Вероника Вапирова: Бразилия – моето пространство в сърцето ми!

Казвам се Вероника и от 4 години насам, за период от 3 до 6 месеца посещавам ежегодно Бразилия. Тази година дойдох директно с намерението да се установя, нещо което планирам още с първото си стъпване в тази страна.

Защо взех такова решение ли? Просто, защото се влюбих в Бразилия от раз. По природа съм темпераментен човек, занимавам се с изкуства и имам нужда от постоянно вдъхновение, и тук открих точно това. От дете мечтаех да посетя тази държава и да живея в нея, стъпвайки тук разбрах, че мечтата ми е била съвсем съзнателна. Открих, че освен всички природни богатства, карнавал, самба и фавели (с които основно Бразилия се асоциира по света), тук всъщност има прекрасни, позитивни и вдъхновяващо-креативни хора, изключително духовни и респектирани от висшите светове и сили, което предопределя и отношението им един към друг. Позитивизмът им е заразен, с първото „Bom dia! O dia e maravilhosa!” (Добър ден! Денят е прекрасен!). Това се чува от всеки, както от осигурения материално, така и от бедния клошар на улицата. Тук много клошари са такива не по принуда, а заради личния си избор. Срещала съм много, които щастливо разказват, че имат всичката красота – природа и жени, и повече не им е нужно.

За толкова време не съм чула някой да се оплаква, дори е невъзпитано да се оплакваш, или да не бъдеш усмихнат, някои приемат безкрайното усмихване и добър тон като лицемерно, но дори да е така на моменти, го приемам за приятно и ненатоварващо.

Бразилия е страхотен микс от култури и смесени раси, честа смесица тук са японци с бразилци. В Сао Пауло е най-многобройната общност на японци в света. Едно от любимите ми места в Сао Пауло е японският квартал Либердаде, където дори уличните лампи са като в Токио, а неделният пазар и кариоке баровете са истинска атракция. Покрай това дългогодишно присъствие японската култура и дисциплина са силно осезаеми във всичко и това прави Бразилия още по-екзотична и модерна през последните години страна.

Изключително добре се развива индустрията и инфраструктурата. Архитектурата е впечатляваща, със силен акцент е екологията. Огромно разнообразие от изкуства, интензивна, ежедневна програма от културни и социални събития. Много добро полицейско присъствие навсякъде, незабележими, без напрежение и показност. Разкошен климат – топло, в летния период доста дъждовно и висока влажност до 100%. Това действа страхотно на кожата, както популярната в Европа, скъпа спа терапия “тропически дъжд”, която тук получаваме безплатно от природата 😉

Храната…това е една отделна тема, но ще отбележа, че е абсолютно изкушаваща! Всеки щат е като отделна държава с различна култура от другите, съответно и специфична кухня. Най-любимо в кулинарното им изкуство за мен е, че много често съчетават някои от тропическите плодове с готвени – солени ястия, както и с цветя (вероятно от азиатското влияние). Японската храна пък, особено в щата Сао Пауло е наложена като национална кухня. Мнението на японци живеещи в Япония е, че тук е най-вкусната и евтина в света японска храна:) Каквото и да хапнете тук, бъдете сигурни, че е чисто и приготвено с любов (това е задължително условие).

Идвайки в Бразилия, избрах да живея в Сао Пауло, след като разгледах и Рио де Жанейро. Рио е наистина божествено красив град, сякаш наивно рисуван с четчицата на влюбен художник, толкова невероятно изглежда на моменти, че не е за вярване и в буквалния смисъл спира дъха! Има обаче нещо много парадоксално в града, сред всичката красота се усеща едно напрежение във въздуха от миналите през годините мафиотски драми, които все-повече остават в историята. Напрежението идва също и от типичния за града манталитет на кариоките, които в повечето случаи гледат на туриста като на обект за кражба или измама. Там  нямам доверие на непознати и наистина си пазя чантата. Преди години ми бяха копирали кредитната карта и ми бяха източили парите от сметката, което за Рио се оказа напълно нормално. И като цяло, кариоките, особено от по-ниските социални класи се считат за благословени да живеят там и считат, че не е нужно много да работят, да бъдат любезни и отзивчиви, както навсякъде другаде в Бразилия. Тези неща за мен, както и за всеки човек, който иска да работи добре и в спокойна среда са наистина отблъскващи. Самите жители обаче, като че ли са пренаситени от туристическия интерес. Мисля дори, че за организирането на предстоящите спортни събития е по-добре да наемат хора от другите части на Бразилия и да не разчитат на тези от Рио-град:)

За мен Рио де Жанейро е град за кратка ваканция и развлечения, но не и за постоянно пребиваване. Всичко извън града обаче се променя мигновено в положителна посока. Кариоките от щата Рио, не от града са мили, весели, креативни и дори работливи, както в по-голямата част на Бразилия. Много обичам да обикалям около Рио – Нитерой, Ангра дос Рейс, Кабо Фрио и обратно. Всичко по плажната ивица до Сао Пауло е просто нереално красиво, както в цялата огромна като континент държава.
След престоя си в Рио разбрах, че за млад и много динамичен човек като мен, мегаполиса е рай, в който да започна и развия професионалните си мечти и амбиции. Сао Пауло е икономическия център на цяла Южна Америка и на най-бързо развиващите се икономики в света. Тук наистина пред очите ти всеки ден някой изпълнява “американската си мечта”, тук хората знаят и обичат да работят.  Живота в града е поскъпнал неприлично много и най-вече заради наближаващите големи спортни форуми – Световно първенство по футбол през 2014 г. и Олимпийски игри през 2016 г., но пък работа има много и за всички. Хората са супер ентусиазирани и много се вълнуват от предстоящите събития.

Сао Пауло е огромен 20 милионен мегаполис, който прилича на микс между Токио и Ню Йорк. За огромния трафик, който има въздуха е поносим, защото градския транспорт и всички моторни превозни средства се движат с еко-гориво от бензин и тръстиков алкохол. Благодарение на това и на много богатата растителност, въздуха е бистър, облаците бели и небето ярко синьо. Само на 40 км. от града са и първите плажове с разкошна природа по ивицата до Рио де Жанейро, Сантос, Гуаража и др. Моите любими места за плажуване са на 3 часа път от Сао Пауло – фантастичните Пауба и острова Иля Бела.

В центъра на града Сао Пауло се намира и местния “Сентрал парк”, който се казва Ибирапуейра – в пъти по-красив, изобилстващ от флора и фауна парк от този в Ню Йорк, примерно. Огромен резерват, в който има изключително голямо разнообразие от птици, растителност и някои сладководни риби. Парка, както и много други обекти в града и държавата, са построени от великия архитект Нимайер. Могат да се видят емблематични сгради инсталации, както от него, така и от други съвременни архитекти и артисти.Тук се помещават: Музея на Африканското изкуство, Музеят на Модерното изкуство, Биеналетата се провеждат в огромна сграда проектирана от Нимайер, където се провеждат: Sao Paulo Fashion Week-SPFW, бианалетата за изящни и приложни изкуства, конференции и други специални изложения, впечатляваща концертна зала, друга изложбена зала, японска градина с фантастични, многоцветни и големи шарани, огромни поляни, ботаническа градина, фонтани, много места за отдих или спорт, храна, изложби, и концерти на открито. Изобщо Ибирапуейра е невероятна ценност за града и аз съм много щастлива да живея съвсем близо до него и да се разтоварвам там при всяка възможност. Много обичам впечатляващите интерактивни изложби, на екологична тематика провеждани на открито. Най-хубавото е, че изложбите и концерти на открито са безплатни, защото така постигат и образователен ефект спрямо много хора от по-бедните прослойки.

Освен всички тези забележителности, тук в Сао Пауло открих и българска общност. Неин основател е Бен Попов (б.ред. интервюто с него можете да прочетете в рубриката ПРОИЗХОД), който заедно с неговите съмишленици прави много за съхранението и популяризирането на Българската култура тук. Обикновено по света общувам с много малко българи тъй като нямам доверие на повечето, но тук всички българи, които срещам са изключителни хора, впечатляващи с историите, живота и способностите си. Като повечето бразилци, така и българите тук са много топли, весели и отворени хора. Гордея се с всички тях и се радвам да ги срещам.

Клубният живот в Капитал Паулиста (както още наричат Сао Пауло) е на изключително високо ниво, което с оглед на това, че бразилците обичат страшно много да се забавляват е напълно естествено. Много обичам музиката и танците, и в това отношение тук ме спечелиха веднага. Страхотни клубове, някои с поразителен дизайн, но всички със страхотна атмосфера, публика, звук и завидно богатство от музикални стилове. Много обичам да посещавам D-edge – най-добрия ъндърграунд клуб за електронна музика на континента с прекрасен дизайн и програма. Всяка седмица в него гостуват най-големите и стойностни имена от световната електронна сцена. Обожавам следобедните партита, в някои от баровете във Вила Мадалена (артистичен квартал с много свежи хора и локации), както и в центъра из Лапа или Аугуста. Много ме впечатлиха и партитата на стрийт-денс танцьорите от града, които си правят състезания из някои от клубовете и редовно ме включват в техния кръг за танци 😉

Изключително впечатление прави липсата на дискриминация. Тук не се делят на цветнокожи и бели, бедни и богати, всички се обичат и уважават и най-хубавото е, че си помагат. Пътувала съм доста, живяла съм и на други места по света, но толкова „у дома” от първи път, дори в България не съм се чувствала. Тук никой не приема другия като чужденец и не го критикува за избора му на живот, хората са толерантни и солидарни. Всеки уважава избора на другия. Вероятно всичко идва от любовта, която е всеобщата религия тук и се усеща съвсем ясно още във въздуха. Тук е едно от малкото места по света, където никой не си брои килограмите, бръчките и годините, хората просто живеят празнувайки, независимо от обстоятелствата, затова са и толкова младолики и щастливи.Обожават държавата си и красотите си във всички сфери и са готови да докажат на света, че са една държава за целия свят „Um Pais por todo Mundo”