В този брой на PROVO завършва нашата разходка из по-големите музикални фестивали на България, които се случиха през 2012 (с малки изключения, за които ще стане дума по-долу) и които, да се надяваме, ще се случат и през 2013. В миналото издание се спряхме на петте най-популярни фестивала, посветени на джаза. Сега ще разгледаме три форума, които не могат да се поберат в определена категория, но всеки от тях притежава своя характерна специфика: ParkLive Fest, Беглика Free Fest и Jam On It.
ParkLive Fest
(http://www.parklivefest.com/)
Кога?
6-7 септември 2012
Къде?
никъде
ParkLive Fest има стил. След едногодишна пауза през септември миналата година в парка до Терминал 2 на Летище София трябваше да се състои третото издание, но поради промяна в условията за безопасност на летището бе отменено. Иначе никой не се съмняваше, че фестивалът щеше да потрети успеха на първото си издание от 2009 г. Именно тогава София разбра, че има публика за интересни качествени артисти, които не са задължително с мейнстрийм звучене. Сред най-запомнящите се концерти под шапката на ParkLive са визитите на Lamb, Tricky, Roots Manuva, Groove Armada, Gotan Project, Morcheeba, Thievery Corporation, Mr. Scruff, Jazzanova, Kid Koala, DJ Krush, Roisin Murphy, DJ Cam, Koop, Alex Gopher, Cassius, Little Dragon и Nightmares On Wax. През 2012 г. като съорганизатор на ParkLive трябваше да се включи столичният Yalta Club, което породи известно съмнение у феновете на ъндърграунд електрониката относно евентуалните залитания към селектирането на по-масови артисти. Въпреки това обещанията на организаторите бяха за две сцени и качествена селекция от артисти, които да запазят заряда и атмосферата на ParkLive от предишните му две издания.
Отлагането на миналогодишното издание на фестивала донякъде беше компенсирано от няколкото силни събития в софийски клубове, в които участваха интересни и актуални имена като Theophilus London, Lefto, Debruit, Toddla T, Boca 45, DJ Format, The Herbaliser Live Band.
Първото издание на ParkLive се проведе в рамките на три дни през лятото на 2009 г. на колодрума в Борисовата градина в София, а второто – в края на юни 2010 г., когато за първи път използва пространството на парка до Терминал 2 на софийското летище, където в последствие започнаха да се организират и други фестивали (Loud Festival и Intro!). С надежда очакваме лятото на 2013 г. и третото издание на ParkLive Fest, за да затвърди новаторския дух и стилната артистична линия на този форум.
Беглика Free Fest
(http://fest.beglika.org/)
Кога?
17-19 август 2012
Къде?
край язовир Голям Беглик
“Фестивалът за творчество и хармонично общуване с природата” – така организаторите максимално кратко и ясно описват същността му. А малко по-широко Беглика Фест се самоопределя като “пространство за творческо себеизразяване и щадящо общуване сред и с природата сред качествена музика, работилници, презентации, форуми, представления и изложби, вода, канута, приказки, чудесни хора и летни звезди.” Основните принципи, според които се ръководят организаторите на феста, са залегнали в специална Харта за устойчиво развитие. Според този документ повишаването на дълготрайното благосъстояние на хора, семейства и общности е главната цел на организирането на устойчиви фестивали.
Това е може би единственият фестивал в България, който ограничава броя на посетителите с цел да минимизира човешкото влияние върху средата. Всяка година 1/3 от всички присъстващи са хората, създаващи програмата със своите проекти, инициативи и дейности. Основен приоритет при организацията на събитието е да се минимизира човешкото влияние сред природата. Всеки участник във фестивала е призован да щади природата, като събира отпадъците си в обозначените за това места (или в раницата си), като използва компостните тоалетни, като се въздържа от употребата на пластмасови чаши (за целта получава чаша за многократна употреба). Участниците във фестивала трябва да изминават пеша 4-километровия черен път до фестивалната зона, а основните пътища и пътеки във фестивалната зона са застлани със слама, за да бъдат предпазени от ерозията. Организаторите са се погрижили да не смущават с шума и присъствието си местните горски обитатели с инсталирането на специална звукова система.
С други думи това е един по-различен фестивал, излязъл наполовина от етикета “музикален”, но все пак музикалната програма заема важна роля в структурата му. Само по време на изданието му от 2011 г. на сцените из Баташката планина се качиха Теодосий Спасов квартет, Оратница, Nasekomix, Kosmo Koslowski, Джанго Зе, PoPa SapKA, проектът “Българи”, Dancing Angel, Selector Lazy Face и още много музиканти от цяла Европа.
Мотото на миналодишното издание на Беглика Free Fest беше “Ти си програмата”. За пета поредна година през август любителите на природата и природосъобразния начин на живот споделиха три дни от живота си със себеподобни хора върху едно малко парче от божествената земя на България. Всеки имаше възможността да стане част от програмата, ако смята, че проектът му носи беглишки дух. За целта трябваше да го представи на beglika@gmail.com и да си освободи три дни в средата на август.
Jam On It
(http://www.jamonit.bg/)
Кога?
20-22 април 2012
Къде?
На три различни места в София
През 2012 г. се проведе тринадесетото издание на Jam On It. Завидно дълголетие за фестивал, започнал като детска мечта на няколко приятели, отдадени на хип-хоп, фънк, соул, джаз ритмите и стрийт танците. Крюто им се нарича Sleepwalkingz, а някогашната им мечта се превръща в най-големия фестивал за съвременна градска култура на Балканите. През 9-годишната му история пред публиката се изявяват неизброимо количество музиканти, диджеи, танцьори, лектори, графити райтъри, фотографи и изобщо артисти, свързани с градската култура от всички краища на света. Jam On It се превръща в задължително събитие за хиляди момчета и момичета и създава около себе си общество, което се разширява с всяка изминала година.
Основните локации на фестивала са Смолян и София, като миналата пролет той за първи път се проведе изцяло в столицата. Много от феновете бяха разочаровани, че не можаха да се докоснат до чара и духа на родопския град, други изтъкнаха като недостатък “изгубването” на феста в гъмжилото на София. Безспорно един фестивал, посветен на градската култура, има място и дори е задължително да присъства в столицата на България. Може би историческата му връзка със Смолян предполага изнасянето на някои от събитията в планинския град. Разбира се добре би било да се включат и други центрове на този тип култура като Пловдив, Русе, Варна и Бургас, макар това да предполага допълнителен финансов и организационен ресурс.
В София или извън нея, приносът на Jam On It за развитието на чувство за общност у младите е безспорен. Което си е истински подвиг във време като днешното.
Така завършва прегледът на последните три от общо са десетте най-популярни музикални форума, които в близките години ще задават посоката на развитие на фестивалната култура в България. Умишлено не са включени рок фестивалите, тъй като те са с по-различен статус в страната ни. Всеизвестен факт е, че у нас рок феновете са огромен процент от всички меломани и техните фестове по традиция са силни и влияещи се в по-малка степен от тенденции, мода и всякакви сътресения в обществения живот на страната. А и през последните 20 години през България преминаха повечето величия на тежката музика (някои повече от веднъж), което допълнително смаза машината и изстреля типичните рок фестивали още по-напред от тези за популярна музика.
Боян Пехливанов, или Bobskee, както е известен в брейк средите, е пресечната точка между музиката, танците и архитектурата. Той е една от движещите сили зад проекти като фестивала Jam On It, групите за танци Seepwalkingz Crew и Pop & Roll, пространството за танци, прожекции, семинари и събития Flava House. Ревностен фен на грамофонните плочи и дипломиран архитект, диджей и ненадминат танцьор, Боян е здраво стъпил на земята и е някак нереално добър човек. Приел девиза Peace, Love, Unity and Having Fun за надслов на всеки свой ден, Боян е едно от лицата в този брой на PROVO.
Представи се с няколко изречения?
Казвам се Боян Пехливанов и тази година навършвам 30, т.е. както казват едни приятели навлизам в “the dirty 30’s”. Това го разбирайте, в смисъл, че до този момент, човек трупа знания и опит, пробва това и онова и вече може би още по-осъзнат за света, предстоят години на усилен разтеж и създаване на качествени продукти, събития, дейности и проекти. Така го усещам аз, че времето идва! Друго за мен: роден съм в град Плевен през 83-та, израстнал съм в Смолян, живея в София от 97-ма и междувременно прекарах три години и половина в Германия, много ценен за мен обмен! Пътувал съм много основно тук в Европа, но пък на много готини и понякога скътани местенца. Имам син на година и половина – Валери и прекрасна половинка! Обичам изкуствата, музиката, правена с душа, танците, архитектурата, дизайна, приятелите си, семейството си и бих казал целия свят. За мен всичко е свързано и има едни и същи дълбоки универсални принципи. Вярвам в уникалността на всеки и именно това различие прави живота толкова прекрасен. В същото време всички сме толкова свързани и това особено засилено се усеща в последните години, а вече е и нова форма на комуникация.
Какво е Jam On It?
JAM ON IT е събитие, което се роди в редиците на SLEEPWALKINGZ CREW през 2003. Това е събитие, правено от маниаци за маниаци. Джем, на който идеята е да бъдеш себе си, да танцуваш, да слушаш хубава музика, да се веселиш, да се срещнеш с приятели, да се запознаеш с нови хора от цял свят, да се вдъхновиш и да растеш. За мен и за другите верни приятели от крюто винаги това са били основните цели.
Можеш ли да отличиш някое от изданията на Jam On It?
За мен всяко едно е свързано с много позитивни емоции. Другата част – напрежението, се забравя с времето. По-важно е какво е останало и как се развиват посятите семена. Бих отличил срещите ни с хората, които сме канили, и разговорите, които сме имали, обикновено след събитията, в някое заведение или хотелски стаи. Всеки от хората, които сме канили, е оставил нещо ценно и всички продължаваме да култивираме видяното, чутото и наученото от тях. Те са ни помогнали и да разберем повече за себе си, до което знание, в крайна сметка опира всичко. Да събудим това, което е в нас. Все пак, спомням си партито с Марли Марл, спомням си първият път на Къртис Блоу, Теодосий, Митко Льолев и Скил, Хъкспин, Кен Суйфт, Мистър Уигълз, Форест ГетемГъмп, пламъка в очите на Маурицио, Франк, Филип и другите от Soul Warriorz, Зуу, всички братя сърби, които просто късаха синджирите по време на JAM ON IT, Ърбан Артистри, Хавикоро… спомням си забързаните срещи с другите от крюто и приятния адреналин, с които лягаме и ставаме по време на събитията, знаейки, че сме част от нещо велико. Винаги така съм го чувствал! Понякога даже недоумявам как са се случиха всички неща покрай фестивала… има истинска магия. Благодарен съм на всички, които ги няма горе поименно – много са… и най-вече искам да благодаря на хората от страната ни, които са подкрепяли и продължават да подкрепят идеята, винаги са ни давали рамо и са присъствали, помагали и споделяли енергията си. JAM ON IT е за всички вас!
Разкрий някои подробности около следващото издание на Jam On It?
Следващото издание е мистерия и за нас. Не знаем кога ще се случи, поради простата причина, че не искаме да правим събитието, колкото да има нещо. JAM ON IT има позитивна история и ни се иска, ако ще се случва нещо, то да е на ново ниво, да следва линията, която градихме с години. При нас винаги се е случвало естествено. А в момента, знаете добре, културата е първото, което страда при тази изкуствена криза. Не че не сме правили и нещата така, на магия… но ние винаги сме били коректни с артисти, които сме канили, винаги сме искали да им платим колкото заслужават, да са доволни всички. Това е била и причината да сме били на минус накрая. JAM ON IT се прави с енергия, която като се завърти и всичко се случва, така че, предполагам като назрее момента, пак ще се съберем и ще подхванем втората вълна!
Кой артист, който досега не е гостувал в България, искаш да видиш на родна сцена?
Ами да ти кажа радвам се на добрите световноизвестни артисти, но някак искам да видя хората в България да работят, да дълбаят, да правят и създават качествени неща… ей така да ги слушаме, гледаме и да им се кефим заедно. Ние имаме голяма сила, но не винаги си вярваме достатъчно. Мисля, че и за това назрява момента. Искам да видя повече фънк банди в България. Истински фънк. Толкова обичам тази музика, и я заобичвам все повече.
Разкажи накратко за Flava House?
Flava House е най-новия ни проект, място, което създадохме основно за уроци по танци, за прожекции, семинари, събития. Изобщо място за култура, за нашите неща не са много тези места. Всички тези хора, с които сме се срещали през годините, знаят, че вече могат да ни намерят тук, да потанцуват, да обменим мисли и идеи, да работим заедно, да се повеселим. Мечтахме си за това и взехме, че го направихме. Както и преди това за танцовия спектакъл 7D, който по някое време ще изиграем пак.
Защо танцуваш?
Защото така изразявам себе си и любовта си към звуците, душата и тялото си.
Какво е общото между музиката, танците и архитектурата?
Всичко е форми, изливат се, усещаш го, харесва ти, кара те да се движиш, да споделяш, да обичаш… създават в нас специални чувства и мисли. Всички тези неща са и дълбока връзка с нас и с първоизточника.
Как виждаш бъдещето си след 10 години?
С две или повече прекрасни деца, с половинката си, проектиращ, творящ, правещ качествени събития и продукти… Танцуващ. Помагащ на хора като мен, които имат много идеи и търсят пътя.
А какво правиш днес, за да го постигнеш?
Танцувам, чертая, строя, мисля, чувствам, чета, гледам филми, слушам музика, храня се здравословно, за децата няма да казвам – стават по един начин 🙂 Благодаря за възможността да споделя моите мисли с вас! Желая много здраве на всички, да вярвате в себе си и да се обичате!
В заключение може да се каже, че в последните години хората в България започват да осмислят музикалния фестивал като едно по-глобално от концептуална гледна точка събитие, а не просто като концерт няколко групи, събрани на едно място. Отдават все по-голямо значение на разнообразието (разбира се крайности като участието на Mungo Jerry на миналогодишното издание на джаз феста в Банско са малко прекалени) и като че ли годините, в които миг след като любимата им група слезе от сцената вече са в колата и с мръсна газ отпрашват към родния град, са минало. От друга страна обаче пречки за развиването на фестивалната култура в страната ни остава ниският стандарт на живот, оттам и неработещият музикален бизнес. Като добавим и някои черти от българския манталитет, според една от които е по-добре да изпушиш две кутии цигари, отколкото да си купиш един компактдиск, денят, в който музикалният живот в България ще функционира нормално, няма да дойде скоро. Хубавото е, че все пак приближава.
Ако трябва да завършим така, както започнахме – с празничния елемент на всеки фестивал, трябва да се готвим за поредното лято, изпъстрено с празници. А, както вече споменахме, българинът знае как да празнува. Остава само да се научи да го прави заедно с още няколко хиляди души под звуците на любимата си музика. Защото, както каза Жан-Пол “Блуи” Мюник, създателят на Incognito, от сцената на Sozopol Fest – July Morning преди две години: “Какво е един музикален фестивал? Това е празник в чест на живота”.
