Какво наследи света от мандата на Тръмп? Как би определил неговото управление?
Първият и единствен мандат на Доналд Тръмп може да бъде определен накратко като противоречив и безпрецедентен. За първи път в политическата история на САЩ президентската институция бе заета за период от четири години от непрофесионален политик и бизнесмен. Поради тази причина и, в следствие от някои негови личностни особености, акценти в управлението му бяха международните търговски отношения и конкурентните икономически предимства на САЩ. Тръмп ръководеше делата на САЩ повече с идеята, че управлява голяма бизнес корпорация, отколкото държавен механизъм. Но колкото и в съвременната теория и практика на управлението държавното управление често да ползва готови примери и матрици от бизнес моделите с цел оптимизация, корпорацията и държавата са две твърде различни същности със собствени закономерности, а Тръмп трябваше да стигне до този извод, но по трудния начин. Показват го и последиците в света след неговия мандат, най-вече в политическата област – фрагментирани и отслабени трансатлантически отношения, противоречива и нееднозначна роля на САЩ в Азия и Близкия изток, натрупващи се и периодично ескалиращи конфликти в американската вътрешна политика.
Тръмп беше обвиняван в неадекватни решения по отношение на корона вирус пандемията, това ли му изгра лоша шега в предизборната борба?
Пандемията, свързана с разпространението на корона вируса, не бе очаквана от никого и от самото начало бе рационализирана от анализаторите като явление, което се появява изненадващо и води след себе си дългосрочни и непредвидими последици, и добре описвано в теорията за „черния лебед“ на Насим Талеб. В същото време да се придава на пандемията и мерките за справяне с нея първостепенно значение за изхода от президентските избори в САЩ би било пресилено твърдение. Със сигурност необходимо е да се отчетат специфичните особености, характерни единствено за американската избирателна система, които включват непряк избор на президента чрез електорална колегия, а също така съотношението между нетния броя на подадените гласове и броя на електорите в колегията и т.н. Важен елемент, който предопредели изхода от предизборната борба, бе възможността на избирателите да подават гласовете си по пощата. От една страна, това доведе до по-голям ръст в избирателната активност. От друга страна, даде много ясна представа за съотношението на силите между двамата кандидати както в електоралната колегия, така и в прекия вот на избирателите, с достатъчно категорично предимство в полза на Байдън спрямо Тръмп. Редица фактори от вътрешната политика също определиха поражението на Тръмп, като сред тях накратко могат да бъдат изброени тлеещият движението Black lives matter и позицията на Тръмп по тази тема, разколебаното положение на самия Тръмп в редиците на американската Републиканска партия и други. Не на последно място, следва да се имат превдид икономическите и социалните последици от пандемията в едно общество, което така или иначе се характеризира с нестабилни позиции и в двете области.
С какво Байдън успя да победи Тръмп на изборите?
За разлика от Тръмп, Джо Байдън е професионален политик, който има изключително богат управленски опит – както в качеството си на представител на щата Делауер в Сената на САЩ от 1973 до 2009 г., така и като вицепрезидент по време на двата мандата на Барак Обама от 2009 до 2017 г. Това даде своето отражение върху изхода на предизборната борба, а и е връщане към старото нормално в американската политика. Всъщност президентските избори през 2020 г. може да бъдат обобщени под знака на сблъсъка между два стила на лидерство. Единият е на професионалния и утвърден политик, който много добре познава и знае как да ползва механизмите на публичната политика. Другият е на бизнесмена и шоумена, който разчита на нестандартни и провокативни ходове, но и при ясно и прагматично отчитане на ползите и загубите си от всеки ход. В случая предимството бе на страната на традиционния вид политическо лидерство – дали заради умората на обществото от нестандартното и провокативното в поведението на Тръмп, дали и заради това, че все пак американската демокрация работи добре и се основава на определен плурализъм и равновесие между крайностите. В хода на предизборната кампания имаше някои спорадични коментари, основно в публичното пространство в Европа, относно преклонната възраст на двамата кандидати, която бе определяна като недостатък. Коментарът ми по този въпрос е, че това произтича от едно фундаменталното неразбиране на американския политически модел. Накратко бих определил този модел като сходен на късната римска република, обогатен с елементите на федерализма, плурализма и системата на т.нар. „checks and balances“. Именно тези особености позволяват това завъртане на политическото махало, което преди четири години даде предимство на Тръмп, понастоящем на Байдън, а това никога не би било възможно в една авторитарна или тоталитарна държава. Освен това прекомерното надценяване на президентската институция в американската политическа система също е грешка. Изключителна важна е ролята на Сената и Конгреса, а предстоящият краен изход от предизборната борба между демократи и републиканци за мнозинство в горната камара ще предопредели практическата реализация на политиката на Байдън през следващите четири години.
Очакваш ли да продължи гражданското недоволстово на расова основа в САЩ и по време на мандата на Байдън? Убийството на Джордж Флойд беше само върха на айсберга. Какъв е генезисът на расовия конфликт в страната?
Конфликтите на расова и етническа основа съпътстват изграждането на американската политическа и обществена система от самото й начало. Наред с това, особеностите на местната социална, законодателна и икономическа среда обуславят интензивността и значението на тези конфликти в различните американски щати. Най-видимата и отчетлива страна на конфликта е свързана с афроамериканското население, чиито проблеми, въпреки усилията за интеграция в политически и обществен план, остават ненапълно разрешени. Според мен, по време на мандата на Байдън ще бъдат направени опити за смекчаване на гражданското недоволство. Принос за това определено би имала вицепрезидентът в лицето на Камала Харис. Едновременно принадлежаща към афроамериканското и азиатското малцинство, а също така част и от либералния интелектуален политически елит на САЩ, тя успя да привлече широк спектър от избиратели в полза на Байдън. Този кредит на политическо доверие може да бъде използван за лансирането на нови политики на федерално равнище в сфери като образованието и здравеопазването. Същевременно ситуацията в отделни щати, които традиционно отстояват по-консервативни възгледи и политики спрямо афроамериканската общност, едва ли ще се промени драстично.
Една част от света гледа с надежда към Байдън, а другата го определя като милитарист и очаква засилване на военната намеса на САЩ в различни конфликтни точки по света. Каква политика според теб ще провежда Байдън?
Тази представа за Байдън се определя от неговото минало като вицепрезидент в администрацията на Барак Обама. Не бива обаче да забравяме, че новият американски президент, образно казано, ще трябва да се справя с проблемите на международния ред в един свят след мандата на Тръмп, а не с предизвикателствата от преди и по времето на двата мандата на Обама. Според мен, основен елемент във външната политика на Байдън ще бъде възстановяването и укрепването на трансатлантическите отношения, и по-специално на контактите с традиционни партньори като Германия, Франция и Великобритания. Взаимоотношения, които бяха меко казано накърнени от политиката на Тръмп. Предстоящите парламентарни избори в Германия и окончателното излизане на Великобритания от ЕС също ще окажат влияние на външната политика на Байдън. Що се отнася до конфликтните точки по света, очакванията са за втвърдяване на тона и политиката спрямо Русия, Иран и Северна Корея, но избягване на директното военно противопоставяне. Американският ангажимент към традиционни партньори в Близкия изток като Израел и Саудитска Арабия ще се запази, независимо от това, че военното присъствие в други държави като Ирак и Афганистан може да намалее. Това се определя както от постоянните политическите интереси на САЩ в региона, така и от непрекъснатия търговски поток на военни технологии, в конкуренция с други държави доставчици. Не на последно място, директна военна намеса на САЩ в света ще бъде ограничена най-малко през следващата година – година и половина, тъй като, на първо място, във вътрешен план Байдън има да се справя с редица икономически, социални и здравни проблеми в резултат от разпространението на пандемията.
Как изборът на Байдън ще повлияе на международните пазари и световната икономика като цяло?
Очакванията са за завръщане към традиционните модели на свободна търговия с предпочитание към многополюсните формати на договаряне, каквато например е Световната търговска организация. Това означава, че САЩ отново ще се ангажират активно в подобни форми на взаимодействие и ще възвърнат позициите си в някои от регионалните и трансрегионалните икономически съюзи. Същевременно следва да се отбележи, че това няма да стане толкова бързо и автоматично и съвсем няма да бъде директен резултат от политическата победа на Байдън на изборите в САЩ. Инерцията и загубата на доверието в резултат от търговската политика на Тръмп през последните четири години е твърде голяма. Като истински бизнесмен, Тръмп бе изключително добър и ловък в процеса на двустранно договаряне на търговски сделки в полза на САЩ, като обаче неглижираше многостранните търговски преговори и организации. Проблемът се състои в това, че двустранното търговско договаряне в отношенията между икономиките на държавите вече се превръща в исторически анахронизъм и не отговаря на реалностите в един силно глобализиран свят.
Ще има ли промяна в отношенията между САЩ и Китай или т.н. „нова студена война” ще се задълбочи?
Според мен, отношенията между САЩ и Китай през следващите четири години ще се развиват под знака на две червени линии. На първо място, по-директна форма на икономическо и политическо противопоставяне в регионите, които са съседни на Китай, като Източна и Югоизточна Азия. В средата на ноември 2020 г. бе оповестено сформирането на ново регионално азиатско-тихоокеанско икономическо партньорство, включващо 10 държави от Югоизточна Азия, Южна Корея, Япония, Китай, Австралия и Нова Зеландия. Повечето коментатори определят това икономическо обединение, обхващащо като обем една трета от световната икономика, като разширяване на икономическото влияние на Китай и непосредствено предизвикателство към отслабените американски икономически интереси в регионален план. Друга директна форма на икономическо противопоставяне, която може би остава донякъде скрита в публичното пространство, е конкуренцията между американския долар и китайския юан в търговските разплащания в региона на Източна и Югоизточна Азия. На второ място, индиректно противопоставяне както въз основа на икономическа конкуренция, така и на различни политически прерогативи в областите като демократичните ценности, правата на човека и др. може да се очакват в други региони. Например САЩ ще продължи стремежа си към цялостно ограничаване на китайските интереси в сферата на дигитализацията и спрециално на навлизането на китайски фирми и интереси на пазара на т.нар. 5G мрежи.
Европа е във втори тежък локдаун, виждаш ли синхрон в поведението на евролидерите? Заплашва ли пандемията бъдещето на ЕС?
Пандемията едва ли ще застраши бъдещето на ЕС в дългосрочен план, но определено подкопава сериозно възможностите на социалната държава и пазарната икономика, които са патент и ключови достижения на Европа. Плурализмът и свободата на изразяване на различни мнения и позиции са сред ценностите на съвременния европейския начин на мислене. Затова и намирането на правилния синхрон в действията на държавите членки понякога изглежда така ненавременно или закъсняло. Това се отнася и за мерките, които се предприемат понастоящем за ограничаване на пандемията. Парадоксално е, че тук се сблъскват два възгледа, които са поначало присъщи за философията и практиката на либералния хуманизъм и не са изцяло антагонистични. От едната страна е групата на тези, които издигат опазването на всеки индивидуален живот във висша ценност и лансират налагането на възможно най-рестриктивните мерки. В противоположния лагер са онези, които се опасяват много повече от неблагоприятните последици за икономиката и се застъпват за по-либерален пакет от мерки. По какъв начин тези два възгледа ще се срещнат и вече няма да бъдат така остро противопоставени, зависи от способностите на ЕС и неговите институции, както и на държавите членки да утвърдят нови и по-гъвкави обощоевропейски политики в сфери като кризисния здравен мениджмънт и извънредните икономически ситуации. Ясно е едно – на европейско равнище не са приложими и ефективни действия и практики, които са характерни за азиатските държави и специално за Китай, защото политическите и обществени системи, манталитетът и културата на обществата са твърде различни.
Вече започна своеобразна надпревара между ваксините на великите сили. Може ли ваксината да е генералното решение на въпроса или ще е нужна цялостна промяна на начина на живот на хората?
Няма как ваксините да се превърнат в панацея или универсално решение, защото генерираните от пандемията проблеми и предизвикателства вече далеч надхвърлят измеренията на една изцяло здравна криза. Обществените и икономическите последици най-вероятно ще бъдат в две насоки. Социалното разделение и разслоение в глобален план може още повече да се задълбочи – в полза на концентрацията на богатството в един малък процент от световното население, но най-вече в ущърб на гръбнака на икономиката в лицето на средната класа, която ще има по-ограничени възможности и съответно способност за въздействие върху политическите и обществени процеси. Наред с това, в икономически план, цели сектори от сферата на традиционните услуги също може да загубят относителното си значение в краткосрочен и средносрочен план. В същото време други сектори, много по-директно свързани с развитието на дигиталните умения, като аутсорсинг компаниите, онлайн търговията, блокчейн и др. ще преживеят подем.
Какъв ще е света след корона вируса? Кои са големите уроци за човешкия род от тази пандемия?
Наред с всичко друго, пандемията успешно създаде предпоставките за истинска геополитика на страха и подкопа вярата на постмодерния човек в собственото му безсмъртие и глобализъм. Безразличието и отчуждението, породени от месеците на социална дистанция, може да се окажат с много по-пагубни и тежки последици от конкретните измерения на здравната, социалната и икономическата криза. А срещу дехуманизацията, за разлика от вирусите, все още няма измислени напълно успешни и ефикасни ваксини или лекарства!
Затова и светът след корона вируса ще бъде както различен, така и донякъде сходен с досегашния. Иска ми се да вярвам, че ще бъде малко по-смирен и по-одухотворен, но реализмът ми подсказва, че интересите и борбите за надмощие между индивиди, общества, държави, политики и икономики ще продължат с пълна сила. През вековете човечеството сякаш се е доказало много повече като машина, която е успешна в загубата на паметта за научените уроци, отколкото като жив организъм с еволюиращ генетичен код и достатъчно способности за по-пълноценно развитие и усъвършенстване.
Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършва „Международни отношения” и „Арабско общество и култура” в СУ „Св. Климент Охридски”, както и магистърска програма в Токио, Япония. Доктор е по „Нова и съвременна история”. Професионалните му интереси са в области като международните отношения, дипломацията, международната сигурност и други. Има издадени две книги с поезия, както и публикации в различни периодични списания, вестници и сборници.
