на миналата година) от официалните данни за първия случай в град Кодоньо.

Как се справят италианците с това огромно предизвикателство? Станаха ли по-сплотени и солидарни?

Да, справят се като цяло. Повечето имат силно чувство за гражданска отговорност, рационални са и разбират, че за всички е по-добре да се преборим с вируса по-бързо.

Какви са големите разлики между народопсихологията в Италия и България по време на подобни пандемии?

Като че ли в Италия не е толкова разпространено егоистичното късогледство да не се спазват правилата. Например, да изляза да се разходя там, където никой няма да ме спре, въпреки забраната. Може би защото тук положението е много по-сериозно и хората са много по-уплашени.

Подготвена ли беше италианската здравната система за такова натоварване?

Разбира се, че не бяха подготвени. Но италианците в това отношение са много съвестни, всеотдайни и борбени и въпреки трудностите, болниците са обслужвани изключително професионално.

Пострадаха ли твои близки приятели от коронавируса? Как прие случващото се с тях?

Да, починаха възрастни роднини и не толкова възрастни приятели на наши близки. Разбира се, ние им съчувстваме много, най-тежкото за тях беше, че не можаха да се сбогуват с тях…

Все още има голяма опасност от заразяване. В момента, в който пиша, броят на заразените в Милано все още расте след 3 седмици на пълна социална изолация.

Как прекарваш ти и семейството си карантината? Имате ли свои начини да излизате от мрачните мисли?

Доволни сме, че все още работим доста интензивно от вкъщи и времето минава бързо. Аз лично забравям за мрачните мисли, когато свиря на любимите си инструменти. Всеки е намерил някакво любимо занимание. Но всички гледаме да стоим по-далече от хладилника.

Кога предвиждаш, че живота в Милано ще се възстанови и по улиците отново ще има весели хора и много туристи?

Има намерения през май месец малко по малко да се започне с възстановяването на определени дейности. Разбира се, под строг контрол и на смени, избягвайки събирането на много хора на едно място.

Всички се надяваме по този начин, малко по малко, да можем да се върнем към нормалния си начин на живот.

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Владислав Христов с гост Юлияна Ганчева

Владислав Христов с гост Юлияна Ганчева

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Член е на международна организация „The Haiku Foundation“. През 2010 и 2012 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *