
Днес, 21 ноември 2016 г. се навършват 21 години от края на гражданската война в Босна и Херцеговина.
5 април 1992 г. Рано сутринта на централния площад в Сараево отеква изстрел. Участничка в мирен протест пада покосена от куршум на снайперист. Следващите три години бележат Балканите и светът завинаги.
След разпадането на Югославия в периода между 1992 и 1993 г. Мостар е под 9-месечна военна обсада. Първата бомбардировка над града е извършена от Югославската народна армия на 3 април 1992 г. и през следващите седмици по-голямата част от него е под контрола на ЮНА.
В отговор на окупацията босненските хървати създават групировка, насочена срещу югославската армия, като се стига до кървави сражения. В отговор на хърватските атаки ЮНА разрушава католическата катедрала и епископската библиотека, където се съхраняват около 50 000 книги. На 12 юни 1992 г. хърватските военни групировки успяват да отблъснат ЮНА извън пределите на града.
В периода от 1993 до 1994 г. в Босна и Херцеговина бушува гражданска война. По време на сраженията загиват около 200 000 души, а бежанците са над 2 милиона души. На 9 май 1993 г. в Мостар босненските хървати предприемат нападателен удар срещу босненските мюсюлмани, като по този начин последните са изтласкани от другата страна на река Неретва.
Така западната част на града e под хърватски контрол. Хърватите започват бомбардировки над източната част, като по този начин предизвикват смъртта на стотици цивилни граждани. Много културни и религиозни обекти в Мостар са разрушени. На 9 ноември 1993 г. емблемата на града – „Стари Мост“, рухва от бомбардировките на босненските хървати. Te разрушават и сръбския православен манастир в Житомисличи. На 25 февруари 1994 г. огънят в града е прекратен.
С Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г. се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. В договора е посочено, че страната става протекторат на международната общност, който се администрира от върховен представител, избиран от Европейския парламент. Босна и Херцеговина се разделя на 2 ентитета – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с хървати и бошняци.
Град Мостар влиза влиза в състава на Федерация Босна и Херцеговина като столица на Херцеговско-Неретвански кантон. От тогава започва и трудният път към възстановяването на града, като международната общност отпуска 15 милиона долара за възстановяването му. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война.
Вследствие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната 1995 г. с Операция “Преднамерена сила”, целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН “безопасни зони” в Босна и Херцеговина.
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненците понасят и много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени специално в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.
Споразумението от Дейтън раздели Босна на две – Република Сръбска и Федерация на Босна и Херцеговина в съотношение 49-51 %. Президентството на страната се споделя на ротационен принцип между трите общности – босненци, сърби и хървати. Днес тежкото икономическо положение, без значение етническата принадлежност бележи настоящето. Факт будещ безпокойство сред управляващите етно-национални партии на бошняци, сърби и хървати в Босна продължава да се залага на старото и изпитано оръжие – етническата карта.
Теории изказвани през годините определят като централни ролите на специалните служби на САЩ и Русия, съвместно, посредством или в противоречие с тези на Сърбия и Хърватия, както и на други балкански държави, в разпадането на Югославия, а някои отреждат войната в Босна (може би не без основание) като първата спирка на „глобалния джихад”.
Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, основана на Karadordevo agreement, докато сърбите я считат за гражданска война. Двадесет и една години след краят й, основният въпрос, който все още занимава експертите по международно право, е как да определят конфликта – „война на омразата”, „етническа война”, „гражданска война” или …